Както казах, в тази новина ще разкажа за купа “BTN 2007”, която се проведе от 1ви до 3ти юни в Мишколц, Унгария. Поради някакви причини мъжкият национален отбор нямаше възможност да вземе участие и беше взето решение да се изпрати младежкият. Още на 31ви май от Русе един бус хора заминахме за там – Антония, Илиана, Наталка, Иво, Илиан, Тачо, Пешо, Камен Каменаров и аз. Пътят наистина ни се стори доста – пътищата в Румъния бяха доста натоварени и се караше доста бавно – все пак за около 15часа преодоляхме разстоянието Русе-Мишколц. На следващата сутрин излязохме да се разтичаме, защото се чувствахме доста схванати :). Следобед беше и старта на спринтовата дистанция. Района беше доста стръмен и предимно гора. Маркировката до старта беше по една тясна и стръмна пътечка, а от там ни очакваше и маршрут с около 160м сборно изкачване. 1ва-2ра беше доста дълга отсечка, която като цяло избягах добре, с изключение на това, че изгубих доооста време в района на точката. 
Оттам нататък бягането ми стана много сложно – нито технически, нито физически успях да реализирам възможностите си. Направих още доста грешки и след финала нормално не бях доволен. В събота ни очакваше дългата, района беше стръмен – това беше сигурното още преди старта. Маршрута на М20 беше 11км с 610м сборно изкачване. Хващайки картата нямах проблеми – стартирах стабилно с ослушване за първа, но все пак беше дълга дистанция. Следващите няколко отсечки ги избягах добре – беше елементарно. Последва една доста дълга отсечка, дори и предвид мащаба 1:15000. Поразгледах добре отсечката и ми се стори, че близко до правата, с най-малко възможно качване ще е оптималния вариант. Избягах(ходих) го. Беше наистина трудно за бягане по изкачванията. Последваха още няколко отсечки и пак една по-дълга – избрах си вариант и я избягах. Нямах удоволствието от ориентиране – просто бягааах и бяяягаах. Контролните точки бяха поставени на елементарни за ‘откриване’ обекти и единственото важно беше да избереш правилния вариант. Смених карта и продължих – последваха подобни отсечки, но явно от умората направих и една грешка, която ми костваше около 3минути. Наистина доста глупава грешка, но все пак я преживях – отегчен може би. Финиширайки мислех, че все пак ще имам добро време, но се оказа, че изоставам на 10минути от шампиона за деня – Кристиан Вартбихлер. Поздравления за Пешо Доганов, който зае 2рата позиция, на около 3мин зад победителя. Илиана Шандуркова също зае 2рото място, както и на спринта – също заслужава поздравления. Неделя бяха и щафетите – аз, Пешо, Тачо бяхме единия отбор. Втората щафета бягаха Иво, Илиан и Камен, а жените – Антония, Наталка и Илиана. 
Мащабът отново беше 1:15000, въпреки, че по бюлетин трябваше да е към 10хил. Стартирах уверен, нямах притеснения, нямах и тревоги, освен болките във всички мускули, породени от дългата дистанция. За 1ва КТ преминах през другите 2 вилици, но все пак 3тата беше моята и вече бях готов да се отправя към 2ра КТ. Маршрута взе да става интересен. Беше постороен доста по-добре от предходния ден. Беше задължително да внимаваш и да мислиш постоянно. Пробягах няколко средно-дълги отсечки – тук там се моткаха някои състезатели. Изправих се срещу дългата отсечка – 5та-6та. Атакувайки 5та КТ не спрях да оглеждам тази отсечка – не успях да намеря вариант, по който да ползвам пътя вдясно – струваше ми се абсурдно. Реших да се спусна и после да кача преди точката. Избягах пускането стабилно и изходих според възможностите ми качването – уцелих точката. Плашеше ме това, че вече нямаше състезатели около мен. Продължих по маршрута – стабилно. Към видимата КТ имаше доста изкачване, а предпоследна се оказа фаталната точка. Движех се в челните позиции, но грешка от 2’30’’ за предпоследна ме лиши от призово финиширане на първи пост. Ако тази грешка я нямаше щях да съм пробягал доста добре маршрута. В крайна сметка заехме 4-тата позиция в елитната група. А малко след финала се изля наистина доста силен пороен дъжд. Събрахме си багажите от финала и отпътувахме към България. Отново доста време попътувахме, но понеделник сутрин вече бях в Горна Оряховица, почивайки за предстоящия уикенд.На 8ми юни беше организиран 3тият кръг от Българската Паркова Купа в град Вършец. Старта и финала бяха разположени на почти същото място както и предната година. Този път маршрутите бяха малко по-горски.
Аз стартирах с 17ти номер, а в този кръг вече участие щяха да вземат както Кирил Николов, така и Ивайло Каменаров. Старта беше контролно за определяне на спринт-отбора за Световното в Украйна. Стартирах не особено добре с малка грешка за 1ва и ослушване за 2ра, но впоследствие поправих този не добър старт – продължих с висока скорост. Имаше няколко ключови отсечки, на които не сбърках. Края на маршрута беше чисто бягане, от което нямаше как да загубя много спрямо съперниците си. Финиширайки оглавих класирането и уви никой не успя да пробяга маршрута по-бързо. Както и 2рия кръг, така и в 3тия кръг, успях да се представя на ниво и да ги спечеля. Втори, точно на 30 секунди и в двата кръга остана Николай Димитров, а 3ти във Вършец се нареди Станимир Беломъжев. Тъй като контролните стартове за спринт-отбора за Украйна бяха 3, а се вземат 2 най-добри – с двете си първи места на два от тях – вече нямаше как да бъда изместен от първата позиция в състава. Осигурих участието си и на мъжкото световно август месец. Събота се проведе ДП Щафети, в гората около Вършец. Района беше хубав за ориентиране, но имаше доста къпини, които аз никак не харесвам. Имах проблеми и с контактните си лещи по време на бягането, което ме затрудни максимално. Щафетата ми се нареди на 4-то място в М20. 
Неделя беше и второто спринтово бягане за уикенда – ДП Спринт. Още събота следобед се пренесохме в Правец, където той щеше да се проведе. Аз имах заявка в М21Е, тъй като това беше третия старт за определянето на спринт-отбора. Не я промених – стартирах в елитната група. Маршрута ни беше дълъг 3.6км с 21КТ и се очакваше да е доста интересно състезание. За 2ра КТ имах проблеми с разчитането на ситуацията, но въпреки това не се забавих толкова много. Продължих по маршрута като бягах с висока скорост – колкото можех. Бягайки към 5-та КТ видях и стартиралия пред мен Константин Василев. Още на 7ма КТ успях да го изпреваря, но не преставах да бягам според възможността ми – опитвах се да поддържам висока скорост. За 8ма КТ се наложи да спра и да огледам внимателно картата, преди да се впусна под един откос. Пробягах останалите КТ около блоковете, чак до видимата, добре. Уви след видимата направих и сериозната си грешка. Сбърках алеята и се отклоних от варианта ми. Значително беше паднало и темпото ми, може би, от средата на маршрута и качването в края ми дойде тежко. В днешния старт-ДП Спринт останах със задоволителното 2ро място при мъжете. Държавен шампион стана Кирил Николов-Дизела с 15:10, а аз съм на 50секунди зад него. Бронзовия медал взе Иво Каменаров с 16:14. За жалост старта за МЖ20 беше анулиран поради разменени сигнатури в началото на стартовия списък. Като цяло аз съм много доволен от картата и маршрутите, които ни бяха предложени и наистина стана едно добро държавно първенство Спринт. Малко по-късно, когато премина награждаването, се натоварихме по колите и отпътувахме към родните си места.КАРТА: БПК 3кръг – Вършец
КАРТА: ДП Щафети – Вършец
КАРТА: ДП Спринт – Правец
Картите от Унгария са качени в раздел Карти от състезания..
No responses yet