Spring Cup и лагер в Швеция

Изминалия уикенд край Hillerød, Дания се проведе 20тото издание на Spring Cup, която традиционно е едно от най-големите състезания през пролетта. Състезанието започна в петък с нощна щафета и продължи с дълга дистанция и щафета в събота и неделя.

Relay + finish

Петък сутрин отборът ни отпътува с клубния автобус към датските гори. Пристигнахме, настанихме се, направихме си барбекю и се подготвихме за нощната щафета. Аз бях в последен 4ти пост в първата щафета. Съотборниците ми свършиха много добра работа – след 2ри пост бяхме на 35секунди от временните водачи, но.. Стоейки на смяната и виждайки, че 3тия ни пост идва чух Северин (швейцареца) да вика: “Иван, Иван” и си помислих: “Добре де, какво вика сега, виждам го, тук съм:)”. Но изведнъж усетих как се намъкна в клетката и започна да ми дърпа челника от главата, и му казах: “Не, не, не можеш да го направиш” – нали има батерия на гърба, кабели.. 🙂 Да, обаче той го смени. Малък стрес на старта и някои малки проблеми в гората с “новия челник”, но нищо сериозно. Тогава всичко започна! Сигурен вариант за 1ва, атака, без да бързам прекалено много.. и.. нямааа… започнах нещо от рода на спираловидния метод за намиране на точката, бягайки към различните светлини, но уви.. 5мин по-късно се озовах отново на големия път откъдето атакувах точката първия път и този път я намерих. “О, та то няма контролен знак!”. Останах изненадан като видях, че всъщност само стойката и сигнатурата със светлоотразител са на местността. Сега гледайки gps-сигнала виждам, че съм бил на 10м от нея, но там нямаше знак – само “някакъв знак на дървото може би!?”. Но вече знам, нощните са без знаци :). Продължих нататък и правех грешки през точка.

Събота беше дългата дистанция, 1:15000, 13км. Всичко вървеше по план, загрявах си, имах достатъчно време.. смъкнах връхните дрехи и тръгнах към старта, където имаше и загряваща карта. Взех си една, но реших първо да отида и да видя какво е положението на самия старт – с номера и т.н. Отидох и номерата бяха сложени на едно въже. Всеки сам вземаше своя номер. Реших да си го закача и тогава да ходя да бягам на загряващата карта, отидох да видя кой номер съм на стартовия списък. Гледам 11:41, няма ме, а, какво става, гледам нагоре, гледам надолу – 11:21 – ето ме и мен :). Бях запомнил с 20мин грешка. Всичко се преобърна надолу с главата, отидох взех си номера, закачам, отивам, описанията бяха специални заради пеперудата, картата е надписана, у-а. Шаш, стартирам, бягам, минах през някакви рекички, нямаше ги на картата, викам ОК, аз съм сигурен, посока-склона, всичко. Почти стигнах до точката и гледам – това е 2ра! Обратноооо. Отново прекрасен старт и отново всичко продължи като “по вода” до края.

Третият старт беше щафетата. Задачата беше да не правя грешки. Всъщност цялата щафета имахме за цел да не правим грешки и всеки да направи нормално бягане. Аз бях 1ви пост, 11.5км. Стартирах, явно бавно, защото бях толкова назад спрямо Лъчо, примерно, първия ни пост на 2рата щафета, цялата тълпа и т.н. Този ден успях да изпълня задачата си. Бях концентриран през цялото време – гледах компаса и картата достатъчно. Мога да кажа, че нямам повече от 30секунди грешки общо. Останах на 4:10 от първия на първи пост. Кирил Николов също беше първи пост и беше с 4мин по-бърз от мен. Засега е разбираемо да не съм добре физически, но радостното е, че се справих технически.

Relay + spectator control

След състезанието се натоварихме в автобуса и заминахме за Швеция – Кристианщад, където проведохме 3дневен лагер. Бяхме настанени в клубната къща на ПАН-Кристианщад, която се намира на 20м от плажа. Условията бяха супер.

Понеделник сутрин бягахме маршрут, следобед докато по-голямата част отидоха на тренировка, няколко от нас проведохме силова тренировка под ръководството на Julia Gross и Severin Howald, оставяйки си маршрута за нощна тренировка малко по-късно. Бягахме две кръгчета, като второто го бягахме масов старт. Лол, беше доста бързо.

Вторник направих 3 тренировки – сутринта бягахме щафета 2ма човека – 4 поста. Следобед бягахме на район, който по нищо не ми заприлича на Швеция, а вечерта отново повторихме района от предната нощна тренировка. Въпреки това се забавлявах, на различни маршрути. Намирането на точките е доста улеснено със светлоотразители.

Сряда направихме само една тренировка, всички бяхме доста изморени, а и нямахме алтернатива за повече. Районът беше доста тежък – с много камъни. След тренировката се отправихме обратно към снежен Конгсберг, където все още има прекалено много сняг. Същия ден беше натрупало поне 5 нови см.

Всички карти може да видите в ivansirakov.com/maps .

Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *