На 11ти септември, в 18ч, от вкъщи отпътувахме, заедно със съотборниците ми, които са в националния отбор – Валерия и Григор, към Пловдив, където в 21ч трябваше да се присъединим към останалата част от групата за Балканския шампионат в Истанбул, Турция. Беше едно доооста дълго и мъчително пътуване към огромния и безпорядъчен град. Пристигнахме пред хотела малко преди 6ч сутринта, но трябваше да изчакаме до 11ч, за да ни настанят. След като това стана – веднага тръгнахме за района на спринтовата дистанция, защото в 14ч старта трябваше да бъде даден.Не беше най-приятния старт в живота ми, тъй като след като не мигнах цяла нощ, трябваше да бягам. Още за 3та точка се обърках и докато започна да мисля отначало, загубих секунди, но след това се съсредоточих и всичко вървеше по план. За 14та видях друга точка и в първия момент реших, че е моята, трябваше ми малко време за да разбера, че не е. 16та точка беше на кафяв хикс. Въпреки, че бях на 2 метра от нея, след като я атакувах, не успях да я видя и загубих 1мин докато случайно успях да видя знака – стори ми се доста скрита. Факт е, обаче, че тази една минута беше фатална, въпреки, че имаше проблем и с преминаването на маслиненото зелено по картата.
Заех трета позиция и се задоволих с бронзовия медал.Следващия старт беше дълга дистанция и там на почти 9км маршрут отново заех 3то място, съответно на 3 и 1 минути от Тачо и Пешо. Района беше много хубав – тежък технически и физически, но малко специфичен и в началото беше трудно за адаптиране бегово. Направих някои доста глупави грешки – наистина прекалено много (повече от 7мин) и въпреки стабилното бягане – наваксване няма.
За средната дистанция имахме впредвид какъв вид терен да очакваме и бяхме доста по-подготвени. Успях да направя бягане без големи грешки, като се влагах доста физически. Над 3мин общо загуба, но въпреки това този път скоростта ми беше достатъчна за златния медал и титлата балкански шампион и за 2007 година.
Щафетата – аз, Пешо и Тачо, бяхме доста стабилни и сигурни в това, което можем и съвсем очаквано успяхме да защитим позициите си от Австралия, заемайки първото място, на 24мин пред вторите – Румъния.
Като цяло балканиадата беше едно състезание, от което може да си извадим много поуки и изводи, защото организацията беше много добра. Районите бяха прекрасни, а картите – доста добре изпипани. Аз така и не успях да направя бягане, с което да се гордея, но все пак два златни и два бронзови медала са повече от миналогодишния комплект, в който ми липсваше щафетата, а и като се има впредвид, че не това беше върха в подготовката ми за годината.. ;).След едно доста изморително прибиране, отново бяхме вкъщи, а мен ме очакваше една тежка седмица на училище, тъй като вече съм студен във Великотърновския университет.
Утре ще взема участие в 5тия, за годината, кръг от Парковата купа в Ловеч. В момента съм водач в класирането и се надявам, че утре ще се справя с предизвикателствата, с които организаторите ще ни срещнат по маршрута из квартал Вароша.
КАРТА: БШО Спринт
КАРТА: БШО Дълга
КАРТА: БШО Средна
КАРТА: БШО Щафета
No responses yet