За мен

ИВАН СИРАКОВ
Световен шампион по радиоориентиране
Европейски шампион по ориентиране
Бронзов медалист от Световно по ориентиране

.
Роден: в гр. Горна Оряховица, 2 Януари 1988г.
Образование:
– ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” В.Търново – Редовен докторант към катедра ТМФВ (2015г-2018г)
– ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” В.Търново – Масови комуникации и журналистика – магистър (2012г-2014г).
– ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” В.Търново – Финанси – бакалавър (2008г-);
– ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” В.Търново – Педагогика на обучението по физ. възпитание – бакалавър’11г
– ПГЕЕ „М.В.Ломоносов” Г.Оряховица – Компютърни системи ел.техник, средно’07г;
Клуб по ориентиране 1: СКО “Вариант 5″ Търговище
Клуб по ориентиране 2: Стора Туна ИК, Швеция
Клуб по лека атлетика: СК “Браун тим”, Велико Търново
Email: bogle@abv.bg
Facebook: www.facebook.com/sirakov.page
Skype: ivan_sirakov
Web: www.IvanSirakov.com
Twitter: twitter.com/ivansirakov
YouTube: www.youtube.com/user/ivansirakov

И историята…

Първият ми клуб по ориентиране е “Камъка-93″ в родния гр. Горна Оряховица. През есента на 1997г., един ден, както си бях на училище, в 3-ти клас, дойде един мъж, който записваше кандидати за тренировки по спортно ориентиране. Това беше Михаил Кожухаров – бат’ Мишо – тогавашен треньор на клуба. Изключително много деца отидохме на първата тренировка, но с всяка една намалявахме и когато през пролетта започнаха състезанията, уви, бях останал само аз от новите. Спечелих първото си състезание и вече нямаше начин да се откажа от този невероятен спорт. Тогава не съм го осъзнавал, но ориентирането, освен че е интересно и забавно, ти носи и много други положителни емоции, приятелства и почти всеки уикенд те води сред природата.

Тренирах редовно и успехите идваха един след друг – побеждавах постоянно. Когато през 2001-2002г. клубът започна да се разпада и ходехме само на няколко състезания годишно, аз започнах да се занимавам усилено с футбол. От 2001г. започнах да ходя на състезания и по Лека атлетика – в началото по едно-две годишно, а впоследствие и повече.

През 2003г. Калин Пенчев, след като се дипломира в НСА, се завърна в Горна Оряховица и пое отбора, но неразбирателства в дружеството ликвидираха КО „Камъка-93”. Тогава, заедно с Калин, моя личен треньор в момента, се преместихме в СКО “Трапезица-спринт” В.Търново и започнахме да се подготвяме усилено, като разбира се, целта винаги беше много висока, а именно – международните стартове. Не след дълго подготовката ми се отблагодари – през 2004г попаднах в националния юношески отбор и взех участие в три състезания извън България – Гранд При в Румъния, Европейско първенство в Австрия и Балкански шампионат в Сърбия. Направих много добър дебют на европейската сцена с 12-то място на дългата дистанция и 26-то на спринтовата, спечелих и сребърни медали от Балканиадата. Спечелих държавното първенство по спринт за младежи до 20г, докато все още бях едва на 16.

През 2005г. имах много пикове и спадове – заради много проблеми с колената тренирах накъсано, но не губех надежда, дори и след травмите по време на лагера в Швейцария и шевовете върху коляното ми на Балканиадата, все пак намирах сили да продължа напред. Взех участие в Младежко Световно в Швейцария, Европейско юношеско в Чехия и Балканиада в България. На световното първенство заех едва 66то място на дългата дистанция, но като най-добре представилия се българин. На Европейското се придвижих само три места напред – а именно 23то място в спринта. Станах Балкански шампион на провелия се в центъра на Габрово спринт от Балканския шампионат при 20годишните младежи.

През 2006г. постигнах първия си по-голям успех на международната сцена, след много труд, лишения и голяма целеустременост, успях да се изкача на върха и да стана Европейски шампион в спринта, на провелото се в Словения Европейско юношеско първенство. Заех 13то място на дългата и 7мо на щафета, заедно с Пешо Доганов и Станимир Беломъжев на същото първенство. На Балканиадата, в Македония, отново спечелих няколко златни медала. Станах държавен шампион в спринтовата дистанция отново – и при 18годишните, и при младежите. През късната есен взех участие и в Световното военно първенство в Бразилия, където разбрах, че при мъжете шега няма… беше време подготовката да се изкачи поне с едно стъпало.

2007г. трудът и лишенията ставаха все повече и повече. Влагах наистина много във всяка една тренировка и се стараех да избягам от проблеми, които съм имал предни години с болести и контузии. През тази година заех място и в мъжкия ни национален отбор. Участвахме в купа “Борсод” в Унгария, като подготовка за 2009, а месец по-късно аз бях на върха на подготовката си – точно тогава когато беше нужно. Малък, но силен състав, взехме участие в Младежкото Световно първенство в Австралия – участие, което винаги ще помня с медала от Световно първенство – първи за България в лятното ориентиране. Борих се със зъби и нокти за този медал, до последния метър. Спечелих бронза в борба с 128 атлета от цял свят и този момент никога няма да избледнее в съзнанието ми – беше върховно. Заех 14то място на дългата дистанция, а на щафетата, отново същия състав, както и преди година, заехме отново 7мото място, но този път то беше много, много по-ценно. Стартирах на първи пост и направих най-стабилното ми бягане до момента, финиширайки първи. Наистина това Световно беше доста силен пробив за нас в елита на света. Дебютирах на мъжкото Световно в Украйна, на спринт и щафета. Спечелих медали и по време на Балканиадата в Турция, по-късно есента.

През 2008г. когато бях последна година при младежите не успях да оправдая очакванията, но без да се оправдавам, имах доста проблеми. А грешка в спринта ме лиши и от реализиране на моментните ми възможности. През тази година участвах в страшно много международни първенства – Европейско за мъже, Младежко Световно, Световно за мъже, Студентско Световно.

Подготовката ми за сезон 2009г. беше на много по-добро ниво и още през пролетта това си личеше. Взех първия си медал от Държавно първенство по Лека атлетика при мъжете – по Планинско бягане, а по-късно участвах и в Балканиада и Европейско първенство. Спечелих първата си държавна титла при мъже в ориентирането – пробягах много силен спринт в старата столица – В.Търново. На Световното първенство бягах слабо на дългата дистанция, а след това се контузих фатално и въпреки това взех участие и в другите две дистанции, буквално куцайки, спринт и щафета. 10 дни по-късно направих още едно грешно участие и въпреки златния и бронзов медал при мъже на Балканиадата, не си заслужаваше. Задълбочих контузията си така, че следващите 6 месеца бях почти вън от спорта.

През 2010г. „разкрих” Скандинавието и прекарах там общо около 2-2,5 месеца, с помощта на новия ми скандинавски клуб Kongsberg O-lag, Kongsberg, Norway. Ориентирането в Скандинавските страни е на коренно различно ниво – райони, карти, организация, разбирания – не случайно са негова родина. Сериозната контузия от предната година ме върна много назад в подготовката и бях слаб физически по време на домакинското Европейско първенство в Приморско, за жалост. Не взех участие в Световното първенство – само на Военното Световно. Бягах стабилно и се представих много добре на Държавните първенства в България.

Мотивацията ми отиваше все по-високо и през 2011г. отново бях силен. Пролет в Скандинавието, с няколко добри лагера и „тройка” на спринт от националната купа на Норвегия, до действащите Световно шампиони Olav Lundanes (Дълга 2010) и Carl Waaler Caas (Средна 2010). Много силни стартове и в България – спечелих WRE Дългата на купа „Вариант 5”, както и Копаоник Опън и неговото WRE средна в Сърбия. Записах и най-сериозният ми успех до сега на Световното първенство при мъжете – 21во място на Спринта, раздвоен заради някои грешки и възможност за много повече! Златен медал и от първия Шампионат на Югоизточна Европа, в Македония.

Подготовката ми за сезон 2012г. водих още по-отговорно и това лесно личи от постиженията ми в леката атлетика – бронзови медали на ДП Крос и ДП Планинско бягане, както и добро участие на Балканиадата по Планинско бягане. След като направих първия си лагер в Португалия през февруари месец бях много добре подготвен за предстоящия сезон и това се видя още през пролетта, но може би прекалено много стартове и липса на достатъчно почивка и възстановяване ме изтощиха и когато някои от важните стартове започнаха аз бях „аут”. Така се получи и със Световното първенство – разболях се и не можах да взема участие – бягах с температура на Спринта и останах на 1сек от финал. Бягах сравнително добре и постигнах най-добрите резултати за българин до сега на Световното студентско първенство, което се проведе в Аликанте, Испания – 4то място на Спринта и 8мо на Дългата. По-късно през есента бях над всички и в трите индивидуални старта на Шампионата на Югоизточна Европа, Турция – три злата и сребро в щафетата.

Смея да твърдя, че с всичките тези години, „гладът” за по-големи успехи само расте, а подготовката ми и всички неща свързани с нея стават все по-професионални. Имам добри планове за бъдещето и ще се постарая да ги изпълня.

 

Comments are closed.