Лагер на Мальовица

Участвах в един експериментален, донякъде, лагер на НСА. Целта му беше да се съберат по 6 състезателя от три спорта – Ориентиране, Лека атлетика, Биатлон и половината от всеки 6 да тренират на ниска надморска височина – Самоков, а другата половина на висока – Мальовица. В крайна сметка ни изследват преди и след лагера – кръв, функционални изследвания и тест на 3000м. Октомври ще има научна конференция във Академията и тогава ще бъде изнесен доклада, до който и ние ще имаме достъп:). Та.. всичко започна на 23ти юли, когато рано сутрин(2ч) пътувах към София, заедно с Веско Минев и като пристигнахме сутринта бягахме 3000м – аз ги бягах 9.50, а имаше само едно момче от атлетиката – Ивайло Колев, който бяга малко по-бързо – 9.48, но бяхме в различни серии. На другия ден – биохимия и функционални и се качихме за обед на Мальовица. Всички бяхме настанени в х. Ален Мак – всичко беше добре – телевизия, баня и т.н. – в нашата стая бяхме 5 човека – Аз, Веско Минев, Иван Иванов и двама скиори – биатлонист(Георги Немов) и ски-бегач(Георги Иванов). Аз изявих желание да тренирам на Мальовица и така и стана – аз, Веско и Иван Иванов тренирахме горе. Там продължихме с походче и много леки тренировки – поне аз не съм си давал зор – наблегнах на почивката. Сутрин имахме основна тренировка, а следобед почти винаги играехме по малко волейбол и 1-2 разгрявки. Правихме и няколко похода и два пъти хиледарки, които бяха и най-изморителните тренировки. За сметка на това тези походи бяха повече от интересни, защото там природата е прекрасна и разбира се с приказки е голямо удоволствие един такъв преход. Хилядарките ги правихме по асфалт и то срещу наклон.. Преди тази тренировка имах чувството, че не мога да ги направя, но всъщност не беше самоубийство. Първия път правихме 5 отсечки, с леко ходене и тичане надолу (~8-10мин). Направих ги 3.45, 3.44, 3.41, 3.43, 3.30, от което бях много доволен. Втория път правихме 3 отсечки, със същата почивка, този път – 3.36, 3.29, 3.29. Останах доста доволен от тези две тренировки. Останалите тренировки бяха разходки, леки кросчета и фартлек, но всичко в аеробен режим и дори с почивки и ходене. Един от дните с Веско опитахме да качим връх Мальовица за време под 60мин(Кирил Николов-Дизела има 57мин като младеж), но не успяхме, защото явно бяхме твърде изморени, а и не сме подготвени за такова изкачване(1000м денивилация). Усилията ни бяха до 23-24мин и се движехме добре, но след това продължихме на разходка. В крайна сметка го качихме за 75мин. Всичко горе, като цяло, беше много добре – сред тази природа и добрата компания там нямаше как да е по друг начин. Просто незнам кога минаха тези 16 дена в планината. Разбира се, разпускахме от време на време – докато бях горе ходихме на 5-6 дискотеки.. През цялото време имаше много студенти, които бяха там на ТАО-курс. Освен това, част от възстановяването ни беше и няколко сауни, на които ходихме. Една от лекоатлетките си носеше електронно-кантарче и след двете сауни бях съответно: 58.7 и 58.4кг.. През цялото време там правихме много снимки и дори незнам дали ще мога да публикувам мноооого голяма част от тях, но ще се постарая. След като свърши лагера – на 8ми август слязохме долу в София и направихме теста на 3000м – бягах 9.39, но този път бяхме в серия с Ивайло Колев и той бяга доста по-добре от мен – 9.26. Нямаше друг, който да бяга по-бързо от мен. На дългия скок(от място) този път скочих 2.50м, а 1вия – 2.47, което за мен е доста добре:). Бях с 100гр по-тежък след лагера(60.8кг). На функционалните изследвания въртях на колелото с 30сек повече (14:15мин), но пък хемоглобина ми е спаднал доста (преди лагера 173, след – 155). Незнам на какво се дължи това, но се надявам да разбера когато доклада от лагера бъде изнесен. След изследванията, които бяха на втория ден след слизането, останах още един ден в София… С един приятел лекоатлет(треньор-Ники Илиев) ходихме на Триизмерно кино, от което останах очарован – всичко е толкова истинско, че се плашиш от картината! Наложи се отново да карам колата му и този път курса ни минаваше дори през пъпа на София(покрай ЦУМ), но нямахме проблеми. В момента той не може да кара, защото кракът му беше гипсиран и така както и миналия път се наложи аз да сядам зад волана:). Всяка вечер в София излизахме с останалата част от лекоатлети и беше много приятно. В крайна сметка четвъртък (10 август) се завърнах вкъщи.. като от 20дена не се бях прибирал. И май му дойде времето и да понастина, така че днес(петък) вдигнах температура и освен това главата ме боли. Очаквайте галерия скоро след като събера всички снимки.