Лагерът в Рибарица продължи до 30ти май, когато беше и откриването на Втората Балканиада по Планинско бягане в центъра на Тетевен. На следващия ден ни очакваше доста тежко бягане, предвид това, че се изля доста дъжд през изминалия ден. Бяганията започнаха с това на девойки старша възраст, следвани от юноши старша възраст, жени и черешката – мъжете. Обиколката беше леко удължена, може би с около 1мин, спрямо тази от Държавното първенство. Старшите възрасти и жените заеха отборно 2ри места, като единствен медал и титла взе Милка Михайлова при жени, на 8580м.
Дойде време и за най-тежката дистанция, на 12870м, при мъжете. Аз бях в добра кондиция и смятах, че мога да се представя на ниво. Заради дъждът и хлъзгавите участъци по спускането, както и някои падания на състезатели от предните възрасти, аз реших да бягам с крос-шпайка си на адидас. За съжаление това беше най-голямата ми грешка този ден, тъй като за нас беше изсъхнало и всъщност освен, че ми се набиха краката от бягането по асфалта, положителен ефект нямаше. Започнах бягането в средата на групата като се стараех да не бързам много, защото знаех, че 3 обиколки се бягат много трудно ако се натовариш повечко още 1вата. Е, всъщност минах първа обиколка 19:14, с 1сек по-бавно от състезанието на 1 обиколка миналата седмица. Да, определено трябваше да мина по-бавно. Започна да става доста трудно и всеки метър в изкачване беше много тежък. Успях да изпреваря няколко състезатели и да поддържам по-равномерно темпо вторите две обиколки. Ходейки по-голямата част от изкачването преминах 21:23 и 21:49 втора и трета обиколки. Наистина изпитвах доста трудности на изкачванията. В крайна сметка се наредих 7ми с време 62:27. Шампион стана турчинът Еркан Куш 56:33, следван от добре познатия ни ориентировач Йонут Зинка с 57:29. 5ти и 6ти останаха другите двама българи, съответно Шабан Мустафа с 60:18 и Станислав Ламбев с 61:50. Успяхме да се преборим за второто място в отборното класиране, което беше една малка цел. Така всички възрасти бяхме втори, след представителите на Турция. Това състезание беше контролно за определяне на състава за Европейското първенство по Планинско бягане в Телфес, Австрия на 12ти юли тази година. Тъй като аз успях да запазя 3тата позиция от българите, това ми дава възможност да взема участие в такъв голям форум по лека атлетика като Европейското първенство.
Веднага след състезанието и награждаването в късния следобед аз пътувах за Горна Оряховица, пропускайки банкета и закриването на Балканиадата. Имах малко време да пренаредя сака си и да отпътувам няколко часа по-късно за Унгария, където заедно с разширения национален отбор по ориентиране щяхме да проведем мини-лагер и финални контролни за определяне състава по дисциплини за Световното първенство през август. Дълго пътуване с буса “Дидо”, след такова натоварване не беше най-приятното нещо, което може да изпита човек, но нямаше друг начин. Имахме ден почивка и една лека тренировка на район деня след пристигането си. За мое съжаление избрах да бягам 1-2 отсечки по-бързо и на едната се спънах, паднах и си ударих лошо коляното в камък.
КАРТА: Тренировка
На следващия ден (03.06) беше първият старт-контролно за Средна дистанция. Право на класиране имаха Николай Димитров, Петър Доганов, Ивайло Каменаров, Ивайло Петров и аз. Аз нямах апетит да бягам тази дистанция на Световното, но все пак исках да бягам без грешки, стабилно. Е, не се получи. Отново направих грешка още за 1ва КТ, както и на Севлиево. В последствие продължих добре, но грешки за 7ма, 8ма, голяма за 10та и някои други по-късно ме пратиха в дъното на класирането. Най-добро време даде Кирил Николов, а отборът за средна дистанция е Петър Доганов, Ивайло Петров и Ивайло Каменаров.
КАРТА: Контролно Средна
На 04.06 се проведе и втория старт-контролно за Спринт на територията на Словакия, подготвен от треньорa им Йозеф Полак. Този път настройката ми трябваше да бъде доста по-сериозна, тъй като бягането ми щеше да бъде определящо за участието ми на дисциплината на Световното. Не това обаче можех да кажа след като финиширах. Бях направил доста лошо бягане – грешка за 2ра КТ около 40сек, грешка за 6та КТ около 50сек и няколко малки загуби ме отдалечиха прекалено много от добро бягане. Дори да не чувствах умора от Планинското бягане и непосредственото пътуване и стартове, в последствие мисля, че нямах свежестта, която по принцип имам на спринтови дистанции. Не бях съсредоточен и може би мислите ми, както и предния ден, бяха насочени в удареното коляно, което ми създаваше някои проблеми. За деня, в класирането участвахме аз, Кирил Николов, Петър Доганов, Ивайло Каменаров и Владимир Атанасов. Най-добро време даде Киро 15:31. Второ време имаше Петър Доганов 17:24. Третото, последно място, което попада в отбора за спринт не беше решено този ден – Ивайло Каменаров и аз имахме равно време 17:28. Владо остана на 4сек зад нас. Казусът ще бъде решен на купа България, когато комитет лятно ориентиране и УС към БФО ще вземат окончателно решение за съставите.
КАРТА: Контролно Спринт
Последния ден (05.06) от престоя ни в Унгария беше и контролното за дълга дистанция. Стартът отново беше подготвен от Йозеф Полак и беше в Словакия. Районът беше близо до този, на който ще се проведе финала на дистанцията на самото Световно (намиращ се на унгарска територия, но от части преминавайки в Словакия). Маршрут дълъг 15.5км с 505м сборно изкачване и 23КТ, гарниран с дъжд, ни очакваше на старта. Това беше втората дистанция, към която имам апетит за участие на Световното първенство. Опитах се да променя отношението си спрямо бягането този ден, въпреки проблема с коляното. Допуснах три по-отличителни грешки – за 2ра, за 12та и за 18та (разконцентриране и мотане по отсечката), по около 1мин. Заедно с малките ослушвания общо около 4:30 загуба. Всъщност прилично бягане, на фона на предходните дни, но разбира се, за самото Световно трябва да съм доста по-безгрешен ако искам да се представя добре. Този ден в класирането бяха Кирил Николов, Златко Каменаров, Ивайло Каменаров, аз и Владимир Атанасов. Най-добро време даде Киро, с малко над 2 мин по-добро от моето. Иво остана на горе-долу същата разлика зад мен. Така оформихме отбора и за дългата дистанция.
КАРТА: Контролно Дълга
По-късно през деня се върнахме в Мишколц, Унгария, където посетихме, някои за втори-трети път, известната минерална баня – Таполка. Вечерта след като заситихме глада, по-голямата част от отбора отпътувахме обратно за България.
No responses yet