Не са много, дори са малко, но същевременно за 5 седмици много неща могат да бъдат променени – формата може да скочи от земята до небето и обратно. А понякога и двете. Европейското първенство по ориентиране, което ще се проведе в края на месец май в Чехия е основната ми цел за първата половина на годината. Заедно с по-голямата част от националния отбор направихме и тренировъчен лагер в района на първенството като за 4 дни успяхме да побягаме на няколко района подобни на горските дистанции. За съжаление нямахме възможност да бягаме на спринтови карти, особено след като се наложи да импровизираме и сглобяваме тренировките на място. За следващите 5 седмици ще се постарая да оптимизирам тренировките си, въпреки че почти не мога да мърдам от рамката на състезанията, които са всеки уикенд, а повечето дори са дълъг уикенд.
КАРТИ: Лагер в Чехия
Част от националния отбор на лагер в Чехия за предстоящото Европейско
И да се върна малко по-назад с анализ на изминалото време от последната новина на сайта ми.
През февруари направих два ползотворни лагера в Португалия и Испания, където освен, че натрупах базисни километри с карта, успях да бягам много добре на голяма част от стартовете. Това, всъщност, беше доста мотивиращо, като се има предвид, че от дооста време не бях тренирал пълноценно с карта в гората.
Част от съ-лагерниците ми в Португалия
По време на първия лагер, в Португалия, успях да бъда доста стабилен в ориентирането си на двете средни дистанции от NAOM, също така и на нощния спринт, където само грешка за 1-ва развали супер бягането ми.
Анализ след интересния спринт в Марвао
Между двата лагера имах 1 седмица в България, в края на която, участвах в националния шампионат по лека атлетика в зала. Предвид това, че в момента виждам развитието си най-вече в подобряване на скоростта си на бягане, бях нетърпелив да разбера как са се отразили целенасочените тренировки за това. Възможностите ми на 3000 м до момента са били около 9мин, но никога не бях бягал под тази граница. Личното ми постижение беше 9:02.
За участието ми в Добрич и шампионата в зала си бях определил „доволното” постижение на 8:45-8:50мин – това смятах, че е реалността. В крайна сметка избягах 3000 метра за 8:52.57 и бях „ОК” с това, защото знаех, че спокойно можех да вляза в „доволните” граници.
Приблизителни времена по километър и по 200 метра от бягането ми.
1км – 2:59 – 38.2 / 34.8 / 35.1 / 34.7 / 34.8
2км – 3:04 – 35.4 / 37.0 / 39.7 / 36.5 / 35.2
3км – 2:49 – 33.4 / 33.4 / 33.5 / 34.0 / 35.3
По време на националния шампионат по лека атлетика в зала – 3000 м
Надявам се и смятам, че можех да смъкна поне 3 секунди от първо 200 метра и още 5 от средата на 2-рия километър. Бягането обаче беше тактическо и не момчетата са ми виновни – те разпределяха медалите, но аз не бях готов за такова развитие на нещата 🙂 Въпреки всичко съм доволен от това, че имах сили и избягах последния километър много добре. Следващия път ще се постарая да регистрирам оптимално постижение :).
По време на втория лагер, в Испания, районите бяха доста по-различни, а на средните дистанции в края също бях на добро ниво, като изключим по 1 грешка и на двете състезания. Така през февруари имах 21 тренировки с карта и 8 старта.
В Испания имахме време и за забавления и културна програма
Едва няколко дни по-късно беше и националния шампионат по крос кънтри. Исках да бягам здраво и се опитах да се възстановя колкото се може повече за тези 2-3 дни, които имах. Не мисля, че успях да бъда в топ-състояние, но се справих много добре. Трасето в гр. Луковит беше доста разкаляно, но въпреки това бягахме доста бързо по 10 километровата дистанция. Победител стана Иван Попов с 32:54, следван от Кирил Николов с 33:13, а аз успях да се преборя за бронзовия медал с 33:18. Беше тежко състезание от началото до края, а аз имах по-сериозна криза на 8-мия километър, където намалих значително темпото и паднах до 3:33мин. В края обаче успях отново да се събера и да ускоря, за да завърша с 3:13 мин на последния километър, за което помогна и „титаничната” битка с Димчо Мицов :).
Националния шампионат по крос в Луковит – мъже – 1. Иван Попов, 2. Кирил Николов, 3. Иван Сираков
В средата на март месец пък беше и едно от най-интересните и много различни състезания през пролетта за мен – Скоростното изкачване на Айфеловата кула. Не проведох специализирана подготовка и общо взето отидох в Париж, за да разбера колко тежко може да бъде да се качиш пеша до върха на кулата – 279 метра денивелация и 1665 стъпала. Е – наложи ми се да походя последните около 600 стъпала. До средата на състезанието се движен доста добре, но определено втората част „умрях”. Всъщност тактически/технически също се поиздъних, защото се опитвах още от началото да се дърпам с ръце по парапетите, а това не беше никак ефективно, на квадрат, защото нито се дърпах добре, нито движех ръцете нормално. Освен това, когато стана време за дърпане (след 2-ри етаж), аз вече „нямах” и ръце. Живот и здраве, ако догодина участвам, нещата ще бъдат различни! 🙂
Финал на Скоростното изкачване на Айфеловата кула
Малко беше тежко – 279 м денивелация / 1665 стъпала
В края на март месец направих и един 10 дневен тренировъчен блок, който завърши с участие в парковите купи по ориентиране в Нови пазар и Камчия. Опитах се да използвам малко по-свободното време за качествени скоростни тренировки, тъй като общо взето не виждам много възможности за това до Европейското първенство, което е в края на май месец, заради препълнения със състезания календар.
Опитах се да подходя по-сериозно към първите два кръга от парковата купа, защото все пак спринтът е любимата ми дисциплина и основна цел и през сезон 2016. Допуснах някои грешки тук и там, по различни причини, но успях да спечеля и двата старта, най-вече заради добрата ми физическа подготовка.
БПК №1 – Нови пазар, на старта
Имах високи очаквания и за двата старта от БПК, които бяха и контролни за определяне на националните отбори, но уви – перфектните стартове все още са мираж в моите очи.
БПК №1 – Нови пазар, на финала
Ще се опитам да изброя някои от слабите страни на тези стартове:
БПК – 1-ви кръг – Нови пазар
– 1-ва КТ разположена успоредно (изцяло видима) на пътя до указаната градска тоалетна;
– 2-ра КТ – когато описанието ти е „от западната страна” – поставяш точката от западната страна на обекта, който си изчертал, без да я навираш в някоя от цепнатините му;
– тотално нечетлив мост (проходим, но се чете като непроходим), който участва в избора на вариант за 4-та и 11-та КТ;
– бих казал, че картата около 5-та КТ изразяваше не повече от 50% от действителността, а освен това беше и „готино” да бягаме в импровизираното сметище;
– 5-та КТ, въпреки, че в района имаше пазачи, нямаше контролен знак, а само стойка и спорт-идент станция;
– винаги, когато една „отворена” врата на картата е затворена на местността е неприятно – разсейва те, отнема голяма част от вниманието ти и нарушава ритъма ти на ориентиране, както стана с мен при излизането от болницата и 8-ма КТ;
– проходът между 12-та и 13-та имаше проблема на моста, който споменах по-горе – не можеш да си сигурен дали се минава;
– 16-та КТ беше поставена (преместена) в другия край на прохода;
БПК – 2-ри кръг – Камчия
– по-значителният проблем на 2-ри кръг от БПК беше начина на изчертаване на една топла връзка – мост, в комплекса. Това място участваше в избора на вариант в две отсечки. Елементарното решение на този проблем беше заедно с маршрута да се изчертаят необходимите преминавания с червен цвят.
– 2-рият също много сериозен проблем на старта в Камчия беше организираното около половин година по-рано полицейско първенство на същия район. Всъщност, според мен, трябваше картата да бъде предоставена на всички, за да може условията да са равни.
– 3-тият, свързан с 2-рия, беше, че след като видях картата от полицейското първенство, след като вече бях избягал БПК-2, разбрах, че половината маршрут е бил еднакъв/подобен. 3 поредни отсечки (4 точки) са абсолютно еднакви. Още 1 еднаква отсечка и 4 отсечки в обратна посока. Това определено бие всичко останало и е недопустимо.
КАРТА: БПК 1-ви кръг
КАРТА: БПК 2-ри кръг
БПК №2 – Камчия, на старта
БПК №2 – Камчия: Още един допълнителен съвет – да направиш грамоти за топ 6 няма да събори бюджета, но ръкостискане (без кавички) за 4-6 място е малко тъпо.
След двата старта от БПК останах за два дни на Шкорпиловци, където се проведе национален тренировъчен лагер и над 200 деца тренираха по два пъти в горите около селото в продължение на една седмица.
Може да видите моите карти: Лагер Шкорпиловци
Следващите състезания по ориентиране, на които ще участвам са купа „Плана Оупън” около София и купа „Великден” (fb.com/velikdencup) около Търговище. Сигурен съм, че организаторите и на двете са се постарали и ще станат много интересни стартове с много сериозна конкуренция.
Дори и сградата на Общината в Търговище ни очаква!
No responses yet