Моето лично мнение е, че състезанието, което организираха Браун тим, може да служи за пример. Организацията им беше много добра – един огромен екип от кафеви помагачи, който несъмнено успя да се справи с всички задачи около състезанието. Малко по-добре нагласени старт-финали, с доста реклами и атрактивност, които дадоха възможност да се гледа по друг начин на проявата. Коментаторите не пропуснаха интересните събития и разнообразяваха атмосферата по финала. Не е за изпускане да се спомене и наградите, които отбора беше подготвил, защото може би бяха едни от най-добрите в България. Като цяло, както казах – състезание за пример.
Събота се проведе спринтовата дистанция в Горна Оряховица. Района ми беше добре познат и не мислех, че с нещо мога да бъда изненадан, въпреки, че не съм го използвал много за ориентиране. Мъжката група стартирахме масов старт, а от там се разделихме в две групи, едните бягащи маршрут А, а другите – B. След като сменихме ролите си и всеки избяга другия маршрут, ни оставаше още един – C, който беше еднакъв за всички. Аз взех първи карта от последния маршрут, но въпреки малката си преднина не успях да задържа позициите си и завърших втори, на 8секунди след Кирил Николов и на 30секунди пред третия Димитър Димитров. Кратко награждаване, с грамоти и спонсорски награди, както и леко разпределение за общото класиране, което беше важно.
Неделя, средната дистанция се проведе на напълно нов район и никой не знаеше какво точно да очаква. Всъщност още от старта разбрахме – беше доста труден за ориентиране и бягане район – много разнообразен и техничен. Мъжкия маршрут беше дълъг 6км с 22КТ, а специални награди от 50лв се даваха за най-бързо пробягана финална отсечка и отсечка от маршрута (12-13). Първенецът в общото класиране при мъжете щеше да вземе 300лв, което евентуално с комбинация от специалните награди можеше да означава 400! Аз стартирах 2мин преди Дизела, но не си и помислих да го изчакам и да бягам с него – просто започнах да намирам точките една по една. Справях се отлично, докато не отидох на 3та точка – миг разконцентриране, друга сигнатура, бях сигурен, погледнах пак, сравних и описанието – бях на 15та КТ. Радвам се, че все пак успях да се справя със ситуацията много бързо и да потърся отново “истинската” 3та. Следващата отсечка беше доста дълга, но аз не намерих никаква алтернатива освен направо. Бях сигурен, че не може да губя от вариант. Пробягах я, но направих грешка в края – малко несигурна атака и моткане. Смело напред намирах всяка една точка перфектно и бягайки за 11та, видях Дизела да излиза от 8ма КТ – разбрах, че му водя някакво време, защото врътката беше по-голяма. Дойде време и за отсечката 50лв – поставих си една единствена цел, а именно да я пробягам спокойно, защото ако бях се хвърлил за премията, можеше да изгубя много време. Прецизно намерих точката и продължих напред – за 14та се позаблудих, защото опитах да я намеря по памет (уж бях ходил там, но после осъзнах, че е било 15та!). Усещах умората, но когато се изкачвах за 17та започнах и да я показвам – паднах няколко пъти, докато премина оврага по отсечката – падналите клони наистина доста ми пречеха в този момент:). Малка грешка за 20та КТ и силна финална отсечка. Направих каквото можах, за да се боря и за тази награда. 
Малко след финала ми, стана ясно, че Кирил Николов не може да ме победи – най-силния конкурент беше вън от битката. Освен всичко друго, водех и за двете специални награди. След като финишираха всички състезатели беше ясно – бях шампион на първата Браун Купа, но за мое съжаление на отсечката ‘50лв’ останах 1секунда зад Иво Каменаров. В общото класиране парични награди взеха първите шест, а именно: аз, Дизела, Иво К., Пешо, Теди, Петров. Най-бърза финална отсечка показа Светослав Панов, който все пак имаше време и да отпочине, а и притежава завидни качества в бягането. Класирането за средната дистанция е както следва: аз 44:04, Ивайло Каменаров 44:58, Теодор Тодоров 45:55, Кирил Николов 46:13, Петър Доганов 46:39, Ивайло Петров 47:58.
Два добри старта, от които останах много доволен. Доста полезни за подготовката и самочувствието ми. Веднага след награждаването отпътувах за София, за да отпочина няколко дни там.
ПП: Обновявам по-рядко сайта, но всичко си има причини – от вкъщи това е невъзможно и затова се налага да ползвам компютъра на Калин – имайте търпение :).
Качвам и картата ми от 5тия кръг на Българската паркова купа в Ловеч, на който заех едва 6то място, но предвид обстоятелствата няма да коментирам особено този старт. В момента ме очакват последната Национална купа и последния кръг от БПК в Дряново. Ще опитам както винаги, да се представя на ниво, защото от това зависят крайните класирания.
КАРТА: БПК 5кръг – Ловеч
КАРТА: Браун купа – спринт – Г.Оряховица
КАРТА: Браун купа – средна – Железарци
No responses yet