Дряново и Луковит – кросове

Петък и събота участвах на кросове по лека атлетика, макар да не съм във добро физическо състояние за такива. В петък в Дряново се проведе крос по случай 205 години от рождението на Майстор Колю Фичето. Двата отбора на Горна Оряховица – Локомотив 26 (в който съм аз) и Локомотив 55 пътувахме с влака както винаги. Когато пристигнахме все още имаше време да се помотаем там и да се видим с този и онзи. Изборът в коя група да бягам беше доста труден, защото трябваше да оцеля тази, в която имаше по-малко или по-слаби състезатели, за да мога Иван, Мария, Сашо, Савата, Марина, Теодора, Яна, Деница и Светльода се класирам по-добре, тъй като наградите бяха парични. За първи път досега ограничаваха да не може да бягаш в две възрастови групи – както трябва! Аз избрах да бягам в старша възраст (по-големите) и спечелих, защото там успях да стана на 3то място. Имаше 3 силни момчета, но единия се отказа, а аз успях да преборя останалата част с малко тактична атака в края:). Така постигнах целта си. Трасето беше асфалт, като обиколката беше 400м, с около 40м спускане и още толкова качване, останалото равно. Моята група бягахме 2.4км, а младшата – 2км. Избягах ги за 8.19, а победителят Красимир Димитров за 7.35, при младшата шампион стана Светослав Панов с 6.16. След награждаването направихме доста снимки, а малко по-късно се разходихме из Дряново и в крайна сметка отидохме на панаира на центъра. Беше много весело. Возих се 3 пъти на блъскащи колички, отдавна не го бях правил:). Теодора, Иван, Светльо, Сашо, Яна и Марина – след награждаванетоУдряхме по круша и учудващо, аз ударих с най-голяма сила, макар да удряха и доста по-здрави лекоатлетчета от мен. Опитах се и да грабна бутилка алкохол като хвърлях едно рингче – целта ми беше да го нанижа на гърлото, но не успях. Малко по-късно се качих заедно с Сашо(от Горна) на една въртележка*, която беше сензацията :). Ще се опитам да ви опиша какво представлява. Сядаш на едни седалки, които могат да се въртят, а са сложени и на едни железа, които се въртят от мотор и се получава нещо като изпитите за космонавти. Определено беше много весело :). Дори и когато гледахме отстрани да се въртят момичетата или пък другите момчета. Дойде време и за влака. Отидохме на гарата, но незнайно защо влака дойде с около 40-50минути по-късно и трябваше да чаааакаме. Е прибрахме се. На другия ден влака ни беше в 5ч, затова станах в 4 без 10 и съм спал само около 3ч. Пътувахме до Червен Бряг 2ч, там пихме по едно кафе и Иван в една от блъскащите колички – Яна и Мария зад неговата..изчакахме около час да ни вземе един автобус, с който стигнахме до Луковит, където беше кроса “Луковитски моми” 2005. Първата ни работа беше да седнем в кафето на бензиностанцията там, в което всяка година ходим. Поседяхме там, а след това отидохме в района на състезанието, което беше около стадиона им. Ходихме наляво надясно и зяпахме как другите групи бягат, докато дойде времето и за нашата. На този крос отново бяха ограничили бягането само в една група. Този път обаче избора беше доста по-труден, колебах се доста дълго време, смятахме, пресмятахме с едно момче и все пак успяхме да уцелим правилната. Този път това беше групата, в която попадам по години – младша възраст(88-90). Трасето е много добро, позволява бягането със шпайкове. Иван и Сашо нагласени за поредното забавление – въртележката...Обиколката е 1км, а дистанцията, която бягахме е 3км, тя е еднаква и за младша и старша възраст, а и за мъжете! Стартирах доста бавно, останах почти най-отзад на групата, зад мен беше само едно момче от Горна, което дори не го завърши. В началото на обиколката е леко изкачване, но когато дойде лекото спускане реших, че трябва да увелича малко, за да мога да заема по-подходяща позиция. Втората обиколка вдигнах темпото и изпреварих още няколко, докато застанах на 4та позиция. В започването на последната обиколка минах и Кръстин, който е от Горна и така заемах 3тото място. Натисках колкото мога на качването, защото знаех, че когато стигна на спускането почти ще съм приключил с бягането. И така бягах на върха на възможностите си, финал на 3то място с 10.41 (3.40 + 3.30 + 3.31). Победителя в моята група бяга 10.07 – Светослав Панов, а в старша възраст Красимир Димитров бяга 10.04. За сравнение, миналата година бягах 10.43, макар да бях тренирал много много повече от сега. Незнам на какво се дължи това! След като изгледахме и всички останали групи, беше и награждаването. Отново правихме снимки, а дойде време и да се разделим с приятелите. Отидохме и се качихме в автобуса за Червен Бряг, където имахме да чакаме около 2ч. Намерихме къде да хапнем тостери и след това се лигавихме на една пейка – аз, Кръстин, Красьо и Яна (лекоатлети от Горна). Така прекарахме времето до влака.
ПП: Снимките са само от Дряново, тъй като още нямам от Луковит.

Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *