Още на следващия ден след завръщането ни от Австралия, заминах на лагер на Белмекен. Предстоеше ми едноседмичен разтоварващ лагер – за втори път посещавах тренировъчната база там и се убедих, че условията за добра подготовка наистина са налице. Времето през тази седмица беше доста топло, дори и на 2000м надморска височина. Изкарах добре там и се разтоварих от едно доста тежко и вълнуващо световно първенство.Няколко дни след този лагер, разширеният състав за световното в Украйна, заминахме за окончателно определяне на отбора и някои тренировки на подобни райони. Посещението беше полезно от гледна точка на това, че видяхме някои украински райони и като цяло провеждахме технически тренировки. Бяхме настанени в хотелската част на общежитието на националния транспортен университет в Киев. На същото място бяхме и за самото световно.
След завръщането от седмицата в Киев, имахме още малко време за подготовка. Кирил Николов беше няколко дни в Горна Оряховица и проведохме някои добри тренировки – физически и технически.
Дойде време и за първото ми световно първенство за мъже и жени.
Пътуването, както и за лагера, не беше особено приятно тъй като пътувахме 18ч с бус, но нямаше как без него. Настанихме се в почти същите стаи и минахме през моделните бягания дните преди първия старт. Аз бях отишъл, за да бягам на спринтовата дистанция, чиято квалификация беше първа в програмата. Очакванията бяха за тежък и труден район за спринт-квалификация. Достигайки първата клетка, бях спокоен и уверен в това, което мога. Въпреки, че бях далеч от формата, която бях постигнал месец по-рано за младежкото първенство в Австралия, се чувствах добре и знаех, че мога да се класирам за финал. Малко ослушване за първа и продължих с пълна скорост за дългата втора точка. Тук дойде и грешката, която ме изхвърли от финала… Точно преди да вляза в точката направих глупава грешка – не успях да хвана пътеката, която исках и след серия от заблуди оставих 1мин. Съсредоточих се и продължих нахъсано, защото никога не знаеш дали си загубил прекалено много… 
На 4-та точка позастигнах стартиралия зад мен Даниел Хубман – едва тогава разбрах, че това е той и ме е подминал за втора – осъзнах грешката от минута. Бягах добре следващите няколко точки, като той водеше добро темпо. Веднага след видимата имахме точка, за която трябваше да изкачим един доста голям склон.. не издържах и проходих.. стана още по-трудно. Изгубих от поглед Хубман и все повече и повече се взирах в картата, за да не направя грешка. Успях, стигайки на предпоследна, осъзнах, че просто трябва да избягам останалата част по пътеката – толкова просто изглеждаше. Да, но не точно! Изгубил съм повече от 10секунди от вариант за последна точка – не съм дори и помислил, че може това да е грешка. Когато финиширах все още имаше шанс да вляза във финала, но състезателите в края на стартовия списък не мислеха така… 🙂 .. 
Останах едва 18ти, на 27секунди от финала и на някакви си 2:02 от победителя в моя поток – Тиери Джорджу. Не бях разочарован, въпреки, че бях отишъл да бягам финал. Знаех много добре, че не мога да съм във върха си един месец по-късно, затова се опитах да забравя бързо. Антония, Илияна и Дизела влязоха във финал и щяха да представят България в последния старт от първенството, в Ботаническата градина.От тук нататък бях просто зрител на едно световно – Илияна, Антония и Дизела отново влязоха на финал и на дългата дистанция, докато на средната Антония беше заместена от Иво Каменаров. По три състезателя вкарахме във всеки от финалите.
На средната дистанция претърпяхме малко разочарование с класиранията на нашите, но все пак бяха във финала. Непобедимият този сезон Тиери доказа класата си и на този старт и победи втория с повече от 2минути.
Дойде време за дългата дистанция, където времето никак не беше милостиво – беше доста жега и оцеляха само най-железните :).
Поздравления за Кирил Николов-Дизела, който успя да подобри своето най-добро класиране досега – зае 10тото място на дългия 18км маршрут, а Матиас Мерц беше над всички побеждавайки втория с почти 4мин. На тази дистанция се случи нещо, което освен, че не се е случвало досега, едва ли и скоро ще се повтори, а именно двете финландки Мина Каупи и Хели Юкола споделиха златото постигайки еднакви времена на тази тежка дистанция..Почивен ден, разходки, тренировки, почивка и подготовка за щафетата. Бях избран да пробягам първия пост на мъжката щафета, дълъг 8.6км. На другия ден застанах уверен на старта и стартирах редом с доста големи имена в нашия спорт. Това никак не ме притесняваше, а дори успях да бягам по-добре от някои, НО само до 6та точка. Направих глупава грешка за 7ма КТ – оставих около 2мин и това ми костваше контакта с останалите състезатели, поради което темпото намаля. До края почти нямам загуба на време – може би още минута. След видимата точка пробягах едно добро кръгче и понастигнах някои от нациите, за да предам на 6мин зад временните водачи Финландия, на Зачо. В края, след като Дизела пробяга добре третия си пост заехме едва 18та позиция. Въпреки, че това е по-предно класиране от предходните две години, аз все пак смятам, че мястото ни е доста по-напред.
Шампиони станаха Русия, а при жените – Финландия.Последния ден беше финала на спринтовата дистанция. Добро бягане и 20то място за Антония Григорова. Старт-финала и видимите този път бяха напревени доста добре и имаше голямо зрелище. С невероятен финален спринт при мъжете шампион стана Тиери Джорджу, побеждавайки Матиас Мерц с по-малко от секунда. При жените непоколебимата Симоне Лудер взе своя 14ти златен медал от световни първенства.
Оставаше едно дълго пътуване към вкъщи и време за почивка.
КАРТА: JWOC Sprint
КАРТА: JWOC Long: 1 part, 2 part
КАРТА: JWOC Middle Qualification
КАРТА: JWOC Middle B-Final
КАРТА: JWOC Relay
КАРТА: WOC Sprint Qualification
КАРТА: WOC Relay
КАРТА: WOC Sprint Final (training)
No responses yet