Мина известно време от последната ми публикация тук, но не съм забравил, че имам и сайт за поддържане, просто времето не достига за всичко J
В края на тази седмица българският национален отбор по ориентиране се „хвърля“ на Европейското първенство по ориентиране в Швейцария. Аз съм включен в съставът и се радвам, че този път отборът ни е доста голям. България ще бъде представена от цели 13 състезатели, които ще се състезават с най-добрите в света (защото те са от Европа, а единичните изключения също вероятно ще участват, тъй като стартовете са част и от Световната купа). Разбира се, всеки със своите лични цели, амбиции и възможности.
Моята цел леко промени измерението си, тъй като все още не мога да се оттърва от проблема в задното бедро, който си докарах в началото на месец март. Вече месец и половина единствено раздвижвам, и участвам в стартове, което определено се отрази на формата ми. Да, доста тъпо, но направих всевъзможни неща, за да се изцеря и все още не успявам. Вероятно трябваше да пропусна доста от стартовете, които бягах – но дори да знаех, че това е разумното, не успях да преодолея желанието си за ориентиране и състезаване. Все още имам много какво да уча в тази насока.
Но разбира се, аз съм болен оптимист, така че като казвам, че целите ми са се променили, определено не казвам, че ще се боря „да завърша“ J Все още мисля, че някои от постиженията си мога да подобря и ще се постарая да го направя.
Повече за шампионата на www.eoc2018.ch .
Все пак, преодолях желанието си за участие в Тиомила, която се проведе през изминалия уикенд и останах „вкъщи“, за да съхраня енергията си. Наблюдавах голямата щафета по интернет и подкрепях най-вече съотборниците си от Стора Туна, които обаче не успяха да реализират потенциала си и заеха 20-та позиция! Виках и за Дизела, който бяга дългия нощен пост за своя Калеван Расти – заели 5-то място в крайното класиране.
За сметка на участието ми в Тиомила пък, имах възможността да направя една по-тежка, даже тестова, тренировка, даже старт 🙂 в Борисовата градина. Стартирах в Националния университетски шампионат по Крос, 6 километра по еднокилометровата обиколка на „Колелото“. Пробягах ги за 18:59 (3:09, 3:05, 3:07, 3:10, 3:12, 3:15) и заех второ място след Християн Стоянов. Третото място остана за съотборникът ми от Великотърновския университет – Георги Гергов. С помощта и на Валентин Шишков и Дилян Хаджииванов успяхме да спечелим отборната надпревара пред Софийски университет и НСА.
Седмица по-рано пък, от 20 до 22, се проведоха и първите Държавни първенства по ориентиране за годината – Средна, Спринт и Спринтова щафета. Разбира се, че както казах, физически не се чувствах супер, но имах желанието да повторя победите си в тези дистанции и тази година. Допуснах грешки и от ориентиране, нямах достатъчно сила в краката и този път Дизела беше по-бърз. Все пак съм доволен, че взех сребърните медали, тъй като има доста момчета, които се подготвят много сериозно и бързо напредват. Винаги съм се радвал, когато има по-голяма конкуренция.
Винаги съм смятал, че държавните първенства са най-важните стартове по ориентиране в България, затова ще се постарая на следващите такива да съм по-боеспособен.
Не мога да пропусна и факта, че бях леко разочарован от някои неща на първите държавни първенства край Банско. Организацията беше на ниво и поздравявам организаторите за усилията, но лично аз не обичам, когато се използват стари райони за важни състезания, както беше на Средната дистанция, където почти целият маршрут се проведе на район, на който преди 2 години и половина имаше друго Държавно първенство и SEEOC. В спринтовата дистанция пък останах, и не само аз, доста учуден от решението да бъде изграден лабиринт в средата на маршрута. Това е една много интересна идея, разработвана и друг път, но според мен тя не е за състезание от такъв ранг. Освен това, за мен беше странно, че в бюлетинът нямаше абсолютно никаква информация за това, а вместо това характеристиката на района беше: „Урбанизиран район – градска част с много улици и слаб трафик.“. Убеден съм, че ако идеята беше загатната/описана предварително, то тя щеше да бъде приета много по-добре от всички участници. Съобщаването само на техническата конференция беше странно.
Изключвайки лабиринта, районът и маршрутът бяха на много високо ниво и мисля, че бяха абсолютно достатъчно, за да излъчат най-добрите. Аз лично избрах няколко неоптимални варианта. Изграденият лабиринт обаче коства доста време на мен и много други състезатели и така той стана най-решаващият в надпреварата.
Картите ми от ДП може да видите тук: www.ivansirakov.com/maps
No responses yet