Беше добра година. Определено повече успехи, отколкото неуспехи!
Започнах 2016 с пасив. Пасив, който натрупах от април 2015 до края на годината, тъй като се „разправях” с контузията в глезена. Почти не бях тичал в гора до февруари месец, но бързо навлязох в играта. Цялостно подготвителният период беше стабилен – нямах голям обем, но пък бях постоянен. Определено имах прогрес със скоростта и въпреки, че не успях да реализирам формата си, на 3000м в зала бягах 8:52мин. Направих и два много ползотворни лагера в Испания и Португалия. Бях в добра форма.
Бягах стабилно на Европейското първенство в Чехия, класирах се за финали и около 30-то място в индивидуалните дистанции, за които бях отишъл. Бягахме добре и на щафетата, заедно с Кирил Николов и Теодор Йорданов и записахме историческо класиране за тези шампионати. В двете щафети – Тиомила и Юкола направих стабилни, приемливи за отбора бягания на 1-ви пост, класирахме се съответно 8-ми и 18-ти!
Лятото беше време за Световни първенства – започнах със Студентското в Унгария, където бях доста близо до осъществяването на целта си да взема медал. Записах 5-то място в дългата дистанция, едва 33 сек от бронза с едно далеч не перфектно бягане. Чудесен резултат, особено предвид конкуренцията, но все пак – разочарование.
Най-важното състезание за сезона за мен, разбира се, беше Световното първенство по ориентиране в Швеция. Бягах добре на квалификацията в „моя” старт – спринта. Явно силите за финала следобед обаче бяха по-малко.. и допуснах грешка в средата на маршрута, която ми коства доброто бягане. Не беше трагично, просто бях подготвен за по-добър резултат. В горските дистанции нямах големи надежди, предвид спецификата, но направих каквото можах.
Седмица по-късно участвах и в 3-тото си Световно първенство за годината – това по радиозасичане. Това беше другата голяма цел за 2016, тъй като знаех, че имам големи шансове, особено предвид това, че бяхме домакини на първенството, а предната година се бях „намъкнал” в средите с бронз от Европейското в дисциплината радиоориентиране. Всъщност чувствах се повече от чудесно в онзи ден, като Световен шампион! Успях да се справя в денЯТ – тогава, когато имаше значение!
В последствие нямах време за голяма почивка, въпреки, че силно ми се искаше! Участвах в Шампионата на Югоизточна Европа в Македония, а няколко дни по-късно споделих 1-вото място в Ултрамаратона „Пирин Ултра” с Кирил Николов – Дизела в късата 70км дистанция.
С началото на октомври започнах и подготвителния период за 2017, въпреки, че сезон 2016 все още не беше приключил.. Спечелих купа „Банско”, купа „Троян”, Троянския маратон, Държавните първенства по Нощно ориентиране и маратон. Успях да спечеля и първия планински маратон „Хайдушки пътеки” край Сливен!
Така подготвителният период за сезон 2017 определено започна тежко, но пък с успехи!
Засега подготовката върви на много добро ниво и полагам доста усилия в ежедневните тренировки. Въпреки, че през ноември, декември и януари съм/ще хвана/л карта само по веднъж, не се притеснявам за техническите си умения, защото през следващите два месеца ще бъда на три лагера в чужбина с насоченост предимно към тях.
Ще се постарая да съм здрав и без контузии, докато тренирам на пълни обороти и ще се съсредоточа върху по-определени неща (дистанции), за да успея да реализирам многогодишния труд, който стои зад гърба ми.
И за да постигна целите, които досега не съм успявал, ще тренирам така както никога досега! Така че, бъдете нащрек, ще бъде добър сезон!
Следвайте ме във фейсбук на fb.com/sirakov.page!
Повече снимки от сезона вижте тук.
No responses yet