Вчера се завърнахме от Австралия, където се проведе Световното младежко първенство тази година. Още от заминаването приключенията започнаха едно след друго – дългото пътуване, престоите, наемането на рент-а-кар, предвижването и т.н. бяха само малка част. Първата ни дестинация беше в Ориндж, където изкарахме почти седмичен лагер, за да опознаем терените, картите, а и културата там. На 6ти юли се преместихме в Дъбо, където навлязохме в програмата на самото световно. Това е една седмица, която никога няма да забравя, а мисля и доста от Вас ще помнят! Световното беше организирано прекрасно от страна на карти, райони, маршрути и т.н. Имаше някои липси относно храната, но преглътнахме всичко. Спечелването на първия медал по лятно ориентиране от световно първенство за България ми вдъхна още една силна доза самочувствие, с която ставам все по-силен и по-силен. След спринта, радостта продължи и с много добрите ни класирания на дългата дистанция, а смятам, че като за капак, предаването ми като водач на първи пост на щафетата и 7мото място в крайното класиране беше един също невероятен завършек на тази Австралийска фиеста. Нека започна всичко отначало…Тренировъчен лагер
От София отлетяхме на 30ти юни вечерта, но в Ориндж бяхме на 2ри юли пообед. Както казах, наистина беше дълго пътуване, а часовата разлика беше 7ч. Направихме 3 технически тренировки на райони, подобни на тези от световното, както и една тренировка за спринт. Времето не беше особено благосклонно, предвид това, че там е зима все пак не беше толкова студено. Мисля, че този лагер беше от полза, за да навлезем в цялата тази новост за нас – виждането на свободно разхождащи се кенгура, културата, магазините, районите, камъните, които бяха навсякъде около нас по маршрутите и всичко останало, което беше по-различно от досега познатото.Спринта 08.07.2007
7ми юли беше първия ден от световното – моделно бягане и откриване. Взехме участие и в двете. На следващия ден беше и първия старт – спринта. Района на състезанието беше Western Plains Zoo – едни от най-известните зоопаркове в света. Имаше пред-стартова зона, в която всички трябваше да бъдем преди 9.30ч. Времето не беше особено хубаво – преваляваше, затова загрях добре и се подготвих максимално за физически натоварвания. Имаше 6 стартови клетки, като чак 30 секунди преди да стартираме ни изкарваха на линията – общо взето не виждаш нито за секунда накъде тръгва състезателя пред теб. Бях уверен в себе си – знаех колко много сили съм вложил в тренировки, знаех, че съм подготвен, знаех, че единственото, което ми трябва е да съм концентриран и да не правя грешки. Стартирах спокоен, бягайки за първа се обърках, защото заобикаляйки езерото прехвърлих погледа си на друга точка, но за щастие бях добре запомнил описанието на моята и не направих груба грешка. Загубих някоя секунда, за да намаля, да помисля и да се осъзная. Продължих здраво напред, но малко недооглеждане за 3та КТ ми костваше още няколко секунди. Излязох перпендикулярно към езерото и след това трябваше да бягам встрани, за да го обиколя. Бягайки към 4-та, бях много съсредоточен, защото ме очакваха 3 сложни, къси отсечки. Бях разгледал всеки детайл от тях. Справих се добре, атакувайки ги по най-сигурния начин. Грешката беше, че не бях подготвил следващата ми отсечка(тази след късите), а именно 6-7, заради което отново загубих някои ценни секунди. Наближавайки видимата, чух Калин да казва: “Браво е момче, уби ги, водиш им.. давай, натискай..” или нещо от сорта.. Знаех, че не става въпрос за цялата група, а за състезателите пред мен, които никак не бяха мишоци.. Това ме зарадва, но нито за миг не ме разконцентрира и продължих да бягам към следващата точка. Беше една дълга отсечка – избягах я добре, но може би прекалено много сигурност ме лиши от по-добро време.
Очаквах намирането на точката да бъде по-трудно, но се оказа, че не беше. Като цяло залагах изцяло на сигурност, защото всяка грешка те изхвърля много назад в класирането на такъв старт. 12та КТ беше сравнително къса – бягах направо през гората и за малко да изгоря. Видях точката вляво и се отправих натам. Продължих с всички сили напред и наближавайки 13-та видях стартиращия пред мен Михал Крайчик да се отправя към 14та.. Взех 13та и прецизно отчетох алеите за 14-та. Опитах да го настигна следващите отсечки. Сигурно бягах 15та, като в последствие разбрах, че е можело да си спестя 5секунди ако бягам направо, но както вече споменах – сигурността ми беше цел номер 1! Бягайки за 16-та, която беше по-дълга отсечка, видях отново словака в далечината – оставаха около 900м до финала, но трябваше да бъдат намерени още само 3 точки (16, 17, 18). Реших, че това е момента, в който трябва да бягам с всички сили. Направих го по най-добрия начин, като на последна КТ бях заедно с Михал.. и финиширайки бях сравнително доволен. Оказа се, че се нареждам втори – не знаех дали това може да е призово класиране, имаше още доста силни състезатели след мен. Отидох да разпусна, молейки се Господ да е българин. Когато се върнах на финала Олав Лунданес ме беше изместил на трета позиция. Заедно с отбора гледахме в часовника, в стартовия списък – следяхме последните стартиращи, докато секундите течаха в моя полза. И ето, случи се – първия медал от световно първенство по лятно ориентиране за България беше мой!!! Неописуемо е чувството в такъв момент, наистина! Вече бях третия в света, което отлично покриваше целите ми от влизане в десятка. Стартираха 128 състезатели от 28 държави, а само 2ма успяха да ме победят! Чувствах се добре… изкачвайки се на стълбичката:)КАРТА: Спринт
Дълга дистанция 09.07.2007
Без особени амбиции за супер представяне на дългата, стартирах уверено на един наистина невъобразимо тежък и сложен терен. Избягах добре първите отсечки, но за 6-та направих глупава грешка, костваща ми повече от 1.30мин. Продължих напред като след 8ма КТ бягахме комбина с един германец и с малки грешчици и ослушвания малко след първата видима КТ настигнахме един французин. Продължихме бягането тримата и нещата вървяха горе-долу добре. Правехме някои грешки, които всеки от нас коригираше и взаимно си помагахме. След втората видима навлизахме в последната част, която освен физически беше и сложна технически. Направих още няколко грешки и в крайна сметка се наредих 14ти, 20секунди от 13тия Станимир Беломъжев и на 8:21 от световния шампион Олав Лунданес. Точно 2минути ме разделиха от призовото 6то място.Средна дистанция – квалификация 11.07.2007
Съседен район на дългата дистанция, както и всички останали. Времето беше хубаво, а маршрутите бяха доста интересни. Стартирах без големи амбиции, но знаех, че мога да вляза в А-финал и без да давам всичко от себе си. Стабилно и не особено бавно взех първа точка и продължих напред. По отсечката към втора бях много сигурен и се чувствах прекрасно, заради което може би направих грешка в атаката – прекалено подцених ситуацията и реших, че всичко ще върви от само себе си. Не стана така – сбърках фатално. Продължих напред и се движех доста бързо – една, втора, трета точка и всичко вървеше добре.. Докато не дойде и 8ма КТ, за която направих още една голяма и груба грешка, след която вече бях почти сигурен, че няма да има А-финал за мен. Без особено притеснение обаче продължих да бягам маршрута си по най-добрия начин и като изключим двете големи грешки и трите по-малки, които също направих, можех да съм сред най-добрите в серията ми. Разбира се, не бях доволен, но не и разочарован. Бях сигурен, че няма да издържа да бягам и финал на средна дистанция на максимални обороти, след който да ме чака щафета. Поздравления за Пешо Доганов и Илиан Тончев, които се класираха за А-финал.
Средна дистанция – финал 12.07.2007
Б-финал стартирахме рано сутринта. Аз имах за цел да си направя едно приятно бягане с карта. Маршрута не ми хареса особено, защото беше построен по единствената сравнително равна част от картата. Бягах добре, като изключим едната голяма грешка от тоталното безразличие. Важното беше, че се предпазих от контузии и бях готов за следващия ден.
Щафета 13.07.2007
Като първи пост на щафетата ни стартирах аз, втори пост беше Пешо Доганов, а трети – Станимир Беломъжев. Бях притеснен от това, дали ще успея да се справя по най-добрия начин, защото вече бяхме трима в отбор, а не бях сам. Все пак стартирах уверен и сигурен в това, което мога. Първа точка беше дълга – цялата група тръгнахме да се изкачваме по едно дере, докато прехвърлим голямото било. Малко по малко оставахме все по-малко хора в челото. Добър опорен и изходен ориентир и първа точка беше закована. Продължих напред – втора добре, трета, четвърта – бях в челните позиции и се чувствах добре. Намирах всяка една точка така сякаш съм бягал и преди маршрута. 6-та точка обаче ми изигра лоша шега и направих 30тина секунди грешка. 7ма беше първата видима КТ, след която следваше една дълга отсечка. Приближавайки видимата гледах как всички тръгват вляво по дерето, а аз не виждах друг вариант освен този отдясно. Реших, че за добро или лошо ще се отделя и ще бягам сам тази отсечка. Избягах я добре, дори и в последните метри – не виждах никой, но не знаех дали са пред или зад мен. Продължих да намирам и следващите 4-5 контролни точки по най-добрия начин като все още не бях забелязал нито състезател около мен. Бягах малко по-спокойно тези отсечки, защото ако сгрешах, това щеше да повлече щафетата ни надолу. Атакувайки 12та точка, точно когато видях знака, от другата страна на билото се показа група състезатели. За моя радост това беше челната група. Оказа се, че през това време съм се движел около минута пред групата и това доста ме успокои. 14та беше втората видима точка. Секунди след първия аз минах от там. Следваше едно кръгче от 4 точки. Сменяхме водачеството си дотогава докато дупчих предпоследна. Оттам до финала не дадох и знам, че мога да бъда изпреварен от някого и финиширах първи на първи пост. Това само по себе си е едно невероятно постижение за мен, както и за ориентирането в България. Втори пост, Пепи, се справи отлично, задържайки позициите до 6-то място сред нациите, с някои малки грешки. Третия ни пост, Тачо, също направи някои малки грешки, които го събраха с доста голяма група състезатели, като всеки един от тях дебнеше момента, за всяка една позиция. Браво на него, защото той се пребори и секунди пред доста държави завоюва 7мата позиция за нашата щафета! Един наистина невероятен успех за българска щафета на световно първенство!Банкет, Сидни и отпътуване
Вечерта се позабавлявахме прилично на банкета – танци, ядене, пиене и смях. На другата сутрин обаче отпътувахме за Сидни, където изкарахме 2 дни разходки, шопинг и веселие. Дойде време за дългото пътуване към България, където на летището ни очакваха доста посрещачи. Пообед имахме пресконференция в прес-клуб ‘България’, а на другия ден имах такава с кмета на Велико Търново, както и ръководството на клуба и дружеството в града.За съжаление нямам време, да кача всички карти, защото имам проблем със скенера. За сега качвам ‘бронзовата’ карта от спринта, а при първа възможност ще добавя и другите.
No responses yet