Най-голямото състезание, на което можеше и участвах тази година! Датата на пътуване беше 8ми юли. Както обикновенно маршрута беше Русе – Горна Оряховица – София. В буса бяхме Вальо, Камен, Иво и леля Цецка Каменарови, Тачо, Иван Иванов, Тони и аз. Зачо пътува със самолет, защото имаше изпит. Пътуването мина без особени премеждия, но беше доста топло. Пристигнахме около обяд на 9ти-събота. Поразпоредихме се из палатките, т.е. оставихме багажа пред палатката си – ние спахме в палатки, в които беше ужасна жега и трудно се намираше това, което търсиш. Веднага след това с Тачо и Иван Иванов отидохме към басейна, но беше затворен и се пренасочихме към езерото, където нямаше кой да ни спре да се изкъпем – беше голям кеф! Малко след това определените да бягат спринта – Антония и Здравко, заедно с Марк, Тачо и мен отидохме до Белинзона(града където щеше да бъде спринта). Някои се разтичаха, други обикаляхме магазините:) Поне с Тачо свършихме една полезна работа – харесахме ризки, които бяха на прилична цена и можеше да поправим грешката, че в България не можахме да се облечем за банкета – не ги купихме, оставихме за друг ден. На другия ден беше спринта – “Пост Финанс Спринт”. Сутринта обаче имахме тренировка на съседен район до квалификацията за средна дистанция. Аз успях да се позагубя доста пъти и по доста на нея, но все пак се прибрах жив и здрав:). След като се прибрахме се наложи да бързаме много, но това не ни помогна да хванем старта, а дори и финала на нашите състезатели в Белинзона. Успяхме да гледаме обаче финала на мъжете и жените, който беше невероятен! Тройката на мъжете беше все от “неизвестни” състезатели – Дейвид Шнайдер, Матиас Мерз и Даниел Хубман, а при жените е достатъчно да кажем 1вата Симоне Лудер, която победи втората с 1.18. В началото на състезанието се разходихме из района и гледахме как бягат по трасето някои, а по 
нататък се пренесохме на финала, където минаваха на видима отсечка, а също имаше и голяма видео стена, на която ни прехвърляха навсякъде по трасето. Тони се класира 8ма при девойките, а Здравко 15ти при младежите. Във всички групи имаше парични награди за 6тимата (1во място – 2000франка). След спринта не успяхме да купим ризките, защото магазините не работят в неделя. Вечерта в състезателния център вече имахме вечеря. На следващия ден – понеделник 11ти юли, беше моделното на същата карта където беше и дългата дистанция. Разходихме се с Тачо, на места побягвайки, а на други ходейки. След това пак с него отново ходихме до Белинзона и след бързо разменени смс-и купихме 5те ризки от магазина – вече бяхме готови за банкета:). На другия ден беше квалификацията за средна дистанция, на която аз се надявах да бягам добре, но уви. Направих достатъчно тъпи грешки на 1ва, 6та, 9та и 10та, които ме изхвърлиха на 41вото място в серията(Ц финал). Тачо беше в моя поток и той успя да се класира, заемайки 15тото място в серията(може би тя беше най-бързата). Иво и Златко също се класираха за А финал в другите две серии. Здравко имаше нещастието да се контузи, а Иван Иванов да се загуби:). Следобяда разпуснахме с басейн, както може би повечето дни:). Басейна беше много хубав – имаше и хубави кули, от които можеше да скачаме, а също и тръмплин, от който аз се изпържих като яйце:)). На следващия ден беше финала, за някои този ден беше много по-важен, отколкото за мен, тъй като нямаше голямо значение кой ще стана. Успях да се загубя на две места особено добре:). Браво на Тачо, който направи най-доброто до сега класиране на младежко първенство – 19то място! Нека продължава все така напред! Отново басейнче за разпускане. На следващия ден беше дългата дистанция, на която можеше да получа своята утеха – може би частично успях като се наредих на 66тото място, което беше най-доброто за българския(мъжки) състав на тази дълга дистанция, но от друга страна не съм доволен от самото бягане. Можеше да бягам много по-добре ако си бях спестил доста от грешките, които наистина бяха много. Освен тях в началото на маршрута не бях сигурен, което също ми костваше доста време. Маршрута беше изключително труден от всяка гледна точка – много техничен, особено тежък физически, а и многото скали и камъни правеха бягането много по-трудно и опасно. А на мен ми се наложи да слизам и по важета по една огромна скала за 3та КТ, но аз съм трениран за тези работи:)) – справих се.. Всички бяхме много изморени, но знаехме че следващия ден е почивен:). През него се опитахме да починем, но след тази дълга това беше доста трудно. Играхме тенис на маса, джаги, поспахме, но така и не успяхме да се възстановим напълно за утрешните щафети. Дойде и съботата – 16ти юли – щафетните състезания – пътят беше доста дълъг, може би малко повече от час. Всички стартове бяхме задължени да използваме организирания транспорт, с изключение на този, но и тогава го използвахме. Караха ни с едни военни камиони и на места се чувствахме като чували с картофи, защото шофьорите бяха доста “бесни”. Щафетите бяха определени справедливо мисля – Иво, Зачо, Тачо и Здравко, Иван Иванов, Иван Сираков(аз де:) ). Браво на първия отбор, който успя да заеме 11тото място! Аз направих едно средно бягане с не малко грешки отново… Тази дистанция беше най-подходящата за нас може би след квалификацията, според мен. Най-интересното беше разстоянието от предпоследна до финала.. Беше огромно изкачване към последна, някои едва го изходиха:). След финала някои разменихме екипите си, кой за Новозеландски, кой за Френски – аз лично взех долнище на екип и долнище на анцуг на Франция. Следобеда ходихме да пазаруваме в Кооп, където 4 човека оставихме близо 60евро. Дойде най-чаканата от някои вечер:)) – банкета, гала вечерята, дискотеката, купона или както го наричате:)). Е не пропуснахме преди това да отидем на басейн и после да поиграем малко волейбол. Бяхме щастливи, че успяхме да се облечем за банкета с еднакви ризки:)). Хапнахме, пийнахме по нещо и след това се пренесохме в дискотеката на плажа на езерото, където купона беше в разгара си:)). Не изпуснахме да се проявим – беше много весело:)! Всеки се прибра по различно време, но сутринта всички станахме заедно:), макар на никой да не му се ставаше.. трябваше да съберем багажите си и да освободим палатката до 8.30… Успяхме!:) Отидохме на закуска и след това потеглихме като минахме през района на финала на средната дистанция, където треньорите ходиха да пробягват маршрута. След може би 2-3 часа оставени там потеглихме към Венеция, където също “убихме” 3 часа, но не напразно:). Разходихме се до площад Сан Марко – беше интересно, правихме си снимки и разглеждахме. После поехме по дългия път към родината – беше ужасна жега и никак не беше лесно прибирането ни. Опасявахме се от опашки на границите, но уви имахме късмета да няма такива:)) В 12 без 15 вечерта в понеделник си бях вкъщи, а в 12 без 10 бях в банята:)).На следващия ден започнах с разпускането от това доста тежко състезание с басейн – отново:)))
No responses yet