Европейското първенство..

България на откриванеЩе разкажа накратко някои неща от европейското. Вторник(27.06) – 14ч беше часа, в който трябваше да отпътуваме за Словения, Шкофя Лока, но така и не се получи. Тръгнахме към 19ч, заради повреда в единия бус. Сряда сутрин бяхме в състезателния център и се настанихме. Следобед направихме една тренировка, както вече ви писах, на съседен район на щафетата. Аз и Тачо пробягахме точките заедно. Вечерта се разходихме из града, където щеше да бъде спринта – дори и на тъмно разознахме някои неща. Четвъртък сутрин отново направихме разходка в района за спринта, а следобеда имахме и моделно бягане за класиката и щафетата. Организаторите бяха предоставили само наполовина сходни райони с тези, на които щяха да са стартовете. Петък сутрин, до 12ч, беше последното време, в което можехме да се разхождаме в района за спринта. Не го пропуснахме и се разходихме из останалата част на града, където щеше да е състезанието. Моделното бягане беше предвидено също за петъчния предиобяд. Райончето беше точно около мястото, където бяхме настанени. Веско, Иван и МенчоБяха поставени и СИ-станции, заради които главно минахме това моделно бягане – така успяхме да изпробваме новите чипове, които ни раздадоха за да участваме на това първенство. Разликата между тях и тези, с които бягаме в БГ, бих казал е голяма. Следобеда подремнахме и след това се подготвихме за първия старт. Аз, както знаете, стартирах последен от всички. По-рано се притеснявах дали това няма да ме натовари психически, но все пак точно преди старта бях спокоен. Финиширайки 2.4км маршрут чух как коментатора казва: “Ето го и новия европейски шампион – Иван Сираков”. Просто незнаех дали това е реалност или просто сънувам. Няколко часа не можех да повярвам, че това наистина се случи. Благодаря на всички от отбора, които ме подкрепяха и бяха с мен през цялото това време. 19ч беше и награждаването – химна се свири 3 пъти – незнам грешка ли стана или организаторите го харесаха, но това беше факт. Иван към финала на спринтаНа следващия ден беше и дългата дистанция. Както очаквахме беше много сложно и тежко. Финиширах и знаех, че не мога да съм доволен. Това беше моята най-слаба дистанция от това първенство и старта, за който бях най-малко подготвен така, че все пак мога да бъда задоволен с 13тото място, което постигнах – разделяйки го с естонеца Тимо Силд, който седмица по-късно стана Световен шампион на jwoc. Последния стартиращ този ден – Тачо, зае 5тото място, което е наистина много престижно в тази дистанция. Някои грешки ни лишиха от втори медал, но липсата на подготовка в такъв тип терен оказа своето влияние. Както при него, така и при мен, така и при всички останали българи. Вечерта беше награждаването, на което отново имаше повод да сме радостни! Браво Тачо! По-късно беше и предвидената дискотека за състезателите, на която всички се опитахме да се отпуснем и отърсим от всичко, за да сме готови за предстоящия старт – разбира се прибрахме се рано. Иван към финала на дългата дистанцияОстана последния старт от това първенство – щафетите. Неделя сутрин – изпращайки всички първи постове, коментатора съобщаваше фаворитите и най-важното около старта. Ние бяхме потресени и много развълнувани, когато 1мин преди старта на М18 коментатора ни обяви като ясни фаворити. Да, наистина, той съобщи нас като претендентите за челни позиции пред нации като закономерно силните чехи, унгарци, швеци, норвежци, швейцарци, руснаци и т.н.! С едни много хубави думи, които няма да цитирам, той направо ни изтреля в орбитата от кеф. Ето и старта беше даден – Пешо Доганов се отправи към гората. Втори пост бягах аз, а трети – Тачо. Награждаване М18-дълга- Тачо 5то мястоВсички дадохме каквото можем от себе си. Може би нещо на всеки един от нас не достигна, за да сме на подиума, а дори и на стълбичката. Едно е сигурно – имахме абсолютно реални шансове да станем шампиони! Останахме на 7мата позиция. Заминахме към училището, в което спяхме и започнахме да си събираме багажа, след което обядвахме. Не бързахме да отпътуваме – този път времето беше по-благосклонно и пътуването беше доста по-поносимо. В България имахме доста приятно посрещане на паркина пред ст. Васил Левски, след което се разотидохме и по родните места.
Отзивите на спортни.бг: спринт, класика.
Сряда се проведе и пресконференцията в Прес-клуб България. Ето какво писаха Спортни.бг за нея. Пресконференцията...След нея аз останах в София, за да участвам в края на седмицата на Държавното първенство по Лека Атлетика. Събота се състезавах на 3км с препятствия и успях да се преборя за първия си медал от държавно първенство по лека атлетика. Заех 3тото място с 10.21, а шампион стана Светослав Панов с 9.49. В неделя участвах на 5000м и се представих прилично, предвид умората от европейското и старта предния ден. Пробягах ги за 16.29! Лошо беше, че бяхме в две серии, а аз бях в бавната, поради липса на предно постижение и така аз трябваше да определям темпото, което не е подходящо когато гониш върхово постижение. На стадиона имахме подкрепата на председателя на федерацията – доц. Атанас Георгиев, както и Лъчо Илиев, Камен Каменаров и ред други състезатели от националния отбор. В състезанието взеха участие и други ориентировачи.

Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *