Луковит и най-сетне със сигурност – БРАЗИЛИЯ!

Вече е ясно – ще ходя на Военно Световно в Бразилия! Отдавна се знаеше, че има такава възможност, но скоро се установи със сигурност и вече мога да стягам багажа си. Но затова малко по-късно. Събота(21.10) бях на крос в Луковит и рано рано сутринта се наложи да стана и да отпътувам за там заедно с лекоатлетическите отбори от Горна Оряховица. Там трасето е стандартно от много години и дистанцията от младша до мъже е една и съща(женски групи – 2км, мъжки групи – 3км). Беше доста студено и мъгливо сутринта, но с всеки час се подобряваше. Трябваше да избера една от двете групи – старша и мъже. Избрах моята група-старша и стартирах там. Беше малко тъпо, защото стартирахме 6 човека и така всеки щеше да вземе част от наградния фонд – разбира се, битката за позициите беше на ниво. Успях да направя едно сравнително добро бягане и да заема 3тата позиция с 10.22(3.21+3.25+3.36) на 3км. Шампион стана Светослав Панов с ~9.50. При мъжете шампиона бяга ~9.33. Разпуснах добре след бягането и дойде време за награждаването, след което една компанийка отидохме да обядваме в най-близкото заведение. Аз отпътувах за София с колата на Ники Илиев(атлет-треньор от София) и там стоях до понеделник. Всъщност вечерта отидохме да се позабавляваме в дискотека в Студ.град – беше доста весело и приятно, тъй като не се продаваше алкохол заради изборите. Досега не бях виждал навсякъде по масите в дискотека да има само колички и минерална вода. Най-сетне се случи. Неделя беше изборен ден:) – аз не успях да дам своя глас, защото трябваше да съм в моя роден град. Сутринта ходихме към Илиенци, а следобед си направихме една разходка и хубав пикник към Витоша. Случайно там засякох Тодор Педев-Тоци и Йордан Стоянов-Горната да тренират. Всъщност едва не ни отминаха, защото бягаха толкова бързо, че ако не се бяхме развикали…можеше и да не ни видят:). Видяхме се за малко и те продължиха кроса си.. Направихме си някои снимки и потеглихме обратно към София (между другото шофирах на отиване:)) ). Вечерта разтичах 8км с приятели и се прибрахме. На другия ден трябваше да свърша една много отговорна работа – да се имунизирам против жълта треска и да взема сертификат за това. От доста време се знаеше, че може да съм в отбора за Световното военно първенство в Бразилия, но вече освен това, се знае и че със сигурност ще се ходи! Военните, които поемат разходите по състезанието са дали съгласие и всичко е готово. Ето сайта на първенството – World Military O Championships. Имунизацията е свързана с това пътуване – без нея не може отидеш там. Свърших и тази работа и ми остана една приятна разходка през късния следобед, след която си заминах обратно към вкъщи.
Днес(вторник) тук в моя град се проведе и ученическия крос, който е ежегоден. Трасето се намира около стадиона и е много приятно за бягане. В моята група трябваше да направим 3обиколки или равняващи се на около 2км. Останах 2ри на градското! Пробягах трасето за 6:27 (2:14.8+2:05.8+2:07.3). Може би направих атаката си твърде рано, а именно малко след навлизане във втора обиколка по пускането. Движех 1ви до около 150м преди финала и там бях изпреварен от Пламен Трънков от 3то СОУ, не майтапя се:)) той е от отбора по лека атлетика и не е случаен, въпреки, че са единични случаите, когато ме е побеждавал. Просто нямах сили да се хвана за него и да стигна до победа:). Сега смятам да си почина една седмица от пътувания и да потренирам сериозно преди да отлетим за Бразилия на 1ви ноември. Все още имам проблем с петата и нещата май стават по-зле, защото вече цялото ходило ме боли и се отразява и на свода ми. Очаквайте скоро галерия от уикенда:).