Купа “България” 2006 – Приморско

От 8 до 11ти юни около Приморско се проведе 30тата купа “България”. В дните преди нея се състояха и други две купи – “Странджа” и “Бегун”. Аз нямах възможността да участвам на тях, но за сметка на това в четвъртък вечер с отбора ми пристигнахме в Приморско и бях наполовина готов за да участвам в състезанието. След гостуването в Шумен се разболях доста лошо, от сряда съм на антибиотик, който и досега не съм спрял. Все пак вече съм по-добре. Та това беше причината да съм наполовина готов за купа “България” (освен контузиите, заради които почивах). Нямаше време да отида на моделно бягане, но въпреки това не смятам и че това можеше да е истинско моделно бягане, защото беше на района от купа “Б-я” миналата година и в сравнение с районите от 2ри и 3ти ден нямаше много общо. Настанихме се в хотел “Бисер”, където бяха почти всички отбори. Храната беше прекрасна – имаше голям избор и изобилие. Петък сутринта беше и първия състезателен ден (8.5км 29КТ). Аз бях първа група (стартирах 3ти от М18). Изобщо не се притеснявах от това и тръгнах уверено, не сбърках. Гората беше много чиста и рядка, бягаше се само по правата. Първото ми лутване беше на 11та КТ, където доста подцених ситуацията и загубих 10-15 секунди. Последва и още едно мотане за 12КТ, бях неуверен и несигурен за тази отсечка и също загубих ценни секунди. За 13та КТ се опитах отново да вляза в ритъм и се получи. Не успях да видя отдалеч дънера, на който беше 15та точка и се завъртях съвсем малко. За 16та КТ дойде и голямата грешка… След като преминах оградата точно до входа продължавайки по посока не излязох там където трябва, след което не уцелих и посоката, в която трябваше да тръгна.. проверих съседна яма и след това се върнах до моята. Няколко точки след това имаше една дълга отсечка за бягане, която те прехвърляше на дюните на най-северния плаж на Приморско. Единствената отсечка, на която си позволих да бягам на пълни обороти. Следваха 10КТ на пясъка по плажа, където беше ужасно трудно да се бяга предвид силния вятър, който имаше. На една от тях сбърках много – 23КТ.. Бях объркан и не можах да преценя добре нещата-релефа, пътечките, сградите, оградите…, след което се качих на един връх и от там видях какво съм направил…Умората беше твърде голяма… все пак завърших маршрута и заех 2рото място за деня – след Станимир Беломъжев, който ме победи с 1:44. Неговото време е 38.49, моето 40.33, а трети остана Пешо Доганов с 40.51. Вечерта беше награждаването на абсолютно същото място като миналата година – до стадиона в ММЦ-Приморско. На другия ден беше доста по-горско състезание. Дължината отново беше 8.5км, но с 20КТ. Този път бях по средата на стартовия списък. Стартирах, но този път сгреших за 1ва точка, след което така и не успях да се адаптирам към гората, която имаше ужасно много тръни:). За 3та КТ обаче стана и фаталната грешка… Бягайки по варианта ми(правата) се разколебах минавайки през дере, около което имаше открита площ, а моето беше в гора… съседно на около 100м отговаряше на това изискване(тоест щях да съм направил около 100м отклонение). Е да, ама не, минал съм точно където трябва, просто жълтото на картата, слято върху растер, НЕ можеше да се прочете. Това ме е довело и до грешката за 1ва КТ. Та след като се “телепортирах” 100м на изток от правата всичко стана малко по-сложно. Минавайки голямото дере преди точката бяяягах, бяяягах, бяягах и не стигнах до моето дере, което доста ме обърка и реших, че съм слязал много надолу и съм излязал от картата… върнах се и се мотаех из гората.. Бях загубил твърде много време и знаех, че всичко приключи, все пак продължих да търся и добре, че беше Илкмен Топчу, с който заедно намерихме правилния път;). Бързо се отправих за следващата КТ, опитвайки се да се върна в играта. Но не беше дълго това завръщане, след като се загубих и за 5та КТ… Бягайки към асфалт, се озовах на голям макадамов път, тръгнах по него и стигнах до разклон… Твърде странно, къде ли съм?!:) Отново се чувствах загубен. Докато осъзная какво е станало времето летеше… Все пак се осъзнах и намерих и тази точка. Две лесни отсечки, след което отново грешка, но по-малка като време, защото имаше състезатели в района.. Продължих да бягам, въпреки всичките несполуки…. до видимата контрола бягах без повече грешки, а след нея направих още една… – 18КТ – характерно дърво, което търсех малко по-ниско отколкото трябваше… Завърших маршрута разочарован… и заех 4-тото място с 65:23. Победител отново стана Станимир Беломъжев с 53мин, втори – Петър Доганов с 56мин, а 3ти остана Веско Минев с 61мин. Вечерта награждаването отново се състоя на същото място. По-късно доста ориентировачи се повеселиха в дискотеката на Нептун, ние също не пропуснахме… Днес, неделя (11юни) беше и последния старт. Маршрутите този ден бяха малко по-къси – 7.8км с 23КТ. Района беше почти същия от 2рия състезателен ден. Стартираше се с изравняване на времената – преследване. Аз стартирах от 4-та позиция на 1.44 от Веско Минев, които нямах ни най-малък шанс да наваксам. Въпреки всичко бях решил да си направя добро бягане и да не бъркам. Първа точка беше доста лесна, бягаше се доста време по път и можеше да се настроиш позитивно към маршрута. Нямах проблеми.. така продължих и нататък, но когато видях 3КТ ми стана лошо, някакво чувство на несигурност се появи – отсечката беше почти същата като отсечката от предния ден(2-3), на която се загубих! Този път отново минах през онова деренце, но вече знаех, че съм където трябва. След малка чупка и още малко несигурност все пак я намерих. Губя около минута от най-доброто време за отсечката. Продължих уверен напред, веднага избрах вариант за 4-та и продължих – исках да бягам по чиста гора, но това беше невъзможно, остана ми само да опра на дерето и да намеря деренцето, на което беше поставен знака. Е с този моя късмет стъпах отново накриво и то със същия глезен, с който и преди 2 седмици. Зачудих се да се прибирам ли или не, все пак продължих – намерих си точката и се отправих към следващата 5-та КТ. Нямах проблеми с намирането на следващите КТ, бях може би малко несигурен за 11КТ, но в тези драки и гъстаци не можех да не съм. За 13та КТ беше следващата ми загуба на време, но бяха само няколко секунди.. Излизайки след гъсталака видях точка вляво и за малко да отида до нея, но се досетих, че това е следващата ми точка и така отидох веднага да дупча 13КТ и след това се отправих към следващата. Следващото ми луткане беше за 18КТ, където просто ужасно много подцених ситуацията и загубих 10тина секунди стоейки на точката на поляната над моята. До финала бягах безгрешно и с високо темпо. Доволен съм от бягането си предвид обстоятелствата. Направих едно много добро, от техническа гледна точка, бягане. Бягах бавно, но разумно. Все пак останах на 4-то място, защото така и не можах да видя Веско по гората… Той има 1во време за деня 52.18 и така запази стартовата си позиция, аз останах отново с 4-то време – 55.24. Тачо има 2ро време (53мин), но стана носител на купата на България при М18. Петър Доганов остана втори с 3то време – 54мин. След финала се извърши и награждаването, след което се прибрахме в хотела и хапнахме. Аз отпътувах с Иван Беломъжев и Тачо и към 19:30 си бях вкъщи.
КАРТА: Купа БГ – 1ви ден
КАРТА: Купа БГ – 2ри ден
КАРТА: Купа БГ – 3ти ден