Сряда, 31 август.. с идването на Иван Иванов и Светльо Панов в Горна Оряховица започна всичко. Ходихме да пием по едно кафе с Калин и след това се натоварихме в колата и отидохме да чакаме Пешо и Гошо Доганови в Търново, където трябваше да пристигнат със закъснение. Към 15.45 тръгнахме от автогара-запад петимата, а в 16.30 трябваше да сме в Габрово на центъра. Е не отидохме навреме, но в без 15 бяхме там. Не успяхме да се разходим из града и парка, където щеше да бъде спринта, но пък докато дойдат ръководителите се видяхме с другите пристигнали вече. Качихме се на Узана и там бяхме настанени. Аз, Тачо и Иван Иванов бяхме в 1 тройка, Пешо, Гоше, Илкмен и Виктор бяха в 1 четворка в хотел ‘Еделвайс’, където нямаше други от отбора – остатъка беше запълнен от отборите на Румъния, Сърбия, Турция, Молдова и Македония. Всички други бяха настанени в хотел ‘Импулс’. В нашата стая имахме много добра музика, тъй като Тачо си носеше новия буфер.. – озвучавахме целия хотел:).
Вечерта отидохме да потичаме. Някои малко, други – повече. Всички обядвахме и вечеряхме в нашия хотел. Тези, които не бяха с нас трябваше да ходят 1ния км от техния до нашия:). На следващия ден – четвъртък(1 септември) беше спринтовата дистанция на Балканския Шампионат по Ориентиране. Обяда ни беше изтеглен в 11.30 и веднага след това слязохме в центъра на Габрово. В 14ч беше старта на купа ‘Габрово’, а старта на Балканядата беше в 14.45ч. Аз бях малко резервиран относно района на спринта, тъй като препоръките в Бюлетин 1 бяха да се бяга с дълъг екип и бутонки. Аз бягах с екип, но с маратонки. Бях 1ва стартова група, Здравко Тарълов стартираше 2мин след мен, а Златко около 10 след мен. За тези, които незнаят аз бягах в М20, тъй като не бях в първите 3ма в класирането за НО на М18. Стартирах и направих малки грешки за 2ра, 3та, 4та и 5та, но продължих уверено и на финала се прибрах доволен, че не съм губил прекалено много – както обикновенно правя. Мисля, че грешките ми са около 50сек. Нямах информация за времената на други състезатели, но в последствие разбрах, че имам най-добро време за деня, което ме направи щастлив, тъй като това ми е първия път, когато ставам Балкански шампион. На най-долната снимка виждате колко много медалисти имахме този ден (5 шампиона). В 17ч. беше и откриването и награждаването. Веднага след церемонията отпатувахме отново към Узана. Следващия ден беше дългата дистанция. Аз стартирах от първите номера отново. 10тина минути след мен стартираше Здравко Тарълов. Бягах добре в началото, но след това направих груби грешки на 5та,6та,7ма,8ма и 9та точки и Здравко ме настигна. Успях да се събера и да му помогна колкото ми беше възможно. В крайна сметка останах 6-ти. На дългата дистанция се случи нещо неприятно за един от най-добрите ни младежи – Тачо. 
След негова грешка за 2ра КТ беше настигнат от румънски състезател – Флорин Бунеа, от който не успя да се оттърве по какъвто и да е начин – клякайки в храстите, скръствайки ръце, дори псувайки го и т.н. След това румънеца стана шампион, което не се понрави на никой от нас, но нямаше какво да се направи. Събота беше средната дистанция, която се очакваше да е технична и трудна, тъй като характеристиката за района беше, че има много камъни и картографираната площ е малка, което беше предпоставка за много пресичане на маршрутите. Отново късмета ми не беше на ниво и бягайки към 7ма КТ се подхлъзнах и паднах. Ударих си коляното, но си казах: ‘ще потичам 100-200м и ще ми мине..’. 20тина метра по-надолу по склона се замислих дали всичко е наред, тъй като ме болеше – реших, че ще погледна дали екипа ми е скъсан и спрях – видях, че екипа ми е скъсан и надигайки го нагоре и гледайки през дупката видях доста голям отвор на върха на коляното ми(~4х1см). Пуснах екипа и се замислих какво да правя. Реших, че като съм на другия край на картата няма смисъл да се отказвам(не бях близо до финала, а и нямаше подходяща пътека), а ще го изходя. Продължих с ходене и на малки места разтичвах по 10-20м. Опитах се да бъда полезен на наши състезателки, тъй като имахме 2-3 еднакви КТ. След като излязох на поляната около финала се опитвах да тичам леко, за да не се разхождам и в старанието си да се прибера колкото се може по-бързо не можех да намеря едната точка… На финала отидох при доктора и той ми пакетира раната, за да може да слезем до спешното в Габрово. Отидох преоблякох се и заедно с Тачо и баща му Иван Беломъжев отидохме в болницата. Там ми зашиха коляното (6 шева), като доктора се опасяваше да не се инфектира, защото беше доста замърсено мястото. Превърза ме добре и заминахме обратно към Узана, където в 16ч обядвахме. В 18ч беше награждаването и след него вечеряхме. Дойде време за всекидневната сбирка на отбора с ръководителите – имахме по една такава сутрин и вечер. Наложи се да се поразходя пеша 1км, но нямаше проблеми – бавно и славно стигнах до другия хотел. След сбирката, решението на треньорите беше, че може да сме на дискотека до 11.30ч. Ние, компанията от горния хотел, отидохме да се преоблечем и се върнахме на партито, където вече някои бяха започнали дискотеката както си трябва. Присъединихме се и ние подобаващо и купона беше на ниво. След разрешение от ръководителите останахме до малко по-късно – 12ч и нещо. Прибрахме се и…..
Неделята беше последният ден от шампионата – щафетното състезание предстоеше. Старта беше в 9.30ч. Постовете по щафетите бяха разпределени от предния ден. Третите постове имаха малко повече време за възстановяване на умората. Аз правих снимки през цялото време с апарата на Веско Минев. Здравото коляно ме болеше доста в края на щафетите, тъй като от сутринта седях на един крак, не че болното отстъпваше!!! Почти всички щафети завоюваха златото, изключение правят М16, които станаха 2ри и Ж18, които станаха 3ти. Важното е, че БЪЛГАРИЯ взе купата! Направихме няколко общи снимки и ни биха шута:).
Честито на всички шампиони, победили или не себе си! Честито и на всички тези, които са излизали на подиума за награждаване! Честито и на тези, които не взеха участие в индивидуалните стартове, но пък се включиха много добре, за да могат щафетите им да спечелят златните медали! Някои от резервите дори можеха да вземат медали ако бяха в класирането – Веско има 2ро време на спринта и 3то на средната!
Завършвам с един радостен момент – преди 19години на тази дата се е родил един наш състезател, който в момента е в Норвегия – Ивайло Данаилов! Да му е честит рожденния ден!
Ето и отзивите на спортни.бг, където можете да видите и галерии със снимки:
Спринт ; Дълга ; Средна ; Щафети
No responses yet