Европейското първенство в Швейцария, което се проведе от 6 до 13 май в района на Ticino беше организирано много добре. Организаторите, както подобава, предложиха доста специфични райони, които затрудниха доста от участниците. В състезанието стартираха 171 мъже и 141 жени от 32 държави.
Европейското първенство беше първия шампионат тази година, за който исках да бъда в супер форма, но уви – не успях да се оттърва от уж не толкова сериозна контузия цели два месеца – от началото на март. Заради това успях единствено да разтичвам по малко, да участвам в контролните стартове и да се опитам да съхраня подготовката си от зимата. Разбира се, целият ми план за специфична физическа и техническа подготовка замина.. Предвид всичко това мисля, че за мен Европейското първенство премина добре. В по-задълбочения анализ по-долу ще се види, че на основната ми дисциплина – спринтът – имах реален шанс за доста по-предно класиране.
Радвам се, че тази година българският отбор беше цели 15 човека – 7 мъже, 6 жени и 2 треньори. Едни бяха уморени, други кипяха от енергия, едни бяха болни, други – здрави, едни бяха „напълнили гащите“, други – на валериан, едни бяха сигурни в себе си, други – колебливи и несигурни, едни стояха гладни, други ядяха постоянно, нооо атмосферата, настроението и желанието за реализиране бяха уникални и се радвам, че бяхме заедно. Специални благодарности към ръководителите и треньори Джефи и Лъчо, които също се раздаваха докрай за отбора. Благодарности и към спонсорите на националния отбор, които направиха това участие възможно, защото едва ~40% от бюджета беше осигурен от държавата (респективно БФО). Убеден съм, че това е правилният път и съм сигурен, че отборът, въпреки че не показа бляскави резултати, има много потенциал.
Пристигнахме на 3-ти май и имахме два пълни дни за „опипване“ на почвата и събиране на впечатления от някой друг район. На 4-ти май сутринта направихме една много интересна спринтова тренировка, а следобед кратка стръмна горска тренировка. На 5-ти май отидохме на моделното бягане за предстоящата спринтова дистанция.
На 6-ти май, в неделя, беше първият старт – спринта – квалификация сутринта и финал следобед. В сутрешната квалификация в Белинзона, която стартираше от крепостта и се спускаше в равната част на града, се справих отлично и бягах чисто, не се чувствах супер физически и напъвах през цялото време. На финала се оказа, че всъщност е било предостатъчно и заех 4-то място в потока си.
Следобед беше финалът, който се очакваше да бъде доста стръмен и труден. По принцип два старта в един ден никога не са ми били сила. Както казах, планът ми за подготовка пропадна, иначе трябваше да симулирам и това. Успях да се справя добре с навигацията и в този старт, но избрах няколко грешни варианта, които общо ми костваха 35-40сек. Най-голямата грешка от вариант направих за 16-та точка, където всъщност не видях едно преминаване веднага след 15-та точка, а след това не избрах и по-добрата алтернатива. Загубих ~20сек. Неоптимални варианти взех и за 5-та, където всъщност проблем беше, че откритите площи бяха оградени с ленти и трябваше да се спазва малката алея. За 6-та не видях преминаването покрай зида. За 7-ма всъщност съм бягал доста бързо, но не по оптималния вариант (направо). За 13-та бях неподготвен продължих напред, вместо да се върна назад директно. Неоптимално бягах и за предпоследна (26-та). Заех 29-то място за Европейското първенство, но можех да спестя доста от двете по-дълги отсечки, особено от 16-та, а и липсата на сили в последната част беше силно осезаема.
КАРТА: Спринт Финал – част 1 / Спринт Финал – част 2
На следващия ден нямаше стартове и отидохме на моделното бягане за Средна квалификация и Щафета.
На 8-ми май беше Средната дистанция – квалификация. Специфичен доста стръмен район, в първата част имаше повечко камъни и скали. Аз се чувствах сигурен и се справях с ориентирането добре. Допуснах една грешка, за 10-та, където трябваше да бягам странично на склона и не бях се спуснал достатъчно, за щастие знаех горе-долу къде съм и след кратък размисъл я намерих – загубих около 1мин. Още една минута беше пропиляна след 12-та точка, където ми падна контактната леща и имах трудности да поставя нова, защото ръцете ми бяха в кал до лакти. Бях леко разочарован от последната случка, защото това ми отреждаше доста по-предна стартова позиция на финала, но все пак доволен, че се класирах.
На следващия ден беше финалът, където предварителната ми представате беше, че районът е доста „български“. Стартирах малко по-прибързано, не избрах добър вариант за първа, а бягането по правата се оказа изключително бавно и трудно (беше гъсто и каменисто още в началото, където на картата е чисто бяла гора). Загубих и в района на точката. 2-ра и 3-та избягах що-годе прилично, но за 4-та отново сбърках. Отново представите ми за картата ме подлъгаха и мислех, че намирането и ще е къде къде по-лесно. За 6-та за пореден път срещнах нещо, което не очаквах – дерето по средата на отсечката беше толкова дълбоко, че не знаех дали ще мога да премина, зачудих се, огледах се леко нагоре, леко надолу и малко по-надолу намерих откъде да се спусна и изкатеря :). Звучи екстремно, но всъщност просто представите ми се разминаваха тотално с реалността. Умалях да падам през цялата дистанция, продължих с още някоя грешки, а част от маршрута в края избягах и с Магне Дели. Разочароващо представяне, но го преглътнах набързо, особено след като видях около финалния коридор една от младите ни надежди, която беше част от отбора – Ясна Петрова – да подскача и да вика: „Давай Ванка, бравооооо, супер сиии“ :)). Не ми оставаше друго освен да „продължа напред“ и да се фокусирам върху оставащите стартове.
Още на следващия ден (10-ти май) беше и Спринтовата смесена щафета. В състава на българската щафета бяхме Криси, аз, Митко и Лили. Шампиони станаха швейцарците, а ние останахме 17-ти. Стартирах малко плахо, защото ми беше трудно да проследя всички оградки към 1-ва, но веднага след нея поех инициативата и на 3-та вече бях най-отпред на „нашата“ групичка. Така се оказах в позиция да избирам варианта и да поведа колоната за 4-та. Водех бягането си доста стабилно, имах сили и в изкачванията (155м сборно изкачване) и всичко вървеше гладко. В последствие избрах два неоптимални варианта – за 11-та и 14-та (видимата). В края, където бягането вече значително надделя над ориентирането бях задминат от няколко състезатели от групичката. Организаторите бяха построили маршрути с 2! вилици (разделяния), но районът и маршрутът отново бяха много добри и предизвикателни.
11-ти май беше ден без старт – ние го използвахме за моделно бягане за Дългата дистанция.
На 12-ти май, събота, беше горската щафета. Мъжките ни щафети бяха в състав: Дизела – аз – Иво и Стефчо – Папи – Митко. Районът за тази дистанция беше най-близък до българските. Освен това маршрутите на места бяха по-лесни, заради телевизионното предаване, но все пак имаше доста места, където можеше да се отвееш при малко невнимание. Нашата щафета се нареди на 15-то място, аз имах добра стартова позиция и се възползвах от скоростта на групата. Определено ми липсваше по-бърза предавка, но що-годе се справях. Нямах проблеми с ориентирането, владеех ситуацията, но на 13-та останах сам за моята вилица и за следващата вече не виждах никого. На по-следващата ги засякох – те излизаха – аз влизах към точката и съответно бях ~30сек зад тях. Така останах сам в следващата половина от маршрута и темпото ми леко спадна. Единствената ми загуба беше, че не избрах най-доброто начало на варианта за дългата отсечка.
Беше останал само един старт, но 14,9км с 910м сборно изкачване – дълга дистанция, която малко ме плашеше предвид вече доста насъбралата се умора :). След като ни стовариха с бусчетата и трябваше да се кача до престарта страхът само се засили :). След като стартирах обаче вече нямаше място за такива чувства и започнах да вземам точка по точка, без да бързам, по по-изчистени варианти, за да пестя енергията за края на маршрута. С тази нагласа се придвижвах лека по лека по трасето и се наслаждавах на предизвикателството. Допуснах само няколко малки грешки от навигация – 3-та, 6-та, 27-ма и 33-та, но пък избрах доста от по-бавните варианти – например 5-та и 25-та. Определено ако бях в по-добра форма и бях свеж можех да се представя доста добре, защото тази дълга дистанция беше мой тип.
Така Европейското първенство приключи – успях да се навигирам доста прилично, като изключим средна финал, но пък не винаги избирах най-добрите варианти и определено с всеки старт силичките ми намаляваха.
Веднага след като се прибрахме в България, взех участие в Националната универсиада и спечелих двата старта по ориентиране – спринт и средна, които се проведоха съответно в НСА и Борисовата градина. Не е като да не беше трудно да се напъвам предвид цялата тази умора и е цяло чудо, че тялото ми издържа. Възстановителният процес обаче определено се удължи, както цялостно, така и на „болежките“, но се надявам, че скоро ще съм в играта.
No responses yet