Какво става с мен?

Какво става? Току се бях стабилизирал от болежки и “злото” отново ме сполетя. Историята започва от по-рано.

В неделя вечер (13.06) точно щях да си лягам и се обадиха, че има изгубен човек не далеч от града, та който иска и може от отбора – да помогне. Не след дълго се бяхме събрали 13 човека от Конгсберг О-лаг и се запътихме на помощ. Акцията течеше от доста време – хеликоптер, кучета, червен кръст.. всичко. Получихме инструкции – бяхме разделени на групи и тъй като аз не разбирам норвежки нямах много информация, но ни пращаха да търсим на място, където Каспър (името на войник, който не се е появил на следващия си пункт от прехода, който са правили) едва ли можеше да се е добрал предвид описанието предния ден – изморен, с голяма раница, изминал едва няколко стотин метра за час и половина. Беше 4 градуса, всичко беше мокро, а ние обиколихме районите си без резултат, но с няколко вълнуващи случки:). Върнахме се отново в базата и там чакахме 3ч за нови инструкции – определено организацията беше на никъде – добре че половината от времето сме стояли все пак в кола. А новите инструкции бяха още по-абсурдни – заедно с хора от червения кръст да се разделим през 10-20м и да ходим в колона в близост до пътя (и града). Аз точно казах на нашите момчета, че не ми харесва плана и се появи една от жените в отбора, която обясни и убеди хората от червения кръст, че ние трябва да се прибираме.. А войникът е намерен няколко часа след това, а 4 часа по-късно е продължил прехода си!

Та връщайки се отново на злото.. на следващия ден пропуснах тренировките, защото бях пред разболяване. Уви успях да се хвана в ръце и съм добре. На другия ден, заедно с приятели, отидохме да се катерим по една от забележителностите в града – стена, на която кралете оставят своя знак. Тъй като за пръв път се катеря ми беше много интересно и вълнуващо.

Следобед отидох на тренировка, където след 5-6 отсечки кракът ми се озова почти до коляното в дупка между две скали. Бягайки, представяте си какъв е резултатът. Физическата рана не е големия проблем, лошото е обаче, че връзките на коляното ми се разтегнаха доста и сега не мога да бягам. Под въпрос е участието ми на Юкола, за мое голямо съжаление, но се надявам и правя всичко възможно да възстановя крака си до събота. Между другото съм поставен на 5ти пост, в отбор, който определено мога да кажа, че има потенциал и може да направи много добро класиране при добре стекли се обстоятелства. Северин, Мортен, Айвин, Аудун, Аз, Хокан, Бьорн. 🙂 Утре рано сутрин отпътуваме за Финландия и нещата скоро ще бъдат ясни.

Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *