Спечелих купа “Феерия”, очаква ме Adventure Cup

Изминалата неделя (19.09) взех участие в Купа “Феерия”, организирана от едноименния клуб, край с. Скала и Святото блато. Организаторите се бяха погрижили за добре изработена карта, интересен район и маршрути. Доста отбори посетиха състезанието и времето беше с нас.

Имах притеснения относно контузията в коляното си и бях поставил участието си под въпрос. Седмицата след Държавното в Белоградчик почивах напълно, защото коляното ми беше доста зле – посетих доктор, но уви рецептата беше очакваната.. В началото на следващата седмица отидох за един ден в София, за да посетя кинезитерапевта, който “поправи” сериозната ми контузия от есента и зимата. В четвъртък също бях при него, а тези дни бях започнал да раздвижвам по 15-20-30мин. След тези две процедури, реших, че мога да си позволя едно по-сериозно бягане в неделя (19.09), когато беше купа “Феерия”. Не исках да пропускам състезание на нов район, затова реших да бягам като се опитам да не правя резки смени в скоростта и така да не натоварвам прекалено много коляното си.

По-конкретно за състезанието – чувствах се добре преди старта, краката ми бяха “леки” – бях готов да се насладя на маршрута. Тръгнах малко несигурно, защото бях изненадан от каменистия склон, по който трябваше да бягам веднага след К-точка – никак не съвпадаше с това, което очаквах и се притесних за коляното си. В последствие нямаше други такива каменисти райони. Подходих сигурно към 1ва и 2ра точка. За мое учудване дупчейки 2ра КТ видях Коко, който беше стартирал 6мин преди мен, да идва срещу мен. Продължих да бягам добре, но постепенно усещах как силите ми изчезват, и проблема не беше в краката. Направих малка грешка за 6-та КТ, 40секунди. Там Коко ме изпревари, но все пак имах визуален контакт за 7-ма КТ. Нямах сили и за 8-ма КТ вече не го виждах. Нещо ме стягаше – реших, че е антената за пулса, но погледнах часовника, а той показваше 197пулс – уупс. Това определено беше доста за темпото, с което се движех. Просто смъкнах антената, опитвайки се да се отърва от чувството за стегнатост. Направих елементарни грешки за 10та и 12та, най-вече заради липса на мисловна дейност:), което още си личи и от вариантите ми за 11та и 14та. Не знаех какво става, но определено не бях аз – просто не можех да бягам, чувствах се като избягал 2 маратона последователно, което се отрази и на ориентирането ми. С последните си сили се добрах до финала, но успях да задържа преднината си и спечелих състезанието, с 1мин преднина пред Владо Атанасов.
КАРТА: Купа “Феерия”

По-късно нещата ми се поизясниха и разбрах, че се разболявам – главата и гърлото започнаха да ме болят доста, веднага след финала. За щастие, днес (21.09), вече съм почти 100% възстановен от това и дори направих две тренировки, с колело. В четвъртък отново съм в София за още една процедура на коляното ми.

Петък, събота и неделя (24-26.09) ще бъда на Боровец, заедно с още една камара ориентировачи ще вземем участие в нетрадиционното за нас екстремно състезание – Adventure Cup. Става въпрос за 100км из Рила – трекинг, бягане, планинско колоездене, скално катерене, спускане на рапел и ориентиране. Трасето включва изкачване на вр.Мусала. Стартът на надпреварата е в 8:00ч пред хотел Рила. 23 отбора от по 2ма човека ще опитат да преодолеят препятствията и трудностите, които Рила планина ще ни предложи. 7 от тези 23 отбора са съставени от ориентировачи – аз съм в отбор с Кирил Николов и двамата с голямо нетърпение очакваме това предизвикателство, което обвзема главите ни през последните седмици. За повече информация посетете сайта на състезанието – www.adventure-cup.xcosports.com.

Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *