Победа на Копаоник Опън и WRE-то

Останалите стартове от 6 дневното състезание Копаоник Опън 2011 преминаха успешно. След сбора на времената от 5тте старта, влизащи в общото класиране, се наредих на най-високото стъпало на стълбичката като изпреварих втория – норвежеца Ойвинд Хелгеруд от Халден с 2:08 и третия – Иво Каменаров с 2:46.

В може би най-престижния старт на Копаоник – WRE средната (4 етап), т.е. носеща точки за световната ранглиста, успях да взема единствената си етапна победа. Районът и маршрутът бяха изключително технични и трудни за ориентиране, заради което нямаше състезатели справили се перфектно с предизвикателствата им. Всъщност, дори в елитните групи се допуснаха доста грешки, но в крайна сметка изпреварих Кирил Николов с 9сек, а трети остана Николай Димитров на 3:05. Маршрутът беше 4.7км с 320м сборно изкачване, а аз го пробягах за 43:42. Направих около 4:30 грешки общо. Две са по-отличителните – по около минута – на 6та и 20та. Затова останах леко изненадан, че спечелих и второто WRE-състезание, в което участвах тази година, след Дългата дистанция на купа “Великден” през април.

Два дни по-рано се проведе и 3тия етап от надпреварата – Спринтовата дистанция в град Рашка. Определено организаторите ни изненадаха с много интересен район и маршрут. Предварителната ни нагласа беше за по-елементарен градски район, в който да няма особено много предизвикателства, но всъщност още от старта се започна с интересни отсечки. Аз успях да се настроя и да бягам без грешки, въпреки, че скоростта не беше особено висока. Успях да задържа този ритъм само до 6та точка, където направих една малка грешка и останах озадъчен от преминаването под моста. За 8ма и 9та влязох в грешни тунели, а за 13та направих и най-голямата ми грешка. Отново не знаех как да сляза под моста. Загубих около 45секунди докато разбера откъде трябва да стигна до точката, защото изобщо не ми бяха ясни преминаванията изчертани с маршрута – мислех, че там където са отбелязани има слизане, а всъщност те показваха, че под моста се минава. До края бягах по най-добрия начин, но бях разочарован от представянето си. Дизела обаче направи по-голяма грешка, пропускайки КТ и така освен за този старт, той остана и извън общото класиране. Иво Каменаров стана победител с 16:48, а аз останах 2ри с 17:19.

Цял следобед всички останахме в градчето Рашка, където отмаряхме, въпреки голямата жега и с нетърпение очаквахме нощния спринт, който беше за атракция, с отделно класиране. Затова спомогна и посещението на местния доста голям и определено претъпкан с хора басейн. Нощният старт беше на същата карта със старт и финал на центъра и въпреки това, че районът вече ни беше познат, криеше още някои капанчета. Аз сбърках на две места – 7 и 15 секунди, а на третото място, където загубих време вече беше повече – вариантна отсечка, където един от вариантите преминаваше през реката. Доста време отделих на това да се чудя дали мога и дали трябва да премина от там. Въпреки, че бях убеден, че на картата е нарисувано, че може да се премине инстинкта ми за самосъхранение каза “не”, защото не знаех какво ме очаква там. И в крайна сметка след доста загубено време в размисли завърших бягайки отсечката по по-бавния вариант от другата страна на моста. В крайна сметка се получи интересно и интензивно бягане по уличите на Рашка, а краката ми бяха доста по-свежи и “бързи” от бягането по-рано през деня. Битката за 1вото място беше спечелена от Иво Каменаров, едва 1 секунда по-бърз от 2рия – Кирил Николов. Аз останах на 3то място на 55сек след тях.

Последния 5ти етап от Копаоник Опън беше Дълга дистанция на района в близост до комплекса. Имах за цел да бягам без грешки и за удоволствие, тъй като в общото класиране имах голяма преднина и единственото, което исках е добра тренировка. Всъщност всичко вървеше идеално – тръгнах много добре, разчитах картата и бях стабилен, чувствах се добре и физически. Всичко това продължи до 8ма точка, след която направих много глупава грешка. Помислих, че съм подминал пътека, която исках да хвана – всъщност по тази пътека няколко пъти бяхме бягали кросче… но кой да се сети. И след като реших, че съм я подминал промених варианта си, слизайки да бягам по склона и след като изпаднах в безтегловност измежду стотиците камъни, ми беше много трудно да се хвана и да продължа към 9та КТ. След това направих още грешки – в района на 11та, началото на варианта ми за 13та, а след това последните точки също не бяха перфектни, може би тотално загубих концентрация – 20, 21, 22, 23 и 24. Победител за деня стана Ойвинд Хелгеруд от Халден, Норвегия, а аз бях на 9:30 зад него.

След като състезанието приключи и цялата тълпа ориентировачи си заминаха, на Копаоник оставаме ние и 4 състезателя от Румъния, които също ще се подготвят заедно с нас. Очакват ни доста и тежки тренировки, ще обновявам картния архив често.

Картите от Копаоник Опън скоро бъдат качени с добро качество!

Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *