ДП Ветерани – Майстори

ДП Ветерани – Masters (Майстори) мина успешно! Вторник Тачо дойде в Горна Оряховица и заедно заминахме за Сливен, а там ни посрещна Васко, в който и спахме по-късно вечерта. Преди да си легнем отидохме да се повеселим с останалите познати в един клуб там. Сутринта станахме рано и отидохме с багажа си в дружеството. Там свършихме колкото работа имаше.. и след това (към 13ч) тръгнахме към Карандила – аз, Васко, бат Веско-Швепса, Тачо и бат Илиан. Горе вече ни чакаха останалите – Веско, Силия, Криси, Елица, Деница и Митко. Следобед се маркираше за двете индивидуални дистанции, но аз не излязох заедно с тях, заради коляното ми… Към 17ч се прибраха мокри като кокошки, тъй като заваля голям порой – дори тока спря… Казаха, че за минута всичко се стъмнило и започнала буря – аз от стаята го почувствах, а незнам в гората какво е било. По-късно пуснаха тока и започнахме да бачкаме на компютъра.. Доста време поседяхме там, защото не беше малко работата. На другия ден прекарахме поне 6ч пред компютъра с Тачо оглеждайки отново всички маршрути, описания и всичко онова, което трябваше да се прегледа, докато не ни изгониха :))). По-късно вечерта цялата дружина започнахме да опаковаме картите за спринтовата и класическата дистанция. Може би щяхме да приключим с всичко до към 23-24ч, но уви. Тъй като направихме доста небрежни грешки се наложи да правим двойна работа. Случи ни се да ни липсват описания на няколко КТ (тези, които се повтаряха в двете дистанции), следователно трябваше да ги попълним и да разпечатаме нови описания, които отново да залепим на картите и да ги облечем в найлонови пликове отново. Това не беше единствената грешка.. Други такива бяха примерно, когато момичетата, които лепяха описанията върху картите залепиха тези от спринта на картите от класиката :). Наложи се да печатаме още карти и описания, тъй като при залепянето на описанията на спринта на някои от описанията беше сложено много лепило и след като засъхна те се размазаха. Имаше и още грешки – имаше един статистик от нас-съдиите, който каза, че издънките ни са били точно 11 :). Е в крайна сметка всичко приключи с много много проверки на картите, описанията и всичко и към 4ч си легнахме. Сутринта станахме и веднага след закуска отидохме да сложим стойките за спринта – разпределихме си контролните точки. Може би около 3ч след закуска, хапнахме и обяда и в 14ч излязохме да слагаме СИ-станциите за състезанието. Нагласихме раниците, напълнихме ги със станциите – всеки с тези, които му трябваха и тръгнахме. Бягайки към първата ми точка извадих станцията и тиксото и ‘в движение’ я залепих на стойката(понеже не беше необходимо да гледам картата). Отидох на втората си точка и след като залепих станцията и там осъзнах, че не поставям контролни знаци, което ме травмира и веднага отпраших към хижата на пълни обороти :). Уви, там не успях да намеря никакви знаци – разпитвах всеки, който видя, но.. по-късно Деница ми каза, че знаците са на старта :).. Отидох на старта и взех достатъчно знаци. Вече бях сигурен, че не само аз не съм взел знаци със себе си :), но Веско вече се беше върнал и взел. Е отидох и сложих всичките си знаци и останалите станции, след което отидох и проверих точките на Веско.. Срещата ни след като сложим точките беше на старта. Отидох там и се оказа, че Васко и Тачо са сложили станциите си, проверили са се един друг и после на финала са осъзнали, че нямат знаци, но все пак нямаше проблем.. пребягаха и сложиха и знаците. Това беше повод за доста майтапи по-късно, но все пак ще ни остане в книгата със спомени :). В 15.30 беше даден старта на първия състезателен ден – спринта. Всичко вървеше добре – имахме и фореуайфери (състезатели, които пробягват маршрути преди самия старт..). След финала трябваше да отидем да сложим стойки за дългата дистанция. Аз слагах стойки заедно с бат Веско – сложихме 9 стойки и счупихме 1.. :). Вечерта довършихме работата, която беше останала – проверихме всичко отново. Може би към 2ч през нощта с Тачо проверявахме отново картите с описания и описанията за старта. За Ж50 и за М65+ не достигаха описания за старта. Накарахме бат Илиан да принтира по един лист описания от тези групи и да ги нарежем и сложим при другите за старта. В последствие се оказа, че е разпечатал от стария вариант на маршрута на Ж50 (понеже го намалявахме заради дължината), а ние сме ги нарязали и сложили за употреба. Е това беше издънката, но като се има впредвид, че в групата имаше 4 състезателки и всяка една от тях се е усетила веднага след несъответствието на сигнатурите на 1ва КТ – нямаше проблеми! Все пак дължахме едно ‘Извинявайте’. Старта протече успешно, сутринта рано излязохме и всеки от нас се насочи към района си с всичките си станции и фенери. Аз трябваше да сложа 9 точки и да проверя тези, които Веско беше сложил. След като всички свършихме работата си в гората отидохме на старта и погледахме как състезателите стартираха. Към 11ч слязохме към финала и там с нетърпение очаквахме финиширането на състезателите. Когато се събрахме всички съдии на финала дори поиграхме малко футбол :). След това обаче имахме тежката задача да съберем всички стойки от дългата. Аз и Веско тръгнахме заедно и обиколихме бая районче.. преместихме някои стойки на мястото им за утрешния ден – щафетата, а други само ги занесохме към почивния дом ‘Стелит’, в който спяхме. Доста изморени бяхме и след като си взехме по една продължителна гореща баня легнахме да поспим – аз успях да поспя около 2ч. Вечерта беше доста очаквана от повечето от участниците в състезанието – беше ‘Вечерта на ориентировача’! Голяма веселба падна – наблюдавахме кръшни танци от страна на майсторите, а и от по-младите, които ни бяха посетили :). След като всичко официално приключи, ние се събрахме в нашата стая.. Спахме около 2ч и сутринта с огромна доза смях се събудихме. Всеки излезе да сложи своите точки и да провери тези на другаря, аз имах малко точки, но трябваше да отида да проверя и тези на Тачо. И този старт мина без проблеми. Тачо стартира дори на първи пост в тежката група, а аз втори – разбира се извън класирането:) След финала на всички щафети събрахме точките, старт-финала и всичко останало и отидохме в хижата да вземем по един душ и да отпрашваме. Благодаря на бат Илиан и бат Веско, които ни подкрепяха през цялото време и ни учеха. Аз бях технически ръководител на спринта, Тачо беше на дългата, а Веско – на щафетите. Впечатленията ми са, че не е толкова голяма философия да се направи едно състезание, но все пак трябва добра подготовка, материална база и здраво бачкане, а работата в екип е доста важна.
ПП: Коляното ми е по-добре.. Както разбрахте в събота поиграх футбол, потичах малко докато проверявах точките на Веско, а в неделя дори избягах щафетата (4.2км – ~26:30)