10MILA – Голямата шведска щафета

През изминалия уикенд взех участие във втората по големина (след финландската Юкола), шведска щафета, състояща се от 10 поста – Тиомила. Събота по обед беше юношеската щафета, където правилата се променят почти всяка година, но тази година бягаха по 2 момчета и 2 момичета в щафета. Следобед беше и женската щафета – 5 поста. Истинската 10мила започна в 22ч, около 350отбора стартираха и чувството да видиш как всичките светлини се “източват” към К-точка и влизат в гората е невероятно. И така до 6тия пост се бяга в тъмнина..:) 7мият пост все още бяга с челник, но все повече се разсъмва и става светло (разбира се за водачите – има отбори, на които 5тия пост бяга през деня :))) ). Последните 3 поста са изцяло на светло. Тази година победител стана финландския Калеван Расти, с последен пост Тиери Джорджу. Те имаха огромна преднина пред вторите Кристиансанд, с последен пост Даниел Хубман, а третото място остана за Халден, с 7ми пост Кирил Николов! 🙂 Поздравления!

На мен се падна честта да бягам последния 17 километров пост. Знаех колко съм подготвен и колко трудно ще бъде. За съжаление последните три седмици не тренирах много пълноценно (предимно по-леко бягане с карта, състезания или колело) заради контузията ми от 9ти април – изкълчен глезен. А лошото беше, че все още е доста болезнен при бягане. Добрата страна беше, че бях много по-уверен в техническите си способности. Момчетата на първите постове се справиха много добре със задачата да започнат щафетата добре. Аз изгледах старта и отидох да спя в палатката, тъй като моя старт се очакваше да бъде около 8:40ч. Е, уви не успях да заспя и само лежах, слушайки музика. Към 4ч взе да става доста студено и към 4:30ч станах и започнах да обикалям отново насам натам. Арената, палатките, магазина и т.н. – бързо се разведрих и позатоплих. Малко по малко наближаваше момента, в който щях да вляза в гората с карта.

На два пъти имаше различни емоции около щафетата ни, тъй като първия пост беше взел номера и чипа на втори, което не беше никак добре. За наше щастие Тина (организаторката на отбора) беше доста убедителна и оправи нещата в секретарията. По-късно 5тия ни пост успя да счупи чипа си в СИ-станцията на последна точка – финишира без чип (само с пластмаса), но в последствие Тина отново се намеси дооооста успешно и чипът беше намерен на последна точка и прочетен от организаторите, а резултатът приет.

8:50ч загрявайки около мястото за предаване станах свидетел на финиширането на тазгодишните победители – Калеван Расти. Малко след това се отправих по дългия път към К-точка. Неочаквано къса първа точка, но без проблеми. В последствие направих доста от малките грешки в кръгчето, които все още не мога да избегна. Трябва да бъда много по-съсредоточен в района на точката, в четенето на детайлите и откриването на контролния знак. Почти през цялото време бягах напълно сам, а след като смених картата (на 12км) доста ми падна скоростта, защото се бях поизморил доста. В края на маршрута обаче видях състезател, който също беше последен пост и бягаше бързичко. Разбира се, съсредоточих се и направих много успешна атака последните 4 точки. Финиширах на 60то място, а агитката от клуба беше невероятна по финалната отсечка. След като изминах всичкото разстояние по маркираните коридори след финала, целия отбор ме чакаше нареден и ме посрещна с бурни овации. Thank you guys:) Картата ми от Тиомила.

На следващия ден беше време да се прибирам към България. Изминаха почти двата месеца подготовка за мен в Норвегия. През това време направихме лагер и състезания в Дания (11-14.03), състезания в Дания и лагер в Швеция (26.03-31.03), лагер в Кристиансанд, Нор (7-14.04), състезания в Халден и Мос през следващите уикенди и Тиомила, Швеция (29.04-02.05). За периода съм направил 32 технически тренировки и 12 състезания (общо около 53 часа с карта). Единствено съжалявам, че снегът ми попречи да тренирам много повече с карта в началото, а последните три седмици имах проблема с глезена, заради който също не можах да се възползвам на 100% от възможностите. Но оставам очарован от условията, които скандинавците имат за подготовка – безброй карти и то не какви да е. Със сигурност ще се постарая да отида отново, защото пътят към успеха минава от там! Щастлив съм, че осъществих това пътуване.

Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *