WOC 2017

Още едно Световно първенство по ориентиране е зад гърба ми. За пореден път в участието ми имаше позитивни и негативни страни. Въпреки, че постигнах прилично класиране в индивидуална дисциплина – 25-то място, при най-добро 21-во за мен, но в друга дистанция и 21-во за българин в същата, не съм особено доволен. Не успях да се класирам за финала на Спринта, за който всъщност бях насочил подготовката си последните месеци.

WOC Opening ceremony

WOC Opening ceremony

Какво се случи? Най-просто казано – това, че не успях да видя изкуствена дупка в ограда, на терена, ме лиши от това, да покажа колко напреднах през последната половин година с подготовката.

Световното започна със Спринт квалификация, а аз бях спокоен, въпреки че знаех, че в днешно време квалификациите могат да бъдат доста „гъсти“. Не бях особено фокусиран върху този старт, не че не исках да бягам максимално, просто не бях готов да „изплюя вътрешностите си“ по трасето, както обаче смятах да направя ден по-късно на финала. Попаднах в серия, която се „затвори“ на 38 секунди и аз бях под чертата, закъснял с цели 9 (другите две серии се затваряха на 44 и 50 секунди, но това така или иначе не е от голямо значение, но говори за голямата плътност в резултатите).

WOC Sprint Qual

WOC Sprint Qual

Имах доста лош старт на квалификацията – загубих ~25 секунди на първите две точки. Не мога да обвинявам никой друг, освен мен, за грешките, но не мисля, че е редно организаторите да изрежат картата по начина, по който го бяха направили за 1-ва КТ – около 5 метра от един от двата варианта за 1-ва точка на всички потоци. Особено при положение, че след още 5 метра има кръстовище – което леко ме подведе. Бягайки по улицата, това кръстовище беше доста видимо, а алеята, по която трябваше да вляза – не, и затова за малко да я подмина. Ето така няколко секунди отидоха на вятъра още за 1-ва точка.

Отсечката от 1-ва за 2-ра точка имаше преминаване през тунел и в последствие дупка в ограда. Това беше чисто транспортна отсечка, без вариант, без друга идея, с изкуствено махане на парче от оградата, за да могат да излязат състезателите и да стигнат до „техничната“ част, която беше бягане около един голям понор. Уви, аз имах сериозни затруднения с откриването на изкуствената дупка в оградата, и постоях на място цели 2 пъти повече време, отколкото ми трябваше, за да се класирам за финала. Логичното обяснение е, че докато бягах аз се изсипа доста силен дъжд, а дупката в зелената ограда, на зелен растителен фон, беше около 2 метра – това, в комбинация с не най-орловите очи на света..  ме постави в ситуация, в която стоях на място и не можех да повярвам, че не виждам къде е скапаната пролука. (На снимката виждате подобна ограда, а не истинската ситуация).

WOC Sprint Qual

WOC Sprint Qual

Загубих още 5 секунди в района на 12-та точка, където бях разконцентриран, гледайки маршрута напред и отидох да проверя друга точка.

Бях и съм доста разочарован от резултата, но при толкова лесен технически спринт нямах право на такива грешки.

КАРТА: Sprint Qual  

На смесената щафета бяхме в състав Илияна Илиева, аз, Иво Каменаров и Тони Дяксова. Очакваше ни друг тип спринт. Знаех, че ще е доста горско, че ще има доста баири, но определено останах стъписан от района на места. Очакванията ми доста се разминаха с действителността. А след като останах леко зад групата, която преследвах в началото, преди дългата отсечка и избрах по-бавния вариант за нея, бягането ми беше още по-трудно и нямах реална представа за скоростта. Цялостно не се чувствах подготвен за такъв спринт и допуснах доста малки грешки. Тук трябва да се отбележи и наличието на доста неравностойно разделяне в най-стръмната горска част от маршрута. Е, аз бях с по-късата „вилица“, но не мисля, че трябва да има толкова големи разлики в разделянето на спринтова щафета.

КАРТА: Mixed Sprint Relay

WOC Mixed Sprint Relay

WOC Mixed Sprint Relay

Следваха горските дистанции, а следващият старт от шампионата за мен беше средната дистанция. Уви, след като два пъти посетих района на моделното бягане, добих бегла представа какво ме очаква в предстоящия старт. Въпреки, че осезаемо бях занемарил горските тренировки в последните месеци, бях мотивиран да бягам добре.

КАРТА: Model – Middle/Relay

Още в началото реших да взема по-обиколния и по-сигурния вариант за 1-ва КТ, въпреки, че знаех, че не е най-бързият. Исках да стартирам „чисто“. За 2-ра КТ обаче, въпреки, че отново избрах уж по-сигурния вариант по билата, допуснах грешка. Не бях достатъчно прецизен в района на точката, вече прибързвах – отанах доста ниско и докато се локализирам и върна, бях застигнат от стартиралия зад мен Ескил Кинеберг от Норвегия. Разбира се, че се възползвах от него, за да се върна в играта, но никога целта ми не беше просто да бягам зад него. Стараех се да държа контакта с картата и с терена колкото се може повече.

WOC Middle distance

WOC Middle distance

Точно преди видимата отсечка обаче се отвори малко по-голяма дистанция между нас, заради човека с камерата, който тотално ми препречи пътя на ключово място. Разбира се, все още имах контакт с Ескил и след това, но малко по-малко усещах, че вече бягам на предела си, след като не се чувствах „в свои води“ в тази специфична и за бягане гора. Така между 14 и 15 точка загубих контакт с норвежеца и темпото ми спадна. Допуснах и 2-3 малки грешки (~10-15 сек). За оставащите 9-10 точки до финала бях около 1:30 мин по-бавен от темпото на Ескил (включително с малките грешки). В крайна сметка заех 25-то място, малко по-добре от миналогодишното 28-мо, но на кой му пука, ако не си в челото или не се справиш с предизвикателствата на маршрута и терена?

КАРТА: Middle distance

Последният старт от шампионата беше щафетата. Аз получих задачата да бягам 1-ви пост, а 2-ри и 3-ти – Митко Желязков и Иво Каменаров. По-голямата част от района се припокриваше със средната дистанция предния ден. Не се чувствах особено свеж физически в гората, но се стараех да бягам своето състезание и да следвам моя маршрут, като когато може, да регулирам скоростта спрямо другите. Тактиката беше добра, защото маршрутът имаше доста разделяне и беше трудно да определиш кой за коя „вилица“ е. Точка след точка, нещата бяха ОК, но така и не се бях замислял как точно се движа, дори не се бях оглеждал с тази цел. Това може би не беше плюс, защото ако знаех, че през цялото време съм бил в челната група, определно щях да бъда по-пасивен и да предотвратя глупавия завършек на иначе доброто си бягане. В края на маршрута, след като имаше малко по-дълга отсечка за 16-та и умората още повече ме обвзе, изгубих концентрацията и спрях да се ориентирам. Може би ако просто се бях блъснал в някое дърво, щях да се съвзема, да помисля и да си намеря точката или поне да погледна посоката и да последвам някого.. но уви – нямаше удар в дърво, а само безумна грешка. Загубих около 4 минути, докато рестартирам „компютъра“ и си намеря точката. „Разбира се“, че допуснах грешка и за следващата точка – още 1 мин. Финиширах леко разочарован от края на бягането си, но вече нямаше какво да направя, а иначе щеше да бъде добър завършек на световното за мен.

КАРТА: Relay

WOC Relay

WOC Relay

Едно от хубавите неща в спорта е, че винаги имаш следващ шанс – затова с нетърпение очаквам следващата година, когато смятам да бъда по-подготвен и да се представя така както искам!

А сега цел №1 остава да възстановя ахилесите си, които вече 2 месеца ме тормозят и все още не мога да започна нормални тренировки. Надявам се, че това ще стане скоро и ще съм във форма за есенния сезон.

Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *