БШО 2006 – Македония, Берово

Сряда (30.09) следобед отпътувах отново за София и там пренощувах в Кирил Николов-Дизела и рано на другата сутрин почти целия национален отбор отпътувахме от паркинга пред стадион “Васил Левски” за да вземем участие в Балканския Шампионат в Македония. Малка част от отбора се присъедини в Благоевград. Минахме безпроблемно границата и следобед ни очакваше първия старт от първенството. Първо отидохме да се настаним и с ужас разбрахме, че всъщност трябва да спим в стаи с по 10 легла и обща баня и тоалетна за етаж. Иван в очакване на откриване на БШО и награждаване от спринтаПреглътнахме го и след малка почивка слязохме отново в града (Берово), където беше и финала на спринтовата дистанция. Там все още цареше дезорганизация – нямаше Бюлетин, стартов списък и т.н., но в крайна сметка всичко мина ОК и знаехме дължините си преди да тръгнем по маршрута. Аз бях първа група и стартирах 7ма минута. На старта нямаше описания за ръката, но все пак намерихме от къде да препишем сигнатурите на листче и да си ги сложим в държателите. Стартирах и бях особено надъхан, защото все пак това е моята дистанция, въпреки, че се очакваше маршрута да бъде предимно в гората. Висока скорост в първите точки и безгрешно бягане ми вдъхваха все повече и повече увереност. Отивайки на 3та КТ очаквах сигнатура 40, а намерих 45… първа нестабилност – огледах се за точка в близкия периметър-не видях, а тогава изплува и мисълта, че сме сбъркали сигнатурите, докато сме ги писали. Погледнах веднага описание на картата и разбрах, че това наистина е моята точка – пъхнах чипа и продължих. Малка грешка направих и за 7ма КТ, която ми костваше 5 до 10секунди – хоризонталите върху тъмно зеления цвят на картата не можеха да се четат и това ме пообърка, но все пак бързо успях да поправя всичко. Може би тази загуба ме накара да бягам следващата отсечка направо, а имаше по-добър вариант по пътека. С увереност продължих напред и оставаше съвсем малко – бягането в града. Бях достатъчно спокоен относно темпото и ориентирането ми до момента, че се поотпуснах. Направих моята голяма грешка за днешната дистанция, която ми костваше около 40секунди – бях доста разочарован, но се концентрирах и продължих без грешки и с максимум усилия до края! Награждаване – М18 – Спринт – 1. Иван Сираков, 2. Станимир Беломъжев, 3. Йонут ПатрасСкоростта ми, явно, беше доооста по-голяма от тази на моите конкуренти и все пак победих втория-Станимир Беломъжев с 1.22 на 3километровия маршрут! Бронзовия медал остана за Йонут Патрас от Румъния, а 4-ти се нареди Веско Минев. Малко по-късно беше и откриването на първенството и награждаването от Спринта. На следващия ден ни очакваше дългата дистанция, на терена от балканиадата 2001 година. Картата дори не беше обновена и все пак нямаше проблеми! Маршрута ни (М18) беше 7.0км и се очакваше да бъде тежко, предвид района. Първата част (до 6та КТ) ни очакваше доста интересен техничен маршрут, а след това постановката беше преди всичко изпитание за физическите ни възможности. Направих около 2мин грешки в първата част и 1мин във втората. Като цяло съм доволен, но можеше да не допусна тези елементарни, отново, грешки. Този път стартирах 2ра група и се прибрах с време 54:08, което отново ми осигури шампионската титла. Втори остана румънеца Йонут Патрас с над 58мин, а 4-ти и 5-ти се наредиха съответно Тачо и Веско. На следващия ден беше и средната дистанция – М18 имахме 4.1км, а района беше нов и аз не останах особено доволен от изработката на картата на някои места. Принтираните карти на мастилено-струен принтер съвсем влошиха нещата и направих някои доста тъпи грешки. Стартирах 3-та стартова група и в началото всичко вървеше по план. Пробягвайки дългата отсечка към 3-та КТ по най-добрия, за мен, начин бях доста очуден, че точката не беше там където отидох(на върха на билото) и където беше нарисувана! Награждаване М18 – Средна – 1. Станимир Беломъжев, 2. Иван Сираков, 3. Веско МиневДоста време недоумявах каква грешка съм направил, проверих и билото, на което съм отишъл – ТО СИ БЕШЕ, но всъщност точката беше доста по-нагоре и отстрани на самото било… Намерих я и продължих. Направих още 3 грешки – за 7-ма, 8-ма и 11-та КТ. За 7-ма КТ не успях да намеря голям път, по който мислех да бягам до точката… озовах се доста настрани от точката и все пак не загубих много. За 8-ма обаче губих доста – явно не се подсигурих достатъчно, а и картата ме подлъга, че ще я намеря доста по-лесно. 11-та КТ беше много лесно, но ако картата можеше да се прочете къде точно е самата точка! Обиколих дерето и впоследствие спрях на светло и се загледах, че точката ми е на било! Вече нямаше голямо значение – равносметката е 5мин грешки и доста силно бягане, което беше достатъчно само за 2ро място. Станимир Беломъжев се окичи със златото с време 27:56, аз взех среброто с 31.39, а трети се нареди Веско Минев с малко над 32мин. Така направихме една българска тройка! Вечерта беше и партито на Балканиадата. Имаше организирана дискотека, на която всички се позабавлявахме! На последния ден от шампионата (неделя-03.09) бяха щафетните бягания. За съжаление картата беше направена по същия начин както предния ден(със същия финал) на средната и аз отново изпитвах затруднения в ориентирането. Маршрута ни беше 3.8км, а Веско стартира 1ви пост. Прибра се втори след румънеца, а една от КТ е липсвала от мястото си, когато той е отишъл. Аз стартирах на 2ри пост.. Тук оставам без коментар! Огромна грешка за една от КТ, която не мисля, че е в следствие на моята безориентираност. Направих всичко възможно, за да наваксам колкото можех след това и топях разликата с всяка една отсечка, но в крайна сметка предадох на Тачо на малко над 3мин след румънците. Иван с ‘чисто новия’ си разкъсан екип...Той стартира, прибра се на почти 5мин от румънците.. Беше без една КТ – точката, на която загубих и аз.. Останахме най-отдолу на класирането – като декласиран отбор. Времената и на тримата бяха около 30мин. В общото класиране по нации ние спечелихме! Треньор на отбора беше моя личен треньор – Калин Пенчев, който е и най-успешния български треньор водил отбора ни на БШО – 8 от 8 златни медала на една от дистанциите…:) Ръководители бяха доц. Атанас Георгиев и Константин Койнов, а тийм менъжер беше Лъчезар Илиев. Отпътувахме обратно за България почти веднага след закриването и към 21ч бяхме в София.
Вечерта ме очакваше компания, с която отидохме на дискотека в Джим Бийм и се повеселихме доста – бяхме нещо като ВИП гости, като едно момиче от охраната беше с нас, а също и една от танцьорките на дискотеката. На другите два дена ходих на тренировки с познатите ми атлети, а вторник гледах и част от Световното юношеско първенство по Силов трибой, където участник беше и Иван Николов от моя клас – честито за второто му място! Късно през нощта се прибрах в Горна Оряховица и днес дори отидох на тренировка с Коко, Стефи и Калин на Капиновския манастир. Направихме едно крос-походче, с преобладаване на ходенето:) около час. Утре пообяд една кола със състезатели на В.Търново пътуваме за Смолян, където ще се проведе и ДП 20-21год. – спринт, дълга и щафета.
КАРТА: БШО 2006 – Спринт
КАРТА: БШО 2006 – Дълга
КАРТА: БШО 2006 – Средна
КАРТА: БШО 2006 – Щафета

Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *