Или на български казано “Винаги е хубаво когато накараш мечтата ти да се сбъдне!”. А още по накратко това значи да изпълниш целта си – била тя малка или голяма. Този уикенд аз успях да го направя за пореден път. А именно класирането ми за национален отбор по лека атлетика за 2007 по крос стана реалност. Не е нищо особено, просто една малка цел, сред многото, но все пак наистина много исках да бъда национален състезател в двата спорта.Всичко започна още в петък, когато пообед отпътувахме за Шумен, аз и останалите лекоатлети от Горна. Аз отново бях на гости на Светльо Панов, а освен мен още един състезател за ДП Крос – Гошо Колев от Дряново, както и двама други приятели (Сашо и Павлин). Така заформихме една добра компания, а вечерта я умножихме няколко пъти и дори ни беше трудно да намерим места в каквото и да беше заведение. Все пак бяхме около 20-25 човека и.. наистина стана сложна работа. Все пак и с тази задача се справихме. Повеселихме се и малко по-късно легнахме да спим, за да починем. Аз бях буден доооста по-рано(5:30ч) отколкото бяхме решили(9ч).. 🙂 Не знам защо, но не успях да спя повече, дори и като се има впредвид, че заспахме след 1:30ч. Все пак на сутринта се чувствах добре, дори доста. Единственото, което не беше наред според очакванията ми, беше това, че времето беше хубаво – нямаше сняг, нямаше дъжд, нямаше кал. Имаше само студ, който аз не исках – просто исках трасето да е възможно най-тежко, но уви – нямах този късмет. Нагласихме се и се качихме към Паметника, където беше и обиколката за кроса. Имаше доста хора, предвид студа, а някои от дисциплините вече бяха минали. Погледахме как бягат по-малките, дойде ред и на по-големите от старша възраст.
Там вече ставаше интересно – много здрави момчета, а също и конкуренция за национален отбор. Някои наистина са много подготвени – дано имат късмет на балканския крос, а и за напред. Димчо Мицов е един от тях – спечели юношите без никаква конкуренция. Дойде време и за моя старт – започнах да разгрявам – малко тичане, малко упражнения, преоблякох се, потичах отново, направих и бегови упражнения и стана време за старта. Бях избрал да бягам с бутонките ми VJ за ориентиране и се чувствах добре в тях. Стартирах уверен и надъхан, но най-вече разумно – бавно и премерено. Движех се последен на 2рата група състезатели (около 10-12място) в началото, но постепенно през вторите 2км (2ра обиколка) някои ‘увяхваха’ и така се предвижих доста по-напред. Влизайки в 3та обиколка се движех 6-ти, но малко по-късно задминах още едно момче и станах 5ти, а на около 20-30м пред мен се движеше Златко Каменаров, с който евентуално щеше да се наложи да се състезавам за 4-тото място, което ‘те вкарва’ в националния отбор. Всъщност още от старта Златко ми направи доста и след това се движехме с почти еднакво темпо. Завършвайки предпоследната обиколка и навлизайки в последна 4-та… знаех, че трябва да скъся тези 20м, за да може във втората част да съм с по-добра позиция за атака. Това и направих – в началото на обиколката има едно доста стръмно спускане – спуснах го на много висока скорост и представете си как, щом след него вече бях ‘залепнал’ на гърба на Зачо. Оттам започна най-сложното и трудно нещо – стискането на зъби до края. Навлизайки в последния километър забелязах на 40-50м пред нас 3-тия състезател, а малко по-късно той падна и не можеше да продължи. Беше голяма изненада за мен, защото го видях в последния момент, когато минахме покрай него. 
Така вече целта ми беше изпълнена! Оставаха някакви 600-700м, които избягах с кеф, знаейки, че вече съм в националния отбор! Така Златко Каменаров взе бронзов медал от ДП Крос и също се класира за отбора за балканския крос, но няма да вземе участие заради тренировъчен лагер по ориентиране.След финала не можех да се усмихна, по-скоро усмихвах се, но ми беше трудно – устата ми беше замръзнала – явно наистина си беше доста студеничко. Все пак всичко свърши добре. Ето времената ми обиколка по обиколка – 6.57 + 7.03 + 7.07 + 7.13 = 28’20’’, както и тези на Златко – 6.50 + 7.05 + 7.10 + 7.05 = 28’10’’. В ДП Крос взеха участие много ориентировачи, ето и времена на някои от тях: Иво Каменаров (8км) – 30’30’’; Георги Доганов (8км) – 30’40’’; Владо Атанасов (8км) – 34’05’’; Стоян Райчев (8км) – 37’35’’. Пешо Доганов и Тони Льонков взеха участие на 6км, а Наско Бояров на 4км, но нямам официалните им времена, въпреки, че Пепи зае доста добро място в класирането. Някои мъже също взеха участие на 12км – Андрей Абаджиев – 44’05’’; Теодор Тодоров – 45’25’’; Милко Сакаров – 46’30’’; Николай Димитров – 47’25’’.
Всички класирали се за балканския крос имат право да вземат участие в тренировъчен лагер от 1ви до 9ти март в Шумен, където всъщност е и Балканския крос на 11ти. Аз смятам да отида на този лагер и да го оползотворя по възможно най-добрия начин.
По-късно вечерта отпразнувахме Тодоров ден, както и добрите ни бягания и в неделя пообед отпътувах отново за Горна Оряховица.
No responses yet