Цялата история от 2х 2 + 6 в Белоградчик

В четвъртък (02.09) заедно с отбора ми Вариант 5 заминахме за Белоградчик, където ни очакваха прекрасни райони за ориентиране и важни състезания. Настанихме се в село Извос, на около 5-6км от града, тъй като имаше объркване създадено от организаторите относно настаняването. Всъщност доста къщи бяха запазени от организаторите, за да гарантират места за ориентирането, тъй като паралелно там се провеждаше и международен турнир по шахмат и се заснемаше филм. Да, но когато се обадиш в къщите за резервация, те вече са “запазени”. Все пак къщичката ни беше хубава, с басейн, хубава градина и т.н. Вечерта отидох на моделно бягане заедно с Дизела – избягахме дадените карти и за горските стартове и за спринта.

03.09. (петък) Останалата част от отбора отидоха на разходка към Видин и забележителностите наоколо, но аз реших да си спестя обикалянето. Вместо това останах в къщата, разтичах и се наслаждавах на хубавото време. По-късно отидох в Белоградчик, където в 16ч започна старта на Балканиадата. Видяхме финала, както и видимата точка на стадиона. Преди старта ми не се чувствах никак свеж и честно казано силно се притеснявах относно физическото си състояние, както и за некомфортното чувство в коляното. Опитах се да разгрея по-добре и да навляза в бойна готовност още преди старта. Взех картата и започнах състезанието добре, но 3та и 4та точка бяха в гората и скалите малко над стадиона. Нямах проблеми с първата, но на втората точка загубих 1мин – грешна посока и малко паника. Опитах да стартирам отначало като изхвърля грешката от главата си. За 8ма КТ загубих още 15сек, тъй като в началото на отсечката, точно след 7ма тръгнах в грешната посока, а в края на отсечката избрах по-сигурното – да обиколя оградата през входа. Следващата отсечка, която ми създаде проблеми беше 11та. След като за другите вариантни отсечки (1ва и 3та) избрах вариантите си лесно, за тази се поколебах. Дупчейки 10та все още не бях решил и това ми коства поне 15сек, защото продължих да слизам, излизайки за левия вариант, след което реших, че трябва да се върна и да бягам по-близо до правата отдясно, но освен връщането трябваше и да се изкача по доста стръмната улица и чак тогава да се върна на изходното положение. Смятам, че това е по-добрия вариант, но от 10та трябваше директно да се върна към главната улица. Бях един от малкото, който избра левия печеливш вариант за последна точка. Останалата част от маршрута премина прилично, като не чувствах, че бягам достатъчно бързо, но в крайна сметка скоростта ми е била добра. Взех сребърния медал от Държавното първенство, въпреки грешките ми ~1:30. Кирил Николов победи с 18:20, а аз избягах маршрута за 20:03, трети остана Ивайло Каменаров с 20:30. Малко голямо време за спринт, което мисля, че се отрази на повечето състезатели за следващите стартове.
КАРТА: ДП Спринт

04.09. (събота) Дългата дистанция този ден по предварителни данни не трябваше да бъде чак толкова дълга – 9.2км с 500м изкачване. Преди да стартирам, въпреки, че не бях в края на стартовия списък разбрах времето на Николай Димитров, който бягаше за Балканиадата – над 110мин (113мин). Веднага си казах – “Това би трябвало да е доста тежка дълга дистанция..”. Не знаех какво да очаквам в гората, бях и пропуснал Държавното първенство 3 години по-рано, което се проведе в същата гора (като изключим разширенията). Вариантна първа точка – взех своето решение, дори и малко по-късно – да стоя близо до правата. Малко мотане в началото, както и в края на отсечката, но като цяло стабилно начало. Сигурен подход и за 2ра точка, но не мога да кажа същото за 3та, където загубих ~3мин. Бях прекалено високо и обикалях камъните един по един. В крайна сметка се локализирах бегло и атакувах точката отново – уви, тя беше там. Малко оглеждане на проходите около 4та, но ми трябваше сигурност. Така успях да контролирам положението отлично за 5та и 6та. За 7ма обаче останах заблуден, не прочетох достатъчно добре картата и загубих 40сек, обикаляйки едни огромни скали и атакувайки точката под 90градуса. Следващата по-голяма грешка беше за 9та. Може би най-трудната точка – трудна, заради огромните Белоградчишки скали, които ни чакаха там – беше трудно дори да прочетеш картата и да разбереш къде може да минеш. Избрах варианта отдолу, където атакувам точката фронтално, а не да се връщам към нея, но изпълнението ми обягна. Обърках паралелно местата между скалите и ми отне малко време докато разбера това. Загубих около 2мин. Сравнително добре избягах пеперудата, която беше в доста трудна за четене част от картата, заради многото скали. Една от точките определено беше доста красива гледка отдалеч (16та на картата, но аз въртях пеперудата обратно). Картата ми се разкапваше, заради “невероятния” плик, в който беше поставена, тъй като валеше доста дъжд още от старта ми. Липсваше и подкрепителния пункт, който трябваше да бъде поставен на 12КТ (от картата ми), който с нетърпение очаквах. Най-бруталната грешка този ден – 19та КТ. Най-вече допусната може би, защото средата на отсечката липсваше на картата ми и не знаех къде точно минавам и как да атакувам точката. Загуба 6мин! Още 1мин загуба за следващата 20та КТ, защото може би бях прекалено прибързан след грешката си. Без отличителни грешки до края на маршрута – може би не оптимален вариант за 24та и доста бъързо бягане към предпоследна. Финал и 6-то място за Държавното първенство, с общо грешки, колко – над 13мин. Кирил отново спечели първото място с 80:42, следван от Тачо с 81:24 и бронз за Лъчо Илиев с 91:36. Аз пробягах маршрута за 93:47.
КАРТА: ДП Дълга

05.09. (неделя) За средната дистанция бях втори в стартовия списък, след Лъчо, тъй като не бях участвал в квалификацията по-рано в София и бях допуснат до А-финал по регламент, заради сребърния медал от предната година. Разбира се, че това ни най-малко не ме притесняваше, още повече, че преди нас бягаха състезателите от Балканиадата. Знаех, че е добре да застигна стартиращия пред мен Лъчо, но това не беше лека задача. Стартирах уверен, но за малко да се изтърва за 1ва точка – за мое щастие бързо събрах мислите си и се върнах в състезанието, с загубени около 20секунди. По-плах подход за 3та, но районът там беше с ограничена видимост. Мисля, че избрах сравнително добър вариант за 5та КТ, както и за 6та, но от сплитовете личи, че не съм бягал достатъчно бързо на тези отсечки. Добър вариант и за 7ма КТ, но глупава грешка за 8ма, която на пръв поглед беше проста отсечка. Миг загубване на концентрация и веднага загубих ~1:40, подминавайки точката и не различавайки пътеката на местността. Плах подход за 12та, а на 14та спрях за да разчета проходите по-добре, което ми помогна да я локализирам. Излизането ми от точката обаче не беше по най-добрия начин, имах проблеми и по средата на отсечката, където бях неподготвен с картата. Като цяло поне 20секунди загубени за 15та. Атакувайки точката видях Лъчо да се спуска, вече взел я, което донякъде ми вдъхна увереност (от сплита виждам, че е бил 40сек преди мен там). 16та КТ беше вариантна, но аз отново избрах вариант, който е близо до правата и минава през познато място. Загубени 10тина секунди в района на точката, но нищо сериозно. Дупчих точката преди Лъчо и ми оставаше само още една – знаех накъде трябва да бягам, защото бях подготвил тази отсечка добре и просто тръгнах. Нямаше какво друго да направя освен да дам всичко от себе си до финала. Общо грешки около 2:30, но на места е трябвало и можело да бягам доста по-бързо. Като изключим грубата грешка за 8ма КТ съм доволен от средната дистанция, където също като на спринта заех 2рото място след Дизела. Той финишира с време 39:24, а аз взех среброто с 40:58. Бронза остана за Лъчо, с 43:04.
КАРТА: ДП Средна

В неделя вечерта беше организирана дискотека за участниците в Балканиадата. Организаторите се погрижиха да бъде отворена местната дискотека специално за ориентировачите. Аз също отидох на партито и си мисля, че стана едно от най-добрите партита за Балканиада – всички заедно добре се позабавлявахме. Всичко приключи в разумните часове, тъй като следващия ден беше щафетата.

06.09. (понеделник) Последният старт от Балканиадата беше щафетата. Аз останах, за да бягам маршрута за тренировка след състезанието – все пак предполагам, че няма да отида скоро в Белоградчик. България завоюва 7/8 титли в щафетното състезание. Скоро след финала на мъжката щафета, грабнах една карта и тръгнах по маршрута. Въпреки, че не бягах състезателно, съм доволен от бягането си, тъй като направих само няколко малки грешки – общо под 1мин. Единственото лошо беше, че коляното започна да ме боли доста след това бягане. Вероятно 4тото бягане на район ми дойде вповече отново и сега проблема с коляното се изостри отново. В момента си давам почивка, защото трябва по най-бързия начин да се оттърва от всякакви болки и проблеми. Заедно с Дизела, като отбор, ще вземем участие в едно състезание в края на месеца, но малко по-късно ще напиша повече за него.
КАРТА: Балканиада щафета, тренировка

Обобщението за състезанията в Белоградчик е, че ДП беше организирано на перфектни райони за ориентиране, техническата част беше изпълнена добре. Имаше обаче някои доста натрапващи се грешки в останалата част от организацията – например пликовете за картите, конференциите или по-точно липсата им, пълното информационно затъмнение относно цялото състезание и т.н. Аз съм доволен от двата сребърни медала от индивидуалните стартове от ДП тази година (възможни бронзови на Балканиадата след Дизела и Цинка), въпреки че миналата бяха злато и сребро. Съжалявам за двете груби грешки на дългата, които ми костваха още един медал. До края на годината остана още едно държавно първенство – маратона, който за мен ще бъде първи в М21.

Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *