Full speed, Lots of mistakes

Ако всичко беше вървяло като по вода в Търговище, заглавието на тази новина щеше да бъде като едно такова на Тиери Джорджу, което ми се е набило в главата – Full speed, No mistake(Максимална скорост, без грешки)! Е наложи се малко да променя тази фраза:).
Събота 10ч тръгнахме от вкъщи за Търговище и още преди обяд благополучно се настанихме в хижата, в която щяхме да отседнем по време на състезанията. След като починахме и си приготвихме необходимите неща за първия старт-средна дистанция, се видяхме и с отбора на Ал.Логистик, а малко по-късно заминахме и към района на състезанието. Няколко пъти за кратко преваляваше, но не беше толкова зле. Нашите(М18) маршрути бяха еднакви с тези на М20 и затова се налагаше да бъдем разделени в стартовия списък – първи стартираха М20, а ние, по-малките стартирахме зад тях. И така ние бяхме информирани горе-долу какво ни очаква в гората – примерно като това, че ще има доста вода, локви, блата. Аз стартирах почти в края – направих доста бърз старт, но за 6-та КТ направих грешка и след това ми се наруши доста ритъма. Направих още доста грешки – за 7КТ, за 8КТ малко, за 13КТ, за 14КТ…
Не бях доволен от бягането си… правех грешки, но бягах колкото мога, за да компенсирам физически на този наистина тежък терен. С общо грешки около 4-5мин все пак, когато бягах към финалната линия разбрах, че ще имам първо време за деня, което почти не успя да ме развесели, предвид не толкова доброто ми бягане от гледна точка на ориентиране. Грешка на Веско Минев и Станимир Беломъжев ги декласира за този състезателен ден. Втори остана Петър Доганов, а трети – Тони Льонков. Маршрута беше дълъг 4.4км с 16КТ, а аз го бягам 33:50. Малко след финала се прибрахме в хижата, хапнахме, изкъпахме се, нагласихме се и заминахме към Търговище. Вечерта по традиция, както всяка година се обикаляше църква след 00ч – Великден е!!!. Ние не останахме назад и обиколихме 3пъти една от църквите в града, малко след което си заминахме към хижата и легнахме да спим, за да възстановим за 2рия състезателен ден – спринта. Не можах да спя много – около 5ч. Сутринта закусих малко и отново си подготвихме нещата за старт – аз бях в стая с Павката от Г.О. Времето беше много хубаво – слънчево и приятно за бягане. Ние отидохме късно в района на състезанието, заради което не успяхме да обиколим и да разгледаме района…, което е позволено при този вид състезания! Старта в спринта този ден беше също и 1вия кръг от Българската Паркова Купа през тази година. 12.30ч беше старта на елитните групи. Малко преди него се състоя и стартовия жребий и раздаването на номерата. Аз се паднах да стартирам 1мин след Станимир Беломъжев и след негова грешка за 1ва КТ го настигнах още там.
Продължих без да се разконцентрирам изобщо и по пътя към 3-та КТ бях излязал пред него, но в последствие дойде и грешката ми – отсечката 2-3 беше дълга и с избор на вариант, убеден съм, че избрах най-добрия, при положение, че реката се минаваше, но… След като отидох до реката видях, че тя не се минава и трябваше да обиколя една сграда и да отида до моста(който е най-добрия вариант като цяло за отсечката, според мен). Там беше последното място където видях Тачо, след като той реши да се застрахова и сам да провери дали може да премине реката. Продължих маршрута с пълни усилия и не направих грешки, но в крайна сметка тази грешка ми костваше може би първото място. Незнам дали съм прав, но може би трябваше да има техническа характеристика в Бюлетина, в която да пише, че има река, която е непроходима и се препоръчва минаването и да става по означените на картата места. В крайна сметка достигнах до подиума – заех почетното 6-то място. Шампион стана Николай Димитров, който избяга 3.3км трасе с 12КТ за 15:16 – моето време на маршрута беше 15:49. Поздравления за много доброто бягане на Пешо Доганов, който зае 2рото място с време 15:34! Веднага след финала на всички от елитните групи се състоя и ‘Flower ceremony’, както на всяко голямо първенство – букет за всеки един от състезателите, заслужили място на подиума.
След церемонията с Тачо и баща му заминахме към техния хотел да хапнем и да отпочинем… Вечерта се нагласихме и отидохме в спортната зала в центъра на града, където се състоя награждаването от двата състезателни дни, придружено с песни и музика. По-късно отидохме да пием по бира в едно заведение и на път към хижата се отбихме да купим храна. Хапнахме хубаво и след това легнахме, защото утрешния ден ни чакаше една тежка дълга дистанция. В стаята ни спа и Светльо Панов, който участва на 2ри и 3ти ден от купата. Аз отново не можах да спя особено много и на сутринта след като набързо хапнахме и си стегнахме целия багаж, заминахме към района на състезанието и последния състезателен ден – понеделник. Дългата дистанция беше WorldRankingEvent, което означаваше, че ще се вземат точки за ранклистата на МФО(IOF), разбира се за М21Е. Мястото където трябваше да останат колите, бусовете и автобусите беше далеч от финала и старта, тъй като имаше доста кал и нямаше как да стигнат до там. Аз не прибързах да отида към старт-финала, а обикалях около колите. Когато ми дойде времето се преоблякох и направо готов за старт тръгнах към района. Отидох разбира се не непосредствено преди старта ми, а малко по-рано, за да видя за какво става на въпрос. Стана време и започнах да се размърдвам за старт, като не правех много интензивна загрявка като предния ден за спринта.
Стартирах 2мин след Тачо, но не го видях никъде по време на маршрута, тъй като още на 1ва КТ сгреших ~2мин, в последствие на 3та КТ сгреших още ~2мин и така изгубих шанс да го настигна, което разбира се не ми е било цел. В края на маршрута направих още някои грешки, малко за 13КТ, от вариант за 15КТ и ~1мин за 16КТ, където също като за 1ва и 3та просто нещо стана. След финала отново не бях доволен, разбира се с толкова много грешки 5-6мин. Останах 3ти в класирането при М18 на 3:10мин от победителя Станимир Беломъжев с време 60:48. Втори остана Веско Минев с 61:17, аз 3-ти с 63:58 и 4-ти Пешо Доганов с 64:37. Победителя при М20 Георги Доганов също правеше по-добро време от моето на същия маршрут – 61:57. Имаше доста време до награждаването и закриването, но аз предпочетох да остана по екип и с мокри бутонки около финала, вместо да ходя до буса, за да се преоблека и да се върна отново. Сгреших, защото сега съм леко болен – боли ме гърло:(. След като мина церемонията по нагждаване и закриване на състезанието всеки се разотиде там от където е дошъл:).
Ще завърша с проблема, който ме съпътстваше и през трите старта – моята пришка не оказа почти никакво влияние, особено с помощта и съветите на Станка Димитрова – добре познатата треньорка на Феерия Ямбол.
Цялостно състезанието беше много добре организирано и проведено под ръководството на Диан Бонев и Марк Летау. Имаше много участници от различни страни – Швейцария, Сърбия и Черна Гора, Турция, Македония и др. Поздравления за всички организатори и нека продължават с добрата работа! Събитието беше отразено в някои интернет медии. Ето какво писа OrienteeringOnline за Купа “Великден”. А ето и отзивите в Спортни.бг за всеки един от състезателните дни:
1ви ден Средна
2ри ден Спринт и БПК
3ти ден Дълга
Може да видите резултатите ТУК, а галерия – ТУК