Маратона в Троян винаги е бил едно от състезанията, на които отивам с удоволствие, макар да отивам така на всяко едно, там е малко по-специално:). Тази година ми беше третия пореден път, който вземам участие там. Пътувах с чичо Митко, леля Петя и Стефи. Бяхме там малко
преди 10ч, когато беше даден старта. Набързо се облякохме и отидохме да стартираме, наложи се да ни сменят малко минутите, защото бяхме изпуснали нашите.. Разбира се, стартирах без да съм загрявал.. Картата ми може да видите в раздел Карти от състезания. Набързо избрах вариант, по който да бягам направения скорелауф-маршрут. Избрах полосата, по която бягах и миналта година.. Стартирах бавно и сигурно, за да навляза в състезанието по най-добрия начин, а и не бях загрявал. В последните метри към първа точка бях сигурен и вече започнах да бягам със състезателно темпо. Дупчих си картона (като преди старта помислих, че бързото перфориране може да играе важна роля..) и продължих със висока скорост спускайки се към 2рата точка – намерих я веднага. Наистина съм доволен от скоростта, с която бягах и следващите отсечки, макар ненатренираността ми, поради контузията и травмата ми. Разбира се, наложи се и да походя, но беше валяло дъжд, гората беше мокра и беше кално и бягането през дерета беше ужасно трудно, както и по изкачванията. Дойде време да премина от едната карта (район) на другата, през града. Веднага си припомних, че миналата година загубих доста време при преминаването.. Тази бях по уверен, когато бяха залепили и дорисували много добре двете карти и можех да разчитам всичко (мин.година имаше бяло пространство между двете..:) ). Избрах отново варианта, по който ще взема 5те точки от другия хълм и продължих напред. Там също не загубих, освен това, че попаднах на едни къпини и може би там изгубих ‘ценни’ секунди, но не са много. За 88(сигнатура) се опитах да не качвам повече от необходимото, тъй като и без това ходех нагоре, та не използвах пътеката над точката, а реших, че ще вляза по дерето, което беше обрасло с високи къпини. 22ра сигнатура се опитах да атакувам без да разчитам добре всяка форма, а минавайки през района да я видя. 
Е почти бях решил, че незнам къде съм и няма да я намеря, когато я видях и не загубих. Поддържах темпото до края, като в последните ~2км до финала вложих особено големи усилия. Още когато пътувахме към Троян реших, че ще се опитам да бягам максимално и безгрешно и предвид 3тото ми участие на този ежегоден маратон (все на тези карти) успях да го направя. И така заех първото място в групата Мъже20 с 51.07, втори стана Здравко Тарълов с около 60мин и трети – Щерьо Димитров с около 68мин. С това първо място вече имам колекцията от всички призови позиции, тъй като 2003 станах 3ти (1.Тачо,2.Здравко), а 2004 станах 2ри (1.Здравко). Тази година Тачо също участва, но при мъжете, където зае и 1вото място. Той вчера (15.10) пътува за Рамзао-Австрия, където ще проведе тренировъчен лагер на 2700м надморска височина, за да може да кара ски. По този случай останах вечерта в Троян и го изпратихме с малко купонче. Пожелавам му още по-успешен сезон и от миналата година!
No responses yet