Европейското първенство в Швейцария

Европейското първенство в Швейцария, което се проведе от 6 до 13 май в района на Ticino беше организирано много добре. Организаторите, както подобава, предложиха доста специфични райони, които затрудниха доста от участниците. В състезанието стартираха 171 мъже и 141 жени от 32 държави.

Европейското първенство беше първия шампионат тази година, за който исках да бъда в супер форма, но уви – не успях да се оттърва от уж не толкова сериозна контузия цели два месеца – от началото на март. Заради това успях единствено да разтичвам по малко, да участвам в контролните стартове и да се опитам да съхраня подготовката си от зимата. Разбира се, целият ми план за специфична физическа и техническа подготовка замина.. Предвид всичко това мисля, че за мен Европейското първенство премина добре. В по-задълбочения анализ по-долу ще се види, че на основната ми дисциплина – спринтът – имах реален шанс за доста по-предно класиране.

Радвам се, че тази година българският отбор беше цели 15 човека – 7 мъже, 6 жени и 2 треньори. Едни бяха уморени, други кипяха от енергия, едни бяха болни, други – здрави, едни бяха „напълнили гащите“, други – на валериан, едни бяха сигурни в себе си, други – колебливи и несигурни, едни стояха гладни, други ядяха постоянно, нооо атмосферата, настроението и желанието за реализиране бяха уникални и се радвам, че бяхме заедно. Специални благодарности към ръководителите и треньори Джефи и Лъчо, които също се раздаваха докрай за отбора. Благодарности и към спонсорите на националния отбор, които направиха това участие възможно, защото едва ~40% от бюджета беше осигурен от държавата (респективно БФО). Убеден съм, че това е правилният път и съм сигурен, че отборът, въпреки че не показа бляскави резултати, има много потенциал.

Пристигнахме на 3-ти май и имахме два пълни дни за „опипване“ на почвата и събиране на впечатления от някой друг район. На 4-ти май сутринта направихме една много интересна спринтова тренировка, а следобед кратка стръмна горска тренировка. На 5-ти май отидохме на моделното бягане за предстоящата спринтова дистанция.

На 6-ти май, в неделя, беше първият старт – спринта – квалификация сутринта и финал следобед.  В сутрешната квалификация в Белинзона, която стартираше от крепостта и се спускаше в равната част на града, се справих отлично и бягах чисто, не се чувствах супер физически и напъвах през цялото време. На финала се оказа, че всъщност е било предостатъчно и заех 4-то място в потока си.

КАРТА: Спринт квалификация

Следобед беше финалът, който се очакваше да бъде доста стръмен и труден. По принцип два старта в един ден никога не са ми били сила.  Както казах, планът ми за подготовка пропадна, иначе трябваше да симулирам и това. Успях да се справя добре с навигацията и в този старт, но избрах няколко грешни варианта, които общо ми костваха 35-40сек. Най-голямата грешка от вариант направих за 16-та точка, където всъщност не видях едно преминаване веднага след 15-та точка, а след това не избрах и по-добрата алтернатива. Загубих ~20сек. Неоптимални варианти взех и за 5-та, където всъщност проблем беше, че откритите площи бяха оградени с ленти и трябваше да се спазва малката алея. За 6-та не видях преминаването покрай зида. За 7-ма всъщност съм бягал доста бързо, но не по оптималния вариант (направо). За 13-та бях неподготвен продължих напред, вместо да се върна назад директно. Неоптимално бягах и за предпоследна (26-та). Заех 29-то място за Европейското първенство, но можех да спестя доста от двете по-дълги отсечки, особено от 16-та, а и липсата на сили в последната част беше силно осезаема.

КАРТА: Спринт Финал – част 1 / Спринт Финал – част 2

На следващия ден нямаше стартове и отидохме на моделното бягане за Средна квалификация и Щафета.

На 8-ми май беше Средната дистанция – квалификация. Специфичен доста стръмен район, в първата част имаше повечко камъни и скали. Аз се чувствах сигурен и се справях с ориентирането добре. Допуснах една грешка, за 10-та, където трябваше да бягам странично на склона и не бях се спуснал достатъчно, за щастие знаех горе-долу къде съм и след кратък размисъл я намерих – загубих около 1мин.  Още една минута беше пропиляна след 12-та точка, където ми падна контактната леща и имах трудности да поставя нова, защото ръцете ми бяха в кал до лакти. Бях леко разочарован от последната случка, защото това ми отреждаше доста по-предна стартова позиция на финала, но все пак доволен, че се класирах.

КАРТА: Средна Квалификация

На следващия ден беше финалът, където предварителната ми представате беше, че районът е доста „български“. Стартирах малко по-прибързано, не избрах добър вариант за първа, а бягането по правата се оказа изключително бавно и трудно (беше гъсто и каменисто още в началото, където на картата е чисто бяла гора). Загубих и в района на точката. 2-ра и 3-та избягах що-годе прилично, но за 4-та отново сбърках. Отново представите ми за картата ме подлъгаха и мислех, че намирането и ще е къде къде по-лесно. За 6-та за пореден път срещнах нещо, което не очаквах – дерето по средата на отсечката беше толкова дълбоко, че не знаех дали ще мога да премина, зачудих се, огледах се леко нагоре, леко надолу и малко по-надолу намерих откъде да се спусна и изкатеря :). Звучи екстремно, но всъщност просто представите ми се разминаваха тотално с реалността. Умалях да падам през цялата дистанция, продължих с още някоя грешки, а част от маршрута в края избягах и с Магне Дели. Разочароващо представяне, но го преглътнах набързо, особено след като видях около финалния коридор една от младите ни надежди, която беше част от отбора – Ясна Петрова – да подскача и да вика: „Давай Ванка, бравооооо, супер сиии“ :)). Не ми оставаше друго освен да „продължа напред“ и да се фокусирам върху оставащите стартове.

КАРТА: Средна Финал

Още на следващия ден (10-ти май) беше и Спринтовата смесена щафета. В състава на българската щафета бяхме Криси, аз, Митко и Лили. Шампиони станаха швейцарците, а ние останахме 17-ти. Стартирах малко плахо, защото ми беше трудно да проследя всички оградки към 1-ва, но веднага след нея поех инициативата и на 3-та вече бях най-отпред на „нашата“ групичка. Така се оказах в позиция да избирам варианта и да поведа колоната за 4-та. Водех бягането си доста стабилно, имах сили и в изкачванията (155м сборно изкачване) и всичко вървеше гладко. В последствие избрах два неоптимални варианта – за 11-та и 14-та (видимата). В края, където бягането вече значително надделя над ориентирането бях задминат от няколко състезатели от групичката. Организаторите бяха построили маршрути с 2! вилици (разделяния), но районът и маршрутът отново бяха много добри и предизвикателни.

КАРТА: Смесена Спринт Щафета

11-ти май беше ден без старт – ние го използвахме за моделно бягане за Дългата дистанция.

На 12-ти май, събота, беше горската щафета. Мъжките ни щафети бяха в състав: Дизела – аз – Иво и Стефчо – Папи – Митко. Районът за тази дистанция беше най-близък до българските. Освен това маршрутите на места бяха по-лесни, заради телевизионното предаване, но все пак имаше доста места, където можеше да се отвееш при малко невнимание. Нашата щафета се нареди на 15-то място, аз имах добра стартова позиция и се възползвах от скоростта на групата. Определено ми липсваше по-бърза предавка, но що-годе се справях. Нямах проблеми с ориентирането, владеех ситуацията, но на 13-та останах сам за моята вилица и за следващата вече не виждах никого. На по-следващата ги засякох – те излизаха – аз влизах към точката и съответно бях ~30сек зад тях. Така останах сам в следващата половина от маршрута и темпото ми леко спадна. Единствената ми загуба беше, че не избрах най-доброто начало на варианта за дългата отсечка.

КАРТА: Щафета

Беше останал само един старт, но 14,9км с 910м сборно изкачване – дълга дистанция, която малко ме плашеше предвид вече доста насъбралата се умора :). След като ни стовариха с бусчетата и трябваше да се кача до престарта страхът само се засили :). След като стартирах обаче вече нямаше място за такива чувства и започнах да вземам точка по точка, без да бързам, по по-изчистени варианти, за да пестя енергията за края на маршрута. С тази нагласа се придвижвах лека по лека по трасето и се наслаждавах на предизвикателството. Допуснах само няколко малки грешки от навигация – 3-та, 6-та, 27-ма и 33-та, но пък избрах доста от по-бавните варианти – например 5-та и 25-та. Определено ако бях в по-добра форма и бях свеж можех да се представя доста добре, защото тази дълга дистанция беше мой тип.

КАРТА: Дълга

Така Европейското първенство приключи – успях да се навигирам доста прилично, като изключим средна финал, но пък не винаги избирах най-добрите варианти и определено с всеки старт силичките ми намаляваха.

Веднага след като се прибрахме в България, взех участие в Националната универсиада и спечелих двата старта по ориентиране – спринт и средна, които се проведоха съответно в НСА и Борисовата градина. Не е като да не беше трудно да се напъвам предвид цялата тази умора и е цяло чудо, че тялото ми издържа. Възстановителният процес обаче определено се удължи, както цялостно, така и на „болежките“, но се надявам, че скоро ще съм в играта.

Европейското е пред нас

Мина известно време от последната ми публикация тук, но не съм забравил, че имам и сайт за поддържане, просто времето не достига за всичко J

В края на тази седмица българският национален отбор по ориентиране се „хвърля“ на Европейското първенство по ориентиране в Швейцария. Аз съм включен в съставът и се радвам, че този път отборът ни е доста голям. България ще бъде представена от цели  13 състезатели, които ще се състезават с най-добрите в света (защото те са от Европа, а единичните изключения също вероятно ще участват, тъй като стартовете са част и от Световната купа). Разбира се, всеки със своите лични цели, амбиции и възможности.

Моята цел леко промени измерението си, тъй като все още не мога да се оттърва от проблема в задното бедро, който си докарах в началото на месец март. Вече месец и половина единствено раздвижвам, и участвам в стартове, което определено се отрази на формата ми. Да, доста тъпо, но направих всевъзможни неща, за да се изцеря и все още не успявам. Вероятно трябваше да пропусна доста от стартовете, които бягах – но дори да знаех, че това е разумното, не успях да преодолея желанието си за ориентиране и състезаване. Все още имам много какво да уча в тази насока.

Но разбира се, аз съм болен оптимист, така че като казвам, че целите ми са се променили, определено не казвам, че ще се боря „да завърша“ J Все още мисля, че някои от постиженията си мога да подобря и ще се постарая да го направя.

Повече за шампионата на www.eoc2018.ch .

Все пак, преодолях желанието си за участие в Тиомила, която се проведе през изминалия уикенд и останах „вкъщи“, за да съхраня енергията си. Наблюдавах голямата щафета по интернет и подкрепях най-вече съотборниците си от Стора Туна, които обаче не успяха да реализират потенциала си и заеха 20-та позиция! Виках и за Дизела, който бяга дългия нощен пост за своя Калеван Расти – заели 5-то място в крайното класиране.

За сметка на участието ми в Тиомила пък, имах възможността да направя една по-тежка, даже тестова, тренировка, даже старт 🙂 в Борисовата градина. Стартирах в Националния университетски шампионат по Крос, 6 километра по еднокилометровата обиколка на „Колелото“. Пробягах ги за 18:59 (3:09, 3:05, 3:07, 3:10, 3:12, 3:15) и заех второ място след Християн Стоянов. Третото място остана за съотборникът ми от Великотърновския университет – Георги Гергов. С помощта и на Валентин Шишков и Дилян Хаджииванов успяхме да спечелим отборната надпревара пред Софийски университет и НСА.

Седмица по-рано пък, от 20 до 22, се проведоха и първите Държавни първенства по ориентиране за годината – Средна, Спринт и Спринтова щафета. Разбира се, че както казах, физически не се чувствах супер, но имах желанието да повторя победите си в тези дистанции и тази година. Допуснах грешки и от ориентиране, нямах достатъчно сила в краката и този път Дизела беше по-бърз. Все пак съм доволен, че взех сребърните медали, тъй като има доста момчета, които се подготвят много сериозно и бързо напредват. Винаги съм се радвал, когато има по-голяма конкуренция.

Винаги съм смятал, че държавните първенства са най-важните стартове по ориентиране в България, затова ще се постарая на следващите такива да съм по-боеспособен.

Не мога да пропусна и факта, че бях леко разочарован от някои неща на първите държавни първенства край Банско. Организацията беше на ниво и поздравявам организаторите за усилията, но лично аз не обичам, когато се използват стари райони за важни състезания, както беше на Средната дистанция, където почти целият маршрут се проведе на район, на който преди 2 години и половина имаше друго Държавно първенство и SEEOC. В спринтовата дистанция пък останах, и не само аз, доста учуден от решението да бъде изграден лабиринт в средата на маршрута. Това е една много интересна идея, разработвана и друг път, но според мен тя не е за състезание от такъв ранг. Освен това, за мен беше странно, че в бюлетинът нямаше абсолютно никаква информация за това, а вместо това характеристиката на района беше: „Урбанизиран район – градска част с много улици и слаб трафик.“.  Убеден съм, че ако идеята беше загатната/описана предварително, то тя щеше да бъде приета много по-добре от всички участници. Съобщаването само на техническата конференция беше странно.

Изключвайки лабиринта, районът и маршрутът бяха на много високо ниво и мисля, че бяха абсолютно достатъчно, за да излъчат най-добрите. Аз лично избрах няколко неоптимални варианта. Изграденият лабиринт обаче коства доста време на мен и много други състезатели и така той стана най-решаващият в надпреварата.

Картите ми от ДП може да видите тук: www.ivansirakov.com/maps

WOC 2017

Още едно Световно първенство по ориентиране е зад гърба ми. За пореден път в участието ми имаше позитивни и негативни страни. Въпреки, че постигнах прилично класиране в индивидуална дисциплина – 25-то място, при най-добро 21-во за мен, но в друга дистанция и 21-во за българин в същата, не съм особено доволен. Не успях да се класирам за финала на Спринта, за който всъщност бях насочил подготовката си последните месеци.

WOC Opening ceremony

WOC Opening ceremony

Какво се случи? Най-просто казано – това, че не успях да видя изкуствена дупка в ограда, на терена, ме лиши от това, да покажа колко напреднах през последната половин година с подготовката.

Световното започна със Спринт квалификация, а аз бях спокоен, въпреки че знаех, че в днешно време квалификациите могат да бъдат доста „гъсти“. Не бях особено фокусиран върху този старт, не че не исках да бягам максимално, просто не бях готов да „изплюя вътрешностите си“ по трасето, както обаче смятах да направя ден по-късно на финала. Попаднах в серия, която се „затвори“ на 38 секунди и аз бях под чертата, закъснял с цели 9 (другите две серии се затваряха на 44 и 50 секунди, но това така или иначе не е от голямо значение, но говори за голямата плътност в резултатите).

WOC Sprint Qual

WOC Sprint Qual

Имах доста лош старт на квалификацията – загубих ~25 секунди на първите две точки. Не мога да обвинявам никой друг, освен мен, за грешките, но не мисля, че е редно организаторите да изрежат картата по начина, по който го бяха направили за 1-ва КТ – около 5 метра от един от двата варианта за 1-ва точка на всички потоци. Особено при положение, че след още 5 метра има кръстовище – което леко ме подведе. Бягайки по улицата, това кръстовище беше доста видимо, а алеята, по която трябваше да вляза – не, и затова за малко да я подмина. Ето така няколко секунди отидоха на вятъра още за 1-ва точка.

Отсечката от 1-ва за 2-ра точка имаше преминаване през тунел и в последствие дупка в ограда. Това беше чисто транспортна отсечка, без вариант, без друга идея, с изкуствено махане на парче от оградата, за да могат да излязат състезателите и да стигнат до „техничната“ част, която беше бягане около един голям понор. Уви, аз имах сериозни затруднения с откриването на изкуствената дупка в оградата, и постоях на място цели 2 пъти повече време, отколкото ми трябваше, за да се класирам за финала. Логичното обяснение е, че докато бягах аз се изсипа доста силен дъжд, а дупката в зелената ограда, на зелен растителен фон, беше около 2 метра – това, в комбинация с не най-орловите очи на света..  ме постави в ситуация, в която стоях на място и не можех да повярвам, че не виждам къде е скапаната пролука. (На снимката виждате подобна ограда, а не истинската ситуация).

WOC Sprint Qual

WOC Sprint Qual

Загубих още 5 секунди в района на 12-та точка, където бях разконцентриран, гледайки маршрута напред и отидох да проверя друга точка.

Бях и съм доста разочарован от резултата, но при толкова лесен технически спринт нямах право на такива грешки.

КАРТА: Sprint Qual  

На смесената щафета бяхме в състав Илияна Илиева, аз, Иво Каменаров и Тони Дяксова. Очакваше ни друг тип спринт. Знаех, че ще е доста горско, че ще има доста баири, но определено останах стъписан от района на места. Очакванията ми доста се разминаха с действителността. А след като останах леко зад групата, която преследвах в началото, преди дългата отсечка и избрах по-бавния вариант за нея, бягането ми беше още по-трудно и нямах реална представа за скоростта. Цялостно не се чувствах подготвен за такъв спринт и допуснах доста малки грешки. Тук трябва да се отбележи и наличието на доста неравностойно разделяне в най-стръмната горска част от маршрута. Е, аз бях с по-късата „вилица“, но не мисля, че трябва да има толкова големи разлики в разделянето на спринтова щафета.

КАРТА: Mixed Sprint Relay

WOC Mixed Sprint Relay

WOC Mixed Sprint Relay

Следваха горските дистанции, а следващият старт от шампионата за мен беше средната дистанция. Уви, след като два пъти посетих района на моделното бягане, добих бегла представа какво ме очаква в предстоящия старт. Въпреки, че осезаемо бях занемарил горските тренировки в последните месеци, бях мотивиран да бягам добре.

КАРТА: Model – Middle/Relay

Още в началото реших да взема по-обиколния и по-сигурния вариант за 1-ва КТ, въпреки, че знаех, че не е най-бързият. Исках да стартирам „чисто“. За 2-ра КТ обаче, въпреки, че отново избрах уж по-сигурния вариант по билата, допуснах грешка. Не бях достатъчно прецизен в района на точката, вече прибързвах – отанах доста ниско и докато се локализирам и върна, бях застигнат от стартиралия зад мен Ескил Кинеберг от Норвегия. Разбира се, че се възползвах от него, за да се върна в играта, но никога целта ми не беше просто да бягам зад него. Стараех се да държа контакта с картата и с терена колкото се може повече.

WOC Middle distance

WOC Middle distance

Точно преди видимата отсечка обаче се отвори малко по-голяма дистанция между нас, заради човека с камерата, който тотално ми препречи пътя на ключово място. Разбира се, все още имах контакт с Ескил и след това, но малко по-малко усещах, че вече бягам на предела си, след като не се чувствах „в свои води“ в тази специфична и за бягане гора. Така между 14 и 15 точка загубих контакт с норвежеца и темпото ми спадна. Допуснах и 2-3 малки грешки (~10-15 сек). За оставащите 9-10 точки до финала бях около 1:30 мин по-бавен от темпото на Ескил (включително с малките грешки). В крайна сметка заех 25-то място, малко по-добре от миналогодишното 28-мо, но на кой му пука, ако не си в челото или не се справиш с предизвикателствата на маршрута и терена?

КАРТА: Middle distance

Последният старт от шампионата беше щафетата. Аз получих задачата да бягам 1-ви пост, а 2-ри и 3-ти – Митко Желязков и Иво Каменаров. По-голямата част от района се припокриваше със средната дистанция предния ден. Не се чувствах особено свеж физически в гората, но се стараех да бягам своето състезание и да следвам моя маршрут, като когато може, да регулирам скоростта спрямо другите. Тактиката беше добра, защото маршрутът имаше доста разделяне и беше трудно да определиш кой за коя „вилица“ е. Точка след точка, нещата бяха ОК, но така и не се бях замислял как точно се движа, дори не се бях оглеждал с тази цел. Това може би не беше плюс, защото ако знаех, че през цялото време съм бил в челната група, определно щях да бъда по-пасивен и да предотвратя глупавия завършек на иначе доброто си бягане. В края на маршрута, след като имаше малко по-дълга отсечка за 16-та и умората още повече ме обвзе, изгубих концентрацията и спрях да се ориентирам. Може би ако просто се бях блъснал в някое дърво, щях да се съвзема, да помисля и да си намеря точката или поне да погледна посоката и да последвам някого.. но уви – нямаше удар в дърво, а само безумна грешка. Загубих около 4 минути, докато рестартирам „компютъра“ и си намеря точката. „Разбира се“, че допуснах грешка и за следващата точка – още 1 мин. Финиширах леко разочарован от края на бягането си, но вече нямаше какво да направя, а иначе щеше да бъде добър завършек на световното за мен.

КАРТА: Relay

WOC Relay

WOC Relay

Едно от хубавите неща в спорта е, че винаги имаш следващ шанс – затова с нетърпение очаквам следващата година, когато смятам да бъда по-подготвен и да се представя така както искам!

А сега цел №1 остава да възстановя ахилесите си, които вече 2 месеца ме тормозят и все още не мога да започна нормални тренировки. Надявам се, че това ще стане скоро и ще съм във форма за есенния сезон.

Анализ и планове 16/17

Беше добра година. Определено повече успехи, отколкото неуспехи!

Започнах 2016 с пасив. Пасив, който натрупах от април 2015 до края на годината, тъй като се „разправях” с контузията в глезена. Почти не бях тичал в гора до февруари месец, но бързо навлязох в играта. Цялостно подготвителният период беше стабилен – нямах голям обем, но пък бях постоянен. Определено имах прогрес със скоростта и въпреки, че не успях да реализирам формата си, на 3000м в зала бягах 8:52мин. Направих и два много ползотворни лагера в Испания и Португалия. Бях в добра форма.

Бягах стабилно на Европейското първенство в Чехия, класирах се за финали и около 30-то място в индивидуалните дистанции, за които бях отишъл. Бягахме добре и на щафетата, заедно с Кирил Николов и Теодор Йорданов и записахме историческо класиране за тези шампионати. В двете щафети – Тиомила и Юкола направих стабилни, приемливи за отбора бягания на 1-ви пост, класирахме се съответно 8-ми и 18-ти!

Лятото беше време за Световни първенства – започнах със Студентското в Унгария, където бях доста близо до осъществяването на целта си да взема медал. Записах 5-то място в дългата дистанция, едва 33 сек от бронза с едно далеч не перфектно бягане. Чудесен резултат, особено предвид конкуренцията, но все пак – разочарование.

Най-важното състезание за сезона за мен, разбира се, беше Световното първенство по ориентиране в Швеция. Бягах добре на квалификацията в „моя” старт – спринта. Явно силите за финала следобед обаче бяха по-малко.. и допуснах грешка в средата на маршрута, която ми коства доброто бягане. Не беше трагично, просто бях подготвен за по-добър резултат. В горските дистанции нямах големи надежди, предвид спецификата, но направих каквото можах.

Седмица по-късно участвах и в 3-тото си Световно първенство за годината – това по радиозасичане. Това беше другата голяма цел за 2016, тъй като знаех, че имам големи шансове, особено предвид това, че бяхме домакини на първенството, а предната година се бях „намъкнал” в средите с бронз от Европейското в дисциплината радиоориентиране. Всъщност чувствах се повече от чудесно в онзи ден, като Световен шампион! Успях да се справя в денЯТ – тогава, когато имаше значение!

В последствие нямах време за голяма почивка, въпреки, че силно ми се искаше! Участвах в Шампионата на Югоизточна Европа в Македония, а няколко дни по-късно споделих 1-вото място в Ултрамаратона „Пирин Ултра” с Кирил Николов – Дизела в късата 70км дистанция.

С началото на октомври започнах и подготвителния период за 2017, въпреки, че сезон 2016 все още не беше приключил.. Спечелих купа „Банско”, купа „Троян”, Троянския маратон, Държавните първенства по Нощно ориентиране и маратон. Успях да спечеля и първия планински маратон „Хайдушки пътеки” край Сливен!

Така подготвителният период за сезон 2017 определено започна тежко, но пък с успехи!

Засега подготовката върви на много добро ниво и полагам доста усилия в ежедневните тренировки. Въпреки, че през ноември, декември и януари съм/ще хвана/л карта само по веднъж, не се притеснявам за техническите си умения, защото през следващите два месеца ще бъда на три лагера в чужбина с насоченост предимно към тях.

Ще се постарая да съм здрав и без контузии, докато тренирам на пълни обороти и ще се съсредоточа върху по-определени неща (дистанции), за да успея да реализирам многогодишния труд, който стои зад гърба ми.

И за да постигна целите, които досега не съм успявал, ще тренирам така както никога досега! Така че, бъдете нащрек, ще бъде добър сезон!

Следвайте ме във фейсбук на fb.com/sirakov.page!

Повече снимки от сезона вижте тук.

Най-добрата форма на Световно досега

Не едно и две Световни първенства по ориентиране са зад гърба ми, но за първи път по време на тези шампионати, през изминалата седмица, се чувствах цялостно много добре физически. За първи път участвах на индивидуалните горски дистанции – средна и дълга. Досега бях участвал само в две квалификации на дълга дистанция.

Бягах много добре в два от трите спринтови старта – квалификацията и спринтовата щафета – на финала допуснах две грешки, които ме лишиха от по-добро класиране и заех 28-мо място. В щафетата отборът ни зае 18-то място (Лили, Тони и Дизела). Това бяха стартовете, на които можех да се надявам на по-сериозни класирания от Световното. Със сигурност една от линиите, по които ще работя в следващата една година е още по-сериозното напредване точно в тази дистанция – любимата ми! Акцентите ще са на по-добра физическа подготовка, два старта в един ден, повече качествени стартове/технически тренировки!

WOC 2016, Sprint Qualification

WOC 2016, Sprint Qualification

WOC 2016, Sprint Qualification

WOC 2016, Sprint Qualification

WOC 2016, Sprint Qualification

WOC 2016, Sprint Qualification

WOC 2016, Sprint Final

WOC 2016, Sprint Final

WOC 2016, Sprint Final

WOC 2016, Sprint Final

WOC 2016, Sprint Final

WOC 2016, Sprint Final

WOC 2016, Sprint Final

WOC 2016, Sprint Final

WOC 2016, Sprint Final

WOC 2016, Sprint Final

WOC 2016, Sprint Final

WOC 2016, Sprint Final

WOC 2016, Sprint Final

WOC 2016, Sprint Final

WOC 2016, Sprint Final

WOC 2016, Sprint Final

WOC 2016, Sprint Qualification

WOC 2016, Sprint Qualification

Горските дистанции на това Световно бяха „друга бира”. Да, от 5-6 години участвам на големите щафети за Скандинавски клубове, но това определено е далеч от достатъчната подготовка за този тип райони. Да, мога да намирам точките и да бягам добре, особено в тренировъчно темпо, но спецификата в бягането, избора на вариант и ориентирането никак не са за пренебрегване. За справка – дори звезди като Туве Александерсон, която цял живот бяга в Швеция, цялото Скандинавие и целия свят и има куп медали, се премести и живя 6 месеца в района на Световното първенство. Всички (почти) национални отбори бяха на куп лагери в региона.

WOC 2016, Model event

WOC 2016, Model event

В средната дистанция районът беше по-достъпен и имах повече контрол над ситуацията. На дългата, обаче, на доста места имах проблем с навигацията и по-скоро намиране на правилните микро-варианти през хилядите огромни скали и блата, за което допринесе и 15-хилядния мащаб на картата. В България бягаме веднъж годишно на карти с такъв мащаб (купа „Великден”), все още стандартът за дълга дистанция, а при толкова детайлен район като този в Швеция, изобщо не се учудих, че ми беше трудно. Малко след като осъзнах, че съм далеч от истината, намалих стреса и се наслаждавах на терена и ориентирането. Въпреки, че бягах над 2ч в този доста тежък район, се чувствах добре физически (въпреки това, че бягах всичко). Заех 28-мо място на средната и 46-то на дългата.

WOC 2016, Middle

WOC 2016, Middle

WOC 2016, Middle

WOC 2016, Middle

WOC 2016, Long

WOC 2016, Long

WOC 2016, Middle

WOC 2016, Middle

В първата част на щафетата не успях да се справя с ограничената видимост и направих няколко поредни грешки, които ме изхвърлиха далеч зад групата и убиха мотивацията ми за добро бягане. После изгубих и едната си контактна леща. В континенталната част на района, след видимата отсечка, все пак се концентрирах и бягах добре. Като цяло разочароващо бягане и бих го оценил като най-слабото си през тази седмица. Заехме 22-ро място, заедно с Иво Каменаров и Лъчо Илиев.

WOC 2016, Relay

WOC 2016, Relay

Карти, gps-проследяване, резултати и т.н. за всички стартове може да намерите на http://live.woc2016.se/, gps-ите може да видите и на адрес: www.tulospalvelu.fi/gps/

В следващите дни продължавам с международните състезания – ще взема участие в Световното първенство по Радио-ориентиране и предшестващата го Световна купа в района на Албена и Златни пясъци. Непосредствено след тях ще участвам и на Шампионата на Югоизточна Европа по ориентиране в Македония.

ARDF 2016, Albena / SEEOC 2016, Macedonia

Следвайте ме във фейсбук на fb.com/sirakov.page.