Победа на екстремното състезание XCo Adventure Cup

ПП: Ето маршрутът на състезание и малко повече снимки.

XCo Adventure Cup, която за първи път се провежда под този формат и от тези организатори беше едно истинско приключение. Тежкото състезание се проведе в Рила планина със старт и финал плаца пред хотел Рила в Боровец. Трасето на състезанието включваше два етапа – първия трябваше да преминем пеша, а втория – с колелета (които понякога бяха само товар, а не превозно средство). Стартът беше даден в 8:15 сутринта в събота, а нашият отбор – Ilina.BG (Кирил Николов и Иван Сираков) – финишира за 12часа 40мин и 30сек, грабвайки победата

В състезанието стартираха 16 отбора, а само 4 пресякоха финала. Както много от вас знаят, аз и Киро решихме да приемем това предизвикателство и да участваме в тази “приключенска купа” както за разнообразие, така и за да проверим на какво сме способни на едно такова тежко, дълго и многофункционално състезание. Уви, за пореден път доказахме колко добре подготвени функционално са ориентировачите, след като окупирахме първо (Ilina.BG) и второ място (Brownteam – Николай Димитров и Йордан Стоянов).

В петък (24.09) вечер всички отбори пристигнаха в състезателния център и след обстойна проверка на задължителната екипировка бяха регистрирани в състезанието. По-късно се проведе и техническата конференция, на която се разясниха още веднъж правилата на състезанието. Аз и Дизела подготвихме багажите си от вечерта, въпреки, че стана късно. Преценихме да вземем повече неща от колкото всъщност трябваше – така бяхме подготвени за наистина студено време – имахме резервен чифт дрехи от долу до горе, като включим още и по едно термо бельо, както и по един сериозен полар. Определено трябваше да бъде много под нулата, за да бъдем изненадани.


Участието ни беше подкрепено от:


Събота (25.09) сутрин станахме в 6:30ч, дооправихме всичко – храна, течности, екипировка. Слязохме за една бърза закуска в ресторанта и се пренесохме в конферентната зала, където в 7:45 започнаха инструкциите относно трасето. Всеки отбор разполагаше с една карта на Рила, а организаторите съобщиха 12тте пункта, през които трябва да преминем.

Старт – 8:15 – 16 отбора тръгнаха към първия контролен пункт – Дяволската скала. Сравнително заедно преминахме на сравнително лесния първи пункт. Вторият контролен пункт беше на вр.Ястребец, към който беше лесно да избереш варианта по картата. Уви, нещата не седяха точно така и тук се оказа едно от разковничетата по трасето. Пътеката, по която всички отбори тръгнахме изведнъж се изгуби, а пред нас остана само един клек и посока, накъдето трябваше да ходим. Хвърлихме изключително много енергия в този невероятно труден за преминаване клек, който ни забави с повече от 1 час, а някои отбори останаха там повече от 3 часа! Нашия отбор нямахме щастието да успеем да “ударим” на пътека по-рано и затова се забавихме спрямо временните водачи – на вр.Ястребец бяхме 4-ти, на 15минути след първите. Следващият трети контролен пункт беше на Свинкса, който се намира източно от х.Мусала. Заедно с Киро успяхме да стопим много голяма част от пасива ни още до там. Преминахме пункта на 2ро място след Коко и Данчо. На четвъртия пункт – Трионите – поведохме в състезанието. Там ни очакваше първия специален етап – траверс или още парапет. Вече бяхме набрали доста надморска височина – имаше силен вятър и мъгла, но определено очаквахме по-лоши условия. Беше много интересен етап, но не ни затрудни особено.

В подножието на вр. Мусала

Следващият пети контролен пункт беше горна станция на лифта Ситняково, но условието беше да се мине през вр.Мусала (2925м) задължително. Спуснахме се по мусаленската пътека, но малко преди х.Мусала спряхме на една рекичка и напълнихме камелбеците си с вода, където разтворихме витамин Ц, хапнахме някое друго сладкишче и продължихме. Изгубихме доста време на това спиране, но все още водехме. Планът ни беше да залагаме на доброто възстановяване с течности и храна по време на целия маршрут. Продължихме по мусаленската пътека, където очаквахме разклона за Ситняково, където всъщност беше и седмия ни пункт.

След като преминахме на петия пункт, се изстреляхме право надолу през ски-пистите към Боровец, и плаца пред хотел Рила, който беше шестия контролен пункт. Там взехме своите байкове и потеглихме към седмия пункт, а именно – разклона за Ситняково, на мусаленската пътека, който отлично знаехме къде се намира, но беше доста трудно да изкачим изкачването до там. Наложи се доста да бутаме колелетата заради изтощението. Все пак стигнахме и продължихме по познатата вече пътека за осмия пункт, който всъщност се повтаряше – горна станция на лифта Ситняково. По пътя натам спряхме да пием вода на първата река, а на втората – да напълним камелбеците и да хапнем по нещо сладко. Продължихме към лифта, без да има и следа от останалите отбори зад нас. След като пристигнахме на лифта, ни очакваше доста лудо спускане надолу към кк Боровец, защото това беше вариантът ни към деветия контролен пункт – Черната скала. От картата, която имахме нямаше друг вариант по пътища и пътеки (до които ние бяхме ограничени) до там. Направихме невероятно спускане до хотел Рила – наистина адреналинът ми се повиши на максимум, защото скоростта беше изключително висока, а макадановият път никак не беше перфектен – с много, много канавки, дупки, локви и завои. Беше изключително. Към самия хотел се спуснахме по третата ски-писта, без да слизаме от колелетата. От там се отправихме към познатия ни макаданов път към Черната скала. Там ни очакваше следващият специален етап – спускане на рапел и катерене с жумари. Уви след като пристигнахме, видяхме, че Коко и Данчо са вече там. Те бяха минали по пътища, които не бяха на картата, а водеха право към скалата, а Данчо ги знаел. Скъсиха ни изключително много време. Бяхме пристигнали 1минута след тях, но тъй като не може два отбора едновременно да преминават на специалния етап – трябваше да чакаме. Доста време почакахме, може би половин час, след което се спуснахме и се изкатерихме по възможно най-бързия начин. Бързахме, излязохме от този етап с 20 минути пасив.

Десетият контролен пункт беше на хижа Марица. Първата половина от пътя до там беше много добра и се караше – въртяхме колкото можем. Да, но дойде време, когато пътят стана ужасен – прекалено много камъни и пясък, заради които нямаше начин да се кара. Започнахме да бутаме колелетата, а там където имаше промеждутаци и възможност да повъртим, се възползвахме. Наложи се да бутаме колелетата поне 3-4км, което беше моята най-тежка част от трасето. Беше ми изключително трудно да бутам колелото. Дизела отиде да налее вода от паралелно вървящата на 15-20м река, докато аз бутах. Пихме и бутахме. Най-сетне стигнахме до хижа Марица, където трябваше да светнем светлините си, челниците – всичко. Напълнихме си вода от чешмата, хапнахме сладки неща, сандвичи, по възможно най-бързия начин. Бяхме успели да стопим 10минути на временните водачи Коко и Данчо.

Тръгнахме към предпоследния единадесети пункт – отново горна станция на лифта Ситняково. В началото след хижата трябваше да изкачим една пътека, която беше наистина мноого стръмна и ужасна – с камъни, стъпала, тясна. Колелетата бяха във въздуха, освен на местата, на които си вземахме дъх. Добре, че почивката с вода и храна на хижа Марица ни даде малко сили и ни освежи. След като излязохме на равнинната част от пътеката, отново предимно се налагаше да бутаме колелетата, защото имаше прекалено много препятствия – камъни, корени, прагчета. На моменти се опитвахме да караме. В тази част стана и едно от смешните падания – пътеката беше доста тясна, а отстрани беше равносилно почти на пропаст, валеше дъжд, беше тъмница – подхлъзнах се и залитнах настрани – паднах, а колелото след мен. Едвам се държах, извън пътеката, за малки треви и коприва. Викнах колкото мога по-силно: “Дизеелл бързо се връщай.. ела”. Той дойде и хвана колелото ми, след което успях да се кача обратно на пътеката. Продължихме да се борим с часовника и да преследваме. Малко по-късно вече можехме да въртим повече, защото пътеката се поразшири. А още по-късно стана добра за каране. Стигнахме до хижа Чакър Войвода, откъде се отправихме към Ситняково – вече по макаданов път. От Ситняково не остана много до лифта, но точно преди да стигнем до там се разминахме с Коко и Данчо. Ентусиазирахме се още повече и атакувахме пункта на педали. Бяхме само няколко минути зад тях, а и те не бяха тръгнали по най-краткия вариант към последния пункт и финала – хотел Рила. Ние имахме представа накъде трябва да караме, въпреки тъмнината, защото все пак вече бяхме минавали маршрута Ситняково – Боровец по-рано през деня, и то отново с колелетата. Маркирахме се по най-бързия начин на на пункта и се яхнахме на колелетата. Тръгнахме надолу, паднахме по веднъж още в началото, но единственото, което ни интересуваше след падане беше: Къде е колелото и колко бързо ще се кача обратно на него?. Скоро излязохме на големия макаданов път, с многото канавки, локви, дупки, завои и т.н. – този път прибавяхме и пълната тъмнина. За мое съжаление не уцелих правилната тактика, слагайки челника си на кормилото на колелото, защото светеше леко встрани, а освен това се мърдаше и светлината надолу и нагоре и трябваше да го намествам. Едно такова “затъмнение” и на единия от завоите предната ми гума потъна в кал – естествено някак си се озовах на земята. Бързо бях отново на седалката и набрахме отново онази много “луда” скорост. Скоро на един от обратните завои видяхме светлините на Коко и Горната. “ОК” извикахме си с Дизела и продължихме да караме надолу. Наистина ги разминахме доста бързо, може би карахме два пъти по-бързо. Скоро бяхме на първата писта, но този път планът се промени – слязохме през втората писта, която излизаше точно срещу хотела и финала. Преди да тръгнем по пистата, слязохме от колелетата, все пак тревата беше мокра – стиснахме спирачките и тръгнахме да бягаме надолу. Движехме се доста добре и излязохме на почти равното, където се качихме на колелетата. Точно набрах скорост и предната ми гума влезе в дупка – такава каска ударих на земята, че може би направих втора дупка в земята :)). Няколко кълбета, станах, обърнах се и се качих на колелото, настигнах Киро и финиширахме! Така сформирания от нас отбор – Ilina.BG победи в новото екстремно състезание на България – Xco Adventure Cup. На около 200м след нас останаха Brownteam (Коко и Горната). На 3-то и 4-то място се класираха Team Pleven (Цветомир Младенов и Емил Борисов) и ФМИ (Петър Пировски и Цанко Стойков).

Награждаване на XCo Adventure Cup (колелетата не са награда:) )

Снимки: Камелия Атанасова, Константин Величков, XCo Adventure Cup, 360°

Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *