СиВен 2005

Лагера мина, но не направих и една тренировка, от която да мога да си кажа: “добър съм”:)), ами само мога да си кажа: “баси ливадата съм”. Тренирах четири пъти. Първия ден следобед тичах маршрут 5.7км, но се губих над 10минути(бягах го 70мин). 2ри ден – сутрин: тичах средната от специалното контролно повторно.. като този път се губих по-малко, но все още е много, много – особено когато съм го бягал.. (грешки – 3мин). Следобеда бягах 27мин леко кросче с Павлин по черен път от хижата и след това две малко маршрутчета – 1.1км и 1.5км и ги бягах 30:50… представете си само.. На другия ден сутринта тичахме отново две малки маршрутчета, този път не се разгрявах даже повече от 2минути – 1.5км и 1.7км и ги бягах 48минути!!! А може би забравих да кажа, че някой точки не ги намерих:)…:( … Това беше върховното трениране на лагера:). В петък (26ти август) Мариана Атанасова – Маца имаше рожден ден – да е жива и здрава! Вечерта с Павлин се прибрахме с автобус от Елена и на другата сутрин в 7.30 хванахме влак за Шумен, където взехме участие в купа “Шуменска крепост – Сивен”. Старта на индивидуалното беше в 14ч, след като пихме по едно кафе в града аз, Павлин, Веско, Здравко, Тачо и Ангел отидохме на платото и се подготвихме за старта. Маршрута на М18 беше 8.7км с 200м сборно. Аз стартирах 2 минути след Веско и макар, че направих тъпи грешки го настигнах на 9та и до 14та бяхме долу-горе заедно, всмисъл виждахме се един друг. Тогава обаче той ми избяга доста, но на 17та сгреши и пак го настигнах – от там до финала бяхме заедно. В крайна сметка Тачо стана първи с 60:50, аз 2ри с 64:50 и 3ти стана Веско с 66.50 (губих много доста, Веско също, а Тачо има около 5мин. грешки…). В 19ч беше и републиканското първенство по бързо перфориране. Беше доста интересно да наблюдаваш как се състезават на всеки от финалите и за първото място, за което имаше малка парична премия:). Разбира се – наблюдаваш, защото още в групите отпаднах, имах късмета да се падна в една група с бъдещият победител – Тачо! Съботата – 27ми август – Павлин имаше рожден ден и вечерта го отпразнувахме в Шуменската небезизвестна дискотека “Колизеум”:). Беше абсолютна дивотия, тъй като както на държавното първенство, така и сега имаше цяла рота ориентировачи:). Вечерта спахме в града – по приятели. На сутринта станахме доста трудно, но нямахме проблеми – отидохме към центъра да хапнем дори. Ядохме хамбургери от “Лъки” – ако минавате от там си вземете – хубави и големи са:). Бяхме навреме за старта на щафетите. Аз бягах щафета с Тачо и дъщерята на британския посланник у нас Джереми Хил – Теса Хил. Бягахме в средната категория(~4км маршрут) и станахме първи, нищо, че се губих отново. Дадоха ни торта и 10бири за награда, освен медалите. Всъщност на тези щафети се раздадоха мисля 15тина торти и доста бири. Отново беше весело, което според мен е най-важното за една такава зоо-купа. Прибирахме се с Лъчо – аз, Павлин, Калин и Поля. Много ясно, че пътя беше късичък когато Лъчо кара:).