18ти на Балканите по Крос и предисторията… :)

Аз по трасето – давам всичко от себе си...Както вече знаете, преди две седмици успях да попадна в националния отбор по крос за младежи до 23години. В Шумен се проведе лагер, какъвто досега не е имало, а именно за подготовка за балканския крос, който щеше да се проведе на същото трасе, както и държавния. Лагера премина доста добре, според мен. Времето беше сравнително добро през цялото време, както и настаняването, храната и т.н. На кроса участваха състезатели от 9 страни и резултатите бяха доста високи. Аз се наредих 18ти в групата до 23години, от което останах много доволен.
На 1ви март пообед отпътувахме с кола към хотел Орбита, където ни настаниха по време на лагера. Хотела се намираше в края на града – срещу фабриката за бира и зоопарка, който често посещавахме. Стаите бяха хубави – с климатик и телевизор. Храната също беше на ниво – всички останахме доволни. В стая бяхме аз, Светльо Панов и Георги Колев, с когото пътувахме към Шумен. Тренирахме на различни места – или се качим на платото с кола и бягаме по безброй многото пътища, или бягаме на трасето, или пък с бягане се качваме и отново из пътеките там. За мен няколкото втори тренировки, които проведох, бяха винаги в паркчето пред хотела – по алеите. Предварително бях планирал тренировка по тренировка целия лагер, но в последствие променях някои, за да паснат на създалите се обстоятелства. В крайна сметка всичко мина добре. По време на лагера, освен всичко друго, имаше и доста забавления – зоопарка, разходките и всички останали преживявания бяха хубави. Редовно ходехме на сладкарница, за да хапваме тортички, а също отделихме една сутрин и за малка екскурзийка до Мадарския конник. В крайна сметка дойде и 9ти март, когато трябваше да се местим в другия хотел – Шумен. За жалост лагера приключи и състезанието наближаваше с всеки изминал час. Преместихме се и още на вечеря не останахме съвсем очаровани от организацията и храната – беше малко, не че беше лоша. Все пак умрели от глад нямаше. Добринка Шаламанова – бронзов медал – единствения медал за БългарияПолучихме и екипировката за първенството. На всеки състезател се полагаха по една грейка-шушляк, един екип-шорти и потник и едни спринтьорски шпайкове. Всичките са ‘puma’, но аз не съм особено доволен – шпайковете нямат никакво приложение в средни и дълги бягания, а и шушляка не е кой знае какво.
Дойде неделния ден, в който беше старта за разпределяне на медалите от балканското по крос-кънтри. Откриването беше в 10:30ч, а първия старт на девойки старша възраст в 11ч. Там нашите представителки заеха съответно 8, 9 и 10то място. Последваха ги юноши старша възраст, където най-добре очаквано се представи Димчо Мицов като зае 6-тото място! Следващата възраст беше девойки до 23год., а след тях, в 12:15ч бяхме и ние – младежи до 23год – групата, в която аз се бях класирал за отбора. Загрях добре – разтичах 15тина минути с добро темпо и после старателно правих упражнения. Преоблякох се със състезателния ми екип – както бях решил да бягам и се намазах с загряващо мазило. Минах проверка 15мин преди старта, както повелява правилника и правех упражнения преди да ни изведат на трасето. След като ни изведоха, останаше само да бягаме :). Всъщност най-сложната част. И в нашата група бяхме четирима българи – Веско, Гошо, Радо и аз… Шпайковете, които получихме наистина не стават за средни и дълги бяганияРадо всъщност бяга на мястото на Зачо, който също успя да се класира, но в момента е на лагер в Италия и не можа да вземе участие. Групата стартира доста бързо.. не можех да си позволя да се увлека по тях и изостанах.. Усещах, че наистина бягат много бързо – цялата маса от състезатели… Чудех се дали наистина е така или просто на мен така ми се струва. Е, когато минах 3:14 на първия километър бях убеден, че наистина си бягаме бързо. Преминах през първата обиколка от 2км за 6:38.. Знаех, че е прекалено бързо, при положение, че на обиколката имах лично постижение от 6:56, но също знаех, че съм здрав и продължих. Втората обиколка минах 6:54… и тогава вече взе да ми натежава бягането, но знаех, че има още толкова и трябваше да продължа. Третата обиколка стана най-бавна – минах 7:02.. Още една обиколка до края и след като бях задминал едва няколко състезателя, ме очакваше борба с един румънец. Паметник на създателите на Българската държаваПо обиколката се понадлъгвахме като след голямото спускане му бях направил 30м, а след това поведе той, но в крайна сметка, в последните 200м се раздадох и едва не му разбих психиката когато го разминах:). Обиколката ми стана 6:54 и с време 27:28 завърших на 18тото място. Гошо зае 12то място, Веско 15то, а Радо 20то. Определено съм доволен от бягането ми, защото трасето беше същото от държавния крос и е мерено точно – а това идва по 3.26мин/км. Не знам дали заради времето или просто, защото имаше повече конкуренция и мотивация, но почти всички подобряваме резултатите си. Аз лично смъквам 53секунди от държавния крос. Победителят в групата пробяга 8те километра за 24:44, което е наистина впечатляващо:). При жените Добринка Шаламанова завоюва единствения медал за българския отбор – зае третото място в бягането на 6км, Милка Михайлова остана 5та. При мъжете много добро бягане направи Станислав Ламбев, заемайки 4-тото място с 38:03 на 12км.
След кратко разпускане се прибрахме в хотела и отидохме на поредната разходка. Вечерта ни очакваше банкет-парти, който не продължи до много късно, но все пак беше забавно – хапнахме, потанцувахме, позабавлявахме се и след това се отбихме в една кръчма с жива музика, където останахме до към 1ч, а след това всеки по леглата. Състезанието наистина ни беше изтощило. На другия ден всички отпътувахме към родните си места…
Разгледайте галерия ТУК.
Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *