Силни бягания на SEEOC и успех

От 6 до 9 се проведе втория Шампионат на Югоизточна Европа по Ориентиране, край град Бурса, Турция. България беше представена с по 3 представителя във всички възрастови групи – МЖ16, 18, 20 и 21. Организаторите, както и миналогодишните от Македония, предоставиха качествени терени и карти, с помощта на български реамболатори. Отборната купа в шампионата отново бе спечелена от България, а аз направих най-успешния си шампионат от този тип (по-рано на Балканите, а сега на Югоизточна Европа). Спечелих и трите индивидуални старта в елитната мъжка група – нещо, което не бях правил дори при 16, 18 или 20 годишните. В щафетата останахме със сребърен медал.

Тежко пътуване, което за мен започна във вторник на обяд и продължи почти 23часа – Горна Оряховица – София – Бурса. Липсата на нормален сън цяла нощ беше малко обезпокояваща, но се постарах да се възстановя добре. Когато пристигнахме на 5 септември в Бурса, ръководството на отбора прецени, че е по-добре да пропуснем моделното бягане, до което трябваше да се пътува 1:30ч в едната посока. Вместо това всички заедно се раздвижихме на близкото тренировъчно игрище. По-късно вечерта се проведе и първата техническа конференция, където беше теглен и стартовия жребий. Според правилата на SEEOC, се изтегля поредност на нациите във всяка възрастова група и тя важи и за трите старта. По този начин, и на трите старта непосредствено след мен стартираше Йонут Зинка – основният ми конкурент – 5то и 8мо място от Световни по Ориентиране, както и 3то място на Европейското по планинско бягане 2012. Всъщност не се вълнувах от това, защото задачата, която си бях поставил беше да дам максимума от себе си във всяко бягане, но все пак се генерираше малко повече напрежение. След като започнах отново тренировъчния процес след разочароващото Световно първенство, имах ясни цели. Първата от тях касаеше Шампионата на Югоизточна Европа, а втората – Държавното първенство. Бях доста мотивиран и се радвам, че успях да ги реализирам.

На 6 септември, четвъртък, рано сутринта преди закуска, заедно с Мартин Понев и Григор Караиванов отидохме да потичаме и да се подготвим за предстоящата Спринтова дистанция. Чувствах се нормално – нито изключително, нито лошо. Закуска, багаж, 40мин път и бяхме в карантината за спринта – кварталното училище в Cumalikizik, където със сигурност ни очакваше интересен селски спринт, с финална горска част. Нямаше много пространство за загряване, но се опитах да бъда подготвен за агресивен старт. Знаех, че шансът ми за победа е най-голям в тази дистанция и бях готов да се раздавам докрай. Застанах на старта с ясната мисъл, че трябва освен да бягам бързо, да се ориентирам много добре и да избирам правилните варианти. Стартирах уверено и бягах много здраво из тесните улици на селото. При по-задълбочен анализ мога да кажа, че можех да избягам тази част от маршрута с не повече от 5секунди по-бързо. Следваше по-дълга отсечка с избор на вариант само в последната част и навлизане в горската част. Аз избрах да бягам по-близко до правата като преминавам през зелено, но уви – не успях да разпозная мястото, където бях решил да пресека и се наложи да обиколя малко повече – това ми коства време, но поне бях сигурен в атаката на точката. Следващите 6 точки, включително и видима, бяха добре. Остана ми само една единствена отсечка – последна, за която си взех добра посока и трябваше просто да пресека пресъхналата река с доста каменисто корито. Предполагам, че подскачането по камъните и прибързването ме отклониха от правилната посока и излязох доста вляво от точката, което ми коства 10сек. Знаех, че могат да бъдат фатални и бях малко ядосан за тази детинска грешка. Малко след това разбрах, че съм превъзхождал румънеца Зинка по целия маршрут и тази грешка изобщо не беше фатална. Взех победата с 18:01, следван от Зинка с 18:40 и Григор Караиванов с 19:54.
КАРТА: SEEOC Sprint

На следващия ден, 7 септември, беше най-тежката дистанция – Дългата. Районът беше разположен на 1700м надморска височина и трябваше да пътуваме 1:30ч до там. Високопланински район с много камъни, скали и скални образувания, доста детайли и релеф, както и карта с мащаб 1:15000. Маршрутът на мъже-елит беше 12км, с почти 400м сборно изкачване и 29КТ, включително „пеперуда”, която разделяше настигналите се мъже. Не бях уверен колкото преди спринта, но бях мотивиран да бягам добре – стараех се ориентирането ми да е перфектно и да бягам здраво изкачванията. Стартирах много добре, но имах малки проблеми с 2ра и 3та, където се ослушвах по-рано по отсечката. На 4та си ударих коляното и не успях да разгледам много добре дългата отсечка за 5та точка. Тази отсечка е една от слабите ми този ден – просто трябваше да опростя много повече ориентирането си и да бягам много по-агресивно през доста трудната за бягане гора. Следващите отсечки до началото на „пеперудата” избягах перфектно. За първото крило на паперудата имах две ослушвания (за 13та и 14та), но нищо фатално. Второто крило беше отново перфектно, както и последната част от маршрута, където бягах колкото мога на дългите отсечки, тъй като преминавах през едно и също място за втори-трети път и ми беше познато. Финиширайки бях доволен от себе си – това беше една от най-добрите дълги дистанции, които съм бягал досега и то на определено много сложен и тежък район. Това силно бягане беше гарнирано с втори златен медал от Шампионата на Югоизточна Европа. Пробягах маршрута за 80:14, втори остана отново Йонут Зинка с 82:07, а бронзов медалист този път остана друг румънец – Симион Сичиу с 92:09.
КАРТА: SEEOC Long

Третият ден ни очакваше Средната дистанция – същите характеристики за района – 80% от него бяха съседни на дългата, а останалата част съвпадаше. Тази дистанция като цяло е най-слабата ми, въпреки, че съм успявал да бягам сравнително добре и на нея не веднъж. Знаех, както и предния ден, че победите от предните дни няма да ми помогнат и щом бъде даден старта трябва отново да съм концентриран и да изпълнявам ориентирането добре. Първа точка ми се стори трудна, но овладях положението и я избягах перфектно. Втора – също, но за 3та се ослушах малко по-рано, оглеждайки се. За 4та и 5та обаче „изпуснах козите” и загубих по около минута на всяка. Връщайки се към 5та, бях пресрещнат от Йонут Зинка, стартирал за пореден ден след мен. Знаех, че нямам особено много възможности, но продължих бягането си без да се отчайвам – все пак аз бях виновен за грешките си. Зинка бягаше доста добре – бързо и владееше ориентирането си. Знаех, че нямам шанс ако се опитам да бягам пред него и да му избягам – това не беше опция, затова реших, че ще бягам малко зад него и колкото и да е малък шанса, ще чакам негова грешка. Избягахме 6та (до която вече почти бях ходил) и 7ма перфектно, и движехме много добре към 8ма, а аз имах леки затруднения да се ориентирам с тази скорост.

В кръгчето на 8ма КТ имаше два камъка на изчистен иначе склон. Бягах 30тина метра зад Зинка и го видях как минава през камъните и продължава. Мислех, че там трябва да е точката, затова когато минах от там се огледах и аз също не видях точка и продължих. Само около 30м по-късно нещо силно ме притесняваше – знаех, че това бяха камъните от кръгчето – погледнах описанието и видях, че точката е разположена на малка полянка. Видях, че милиметър над камъните има полянка, където всъщност е точката. Доста добра ситуация! Погледнах Зинка, а той беше малко по-напред, спрял, гледайки картата си. Обърнах се и тръгнах с пълна газ към точката, почти по същия начин тръгнах и за следващата 9та точка. Целта ми беше да се „скрия” и румънецът да няма визуален контакт. След краткото стръмно спускане имаше продължително изкачване към 9та КТ и аз продължих да напъвам. Справих се отлично със следващите 9та, 10та, 11та КТ. Бягайки по отсечката за 12та, за пореден път този ден не можех да разпозная изобщо деретата, отбелязани дори със синя линия на картата и изгубих контрол. Опитах се да напасна гъстотите и очакванията ми беше това да бъде лесно. По-късно обаче предположенията ми се оказаха грешни и изпаднах в безтегловност – гората там беше с доста лоша видимост и разнообразна гъстота. Отне ми почти 4мин, за да се ре-локализирам и да намеря точката. Отново се чувствах кофти и мислех, че съм задминат, но продължих да напъвам, защото не само Зинка бягаше този маршрут.

Малко по-късно между 13та и 14та имаше подкрепителен пункт, където разбрах, че всъщност Йонут Зинка не е преминал от там и аз още съм в играта, изоставайки само от Гришата, със 17сек. Адреналинът ми отново се повиши и избягах максимално последните 5-6мин от маршрута след подкрепителния пункт. Финиширайки поведох във временното класирането с около 40-45сек. А малко по малко времето на Зинка изтичаше – спечелих третата си титла от SEEOC 2012. Втори се нареди Григор Караиванов, а трети остана Йонут Зинка. Определено не бях доволен от бягането си, с тази грешка от 4мин на една КТ, но пък бях предоволен от резултата.
КАРТА: (скоро)

Последният старт от Шампионата на Югоизточна Европа беше Щафетата. Тя се проведе на съседен район на Спринта. Очакванията бяха за по-гъст район. Първата част беше по-технична – камениста земя, доста малки дерета и бодлива подраст. Втората част беше полуоткрити, с драки, площи и след видимата се завършваше с много кратко кръгче в най-големите драки:)). Естествено и този район имаше своите предизвикателства. Щафетата на България при мъжете беше в състав: Златко Каменаров, Григор Караиванов и аз на трети пост. Малки грешки тук и там ни отдалечаваха постепенно от румънците, които бягаха много стабилно. Стартирах на сериозна разлика от Йонут Зинка и загубих мотивацията за борба, която имах. Трябваше да се оглеждам за сърбите, които бяха близко, но дори и по-леко бягане, с проверяване на сигнатурите по 3 пъти и дори грешки тук там, ни осигуриха максимума от ситуацията – сребърните медали.
КАРТА: SEEOC Relay

Доста дълго и тежко пътуване до България, а след почивка от около 2часа в София, аз заминах за Македония-Крушево, заедно с отбора ми Вариант5 Търговище, където ще бъдем на лагер до края на седмицата. Цялото пътуване продължи около 28часа. Смятам, че ще изкараме една хубава седмица с разтоварващ характер от една страна и все пак полезни и качествени тренировки от друга. Все пак седмица по-късно ще взема участие в 3тия XCo Adventure Cup, заедно с Кирил Николов-Дизела – тази година екстремното състезание ще се проведе край Русе – в Русенски лом.

Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *