Военно Световно в Бразилия

Извинявам се, че пиша чак сега, но не намерих време по-рано. Цялото пътуване започна още октомври:), имам впредвид последните няколко дни от месеца, когато заминах за София, а там вечерта преди пътуването беше доста весела и приятна. На 1ви ноември в 7.20ч сутринта отлетяхме от летище София за Мюнхен, където направихме връзка за Сао Пауло, а от там за Куричиба. Полунощ между 1ви и 2ри ноември бяхме там и ни посрещнаха няколко човека, един от които Лариса- нашата бразилка, преводачка и водачка на отбора. Оттам с автобус ни закараха на мястото, където щяхме да нощуваме по време на лагера. Беше една военна академия, в която храната беше доста обилна. Така 1вия тренировъчен ден го бяхме изкарали в пътуване и ни зовеше 2рия. На 02.11 направихме и първата тренировка на Бразилска територия, която беше доста изненадваща за всички – беше прекалено гъсто и това не се хареса на всички:). Следващия ден по програма беше и културен ден. Развеждаха ни цял ден из целия 4млн. град, в който почти не видяхме жилищни блокове. Водиха ни на Японски музей, на Опера де Араме, на винарната им, в няколко парка, в една бутаническа градина и в един от моловете им – възможно е да съм пропуснал някоя от спирките ни. Изнервящо беше, че където и да спряхме (примерно: завода за вино, и отделно магазина за вино) ни оставяха поне за половин час да разглеждаме, а на някои места нямаше просто какво да се гледа:). На обед ни заведоха в един много голям ресторант там и ни бяха приготвили от прекрасното бразилско барбекю, състоящо се от 15вида месо и супер много гарнитури и тем подобни вкусотии. Следващия ден ни предстоеше тренировка на една доста “по-бяла” карта и наистина, когато отидохме на района, гората беше много чиста и прекрасна за бягане. Направихме си маршрутчета и ги избягахме. По-късно ходихме на бар в града и пихме по бира и ядохме по един сладолед. На следващия ден беше и последната 3та тренировка за лагера – тя беше из района на академията. Някои от нас решихме да не се пъхаме из гъстаците, а преминахме през някои точки по откритите местности и после бягахме на стадиона там. Събрахме багажа и след един силен обяд потеглихме към Фашинау де Сеу, където щяхме да сме настанени по време на Световното. Спирахме за следобедна закуска в един крайпътен хотел, а до самото градче имахме 5ч път. За наша изненада в предното градче ни чакаше огромна тълпа от хора, оркестър и т.н. Беше невероятно колко хора се бяха събрали и ни се радваха, чувството беше прекрасно. След като премина цялата програмка отидохме направо на вечеря и след това да се настаним в бунгалата със стаи 2ки и кухничка-холче, които бяха доста прилични:). На другата сутрин отидохме на тренировка в комплекса там и близкото добре оформено паркче там. На следващия ден бяха моделното бягане и откриването. Гората не се оказа това, което очаквахме – не беше гъста колкото първата тренировка, но не беше и рядка колкото втората. Все пак беше сравнително добре. Следобед стана време за отпътуване към мястото на откриването, а аз имах честта да съм знаменосец на отбора и трябваше да замина с 1ч по-рано за репетиции. Беше ужасно горещо и дори подметките ми толкова се бяха нагряли, че едвам си седях на краката :). Всичката програма по плаца мина и дойде време да се приберем в ресторанта долу, където имаше още забави – разни танци и т.н., а също така ни очакваше и една добра вечеря:). На другия ден(08.11) беше и първия старт от първенството. Както някои от Вас вече знаят, за да бягаш в южното полукълбо ти трябва компас, направен специално за там. За съжаление нашите не вършеха работа. Един такъв компас струваше 80лева, а освен Пламбето, който си купи още на лагера, Дизела също купи един, за да бяга на стартовете. Аз бях решил също да си взема компас, но предния ден не успях, а сутринта в 7.30 вече беше късно, защото шведа беше на финала….! Наложи се да бягам без компас, в този толкова разлят терен. Проблема главно беше в това, че цяла година съм се старал да следя предимно компаса и той да ми е основното средство за ориетиране и сега, за един единствен ден, трябваше да променя цялата си стратегия на ориентиране. Дойде време за старта ми и аз спокоен поех по пътя към 1ва КТ, но това не беше достатъчно – направих доста голяма грешка още в началото, след която ми беше ясно, че състезанието ми беше дотук, но все пак продължих да си бягам по маршрута. За 3та КТ последва още една огромна грешка, донякъде паралелна – без “машина” беше трудно:). Загубих наистина много. Избягах няколко КТ наистина както трябваше и след това довърших маршрута си без особено желание. Веднага след финалната линия бях придърпан от Допинг-ченгетата, където ми взеха допинг проба. Мотах се там около 2ч, защото се наложи да изпия 5л вода и да ям диня, за да успея да изпикая нужната урина. Тази проба им струва 3000долара:). На другия ден беше и така очудващо дългата Дълга от 17км! Запасявах се с течности през цялото време до старта ми и когато дойде време да стартирам отново бях спокоен – успях да намеря първа и продължих. Трябваше да избягам 3 точки и сменях карта. Всичко мина ОК, но дойде времето да направя и по-сериозна грешка за 8ма КТ(5та от 1во кръгче). Там явно посоката този път ми изневери и се оказах на границата на едно огромно поле, което ме навя на мисълта, че не съм в картата. Добре, че бързо успях да се намеря и продължих по маршрута си.. но малко след това е и втората ми по-голяма загуба на време на дългата отсечка. Продължих с равномерно темпо по-нататък, смених карта и избягах втория кръг добре, а в края имах сили, които пестях. Трудно беше да преценя с каква скорост мога да избягам една толкова дълга Дълга, при положение, че никога не бях бягал толкова, а дори имах и липса на такъв крос тази година. Останах доволен от бягането си, защото като цяло беше стабилно, но можеше да е мноооогоо по-добре! Лъчо този ден имаше късмета също да бяга с компас, от един световен шампион – Томас Бюрер, с който случайно се заприказва и така взе от него назаем:). Бяхме доста поуморени след този старт, но ни очакваше един почивен ден. Аз, Дизела и Пламбето го уползотворихме в снимки – ходихме да разтичаме и да си правим снимки в близкото паркче. Дойде време и за последния старт на първенството – щафета. 1ва щафета бягахме – Дизела, аз и Лъчо, а 2ра бяха Пламбето, Тони и Венци. Този старт пробягах с десния палец на Дизела, сложен на левия, което не беше особено удобно, но пък и терена не изискваше особено много компас. Беше доста по-обрасла и тежка гора от предните дни, а аз направих глупава грешка още за 1ва точка, седях в района на точката прекалено много минути. Самата грешка стана, защото си мислех, че скалата е в самото деренце и го обикалях ли обикалях, а точката беше отстрани. Все пак бях стартирал 4ти след едно много добро бягане на Дизела и трябваше да направя каквото мога – продължих и до видимата с някои грешки все още беше поносимо, но след това направих 2рата голяма грешка и отново беше също толкова нелепа. В района на точката не можех да видя гадното малко връхче в блатото и обикалях насам натам – затъвах до кръста и добре, че не потънах някъде целия, защото незнам кой щеше да ме измъкне. В крайна сметка след едно добро бягане и на Лъчо заехме 16тата позиция, която все пак е прогрес спрямо миналата година. По-късно беше и закриването, награждаването, вечерята и банкета. Ние не успяхме да вземем участие в самия купон, защото се наложи да тръгнем с ранния автобус за Куричиба, където имахме полет към Рио де Женейро. Въпреки, че този автобус беше доста рано, нямаше как да хванем следващия и се наложи да чакаме на летището. Когато пристигнахме в Рио, веднага се качихме на едно бусче, уговорено от един бразилски майор, който по-късно ни развежда из града, и веднага към хотела. Там се пременихме и тръгнахме на разходката. Като за начало отидохме да оставим няколкото човека, които щяха да се возят с хеликоптер на обиколка над Рио. През това време ние, останалите, отидохме на Копакабана, изкъпахме се като пичове и се веселихме. Беше супер, наистина този плаж е доста хубав, вълните бяха големи и беше много забавно. Всъщност е възможно и нашите плажове да станат нещо подобно, но явно тук рекламата играе много важна роля! След това незабравимо приключение се върнахме за остатъка от групата и отидохме към връх Корковаду, където се намира и прочутата статуя на Исус Христос, наречена Христос Спасителя. Имаше доста голяма мъгла и беше трудно да направим хубави снимки, но всички се постарахме. След това отидохме на пазар в един огромен мол в града. По-късно вечерта огладняхме и затова се отбихме до един ресторант близо до хотела. Там вечеряхме, позабавлявахме се и след това се прибрахме да поспим, защото ни очакваше доста дълъг път. Рано на другата сутрин с Дизела, Илиянка и Ради отидохме и до плажа Фламенго, който беше на няма и 3минути от хотела. Веднага след закуска платихме и заминахме към летището, където имахме полет за Сао Пауло, а там ни очакваше 10часов престой. За наша изненада и от там излетяхме без закъснение(както и сутринта) и дългия полет (около 12ч) над океана се падаше предимно през нощта, затова този път мина доста по-бързо:)… Остана един престой 6часа на Мюнхен и последния 7ми полет към родината ни:). Всичко мина добре и в 22.20ч българско време на 14.11 бяхме в София.
Вижте картите ми от състезанието в раздела Карти от състезания. За съжаление още не съм оправил снимките, но скоро очаквайте и пълна галерия със снимки от приключенията ни в Бразилия!
КАРТА: MIDDLE (08.11.2006)
КАРТА: LONG 1 (09.11.2006)
КАРТА: LONG 2 (09.11.2006)
КАРТА: LONG 3 (09.11.2006)
КАРТА: RELAY (11.11.2006)