Юкола!… Очаква ни тежко Световно!

Измина доста време от последните новини в сайта ми, но определено доста неща се случиха и това беше причината, че нямах време да пиша. Общо взето нещата вървят сравнително по план и не смятам да ги изпускам. 🙂 Световното първенство също наближава с голяма скорост, като до първия старт остава месец и 10 дни.

Седмица след купа “България” се проведоха контролните на писта и крос, където всички кандидат-национали трябваше да покриват нормативи. Аз успях да ги покрия – бягах съответно 15:58 на 5000м писта, при лимит от 16= за Спринт и Средна (16:30) и 55:18 на 15км крос в Западен парк, при лимит от 56:30 за Средна и Дълга. Разбира се, имах желание да бягам много по-добре на пистата, но не се чувствах особено свеж и се наложи да бягам просто за да покрия норматива. Тъй като никъде няма официална информация за отбора:

Българският национален отбор за Световното първенство във Франция през август е в състав: Илияна Шандуркова, Наталия Димитрова, Кирил Николов, Ивайло Каменаров, Златко Каменаров и аз.

Веднага след като се прибрах от София и контролните, пренаредих багажа си и заминах за Китен, където бях на курс “Водни спортове” от Великотърновския университет и специалността ми ПОФВ. Това беше последната дисциплина, която трябваше да “отметна” преди да мога да се явя на Държавен изпит. Отново след курса нямах никакво време и с бързо пренареждане на нещата, в събота рано сутрин (18.06) се отправих към летището и заминах за Финландия, където ме чакаше отбора ми “Конгсберг ОЛ”, за да участваме в ЮКОЛА. След дългото пътуване, отидох на тренировка в съседния на състезателния район и добих представа какво ни очаква малко по-късно в гората.

Аз бях поставен на последния 7ми пост – най-дългия, 15.6км с 28КТ, което съвпадаше и с моето желание. Освен всичко друго, така щях да имам малко по-голям интервал за отдих (стартирах около 6:30часа сутринта). След миналогодишното 68мо място, отборът ни имаше за цел да се изкачи по-нагоре в класирането тази година, но уви, не успяхме. Заехме 72ро място. Аз стартирах 72ри и успях да задържа позициите, със стабилно бягане с няколко грешки – общо около 4мин. В началото бягах много добре, първите 6 отсечки бях изключително концентриран и се справях по най-добрия начин, контролирах положението. В последствие след като анализирах сплит-времената се оказва, че съм бил изпреварил няколко отбора до този момент. Тогава обаче по средата на отсечката към 7ма видях един състезател, който беше от моите постове и незнайно защо реших, че бягаме едно и също и за около 100-150м просто не мислех за ориентирането и маршрута си, след което за щастие осъзнах какво правя и се върнах към моята точка, която бях/ме подминали. След няколко добри отсечки отново влязох в контакт с други двама състезатели, бягайки към дългата 11та точка. Въпреки, че се опитах сам да намеря точката, се оказах с 15тина метра вдясно от точката и след като реших, че съм вляво ми трябваше още минута, за да осъзная къде съм и да я намеря. Други две по-малки грешки направих за 15та и 18та КТ. Третата по-голяма грешка направих за 22ра, където излязох на съседна КТ, за щастие бързо реализирах къде съм и влязох в ритъм отново. До края на състезанието нямах контакт с никого и бягах много стабилно отново. След като разглеждам сплитовете, излиза, че докато съм имал контакт с други състезатели съм бягал малко по-бавно, а освен това направих и грешки. Това ме кара да не съм особено доволен от представянето ми. Трябва да изчистя влиянието на другите върху моето бягане в тези щафетни бягания.
КАРТА: JUKOLA 7th leg

Веднага след като Юкола приключи заминах за Мюнхен, където след няколко отлагания на полетите ми, все пак пристигнах, а там ме чакаха останалата част от националния отбор, с който отидохме до Швейцария за вечерта. На следващата сутрин (понеделник 20.06) отново подновихме пътуването, с крайна цел Шамбери, Франция, където бяхме на лагер за предстоящото Световно първенство. Бяхме настанени в приятна 4-вековна къща, където имахме всички необходими екстри, макар и много да не се задържахме там. Сутрин излизахме около 9ч и се прибирахме вечер около 8ч. Програмата ни беше такава, защото за да стигнем до районите се налагаше да пътуваме около 1час и нямаше как да се връщаме в промеждутака м/у двете тренировки. Направихме стабилен лагер, от който определено имахме нужда. 8 тренировки на район и 1 спринтова ни дадоха поне някаква бегла представа какво ни очаква на самото състезание. Ако трябва да направим сравнение с другите чужденци, да речем норвежците, в момента са на 6-тия си лагер във Франция, с разширените състави, а по-конкретно, примерно Олав Лунданес ще има събрани 3 месеца във Франция от миналогодишното Световно до тазгодишното. Има някаква разлика и тя е огромна, а повярвайте ми, на такива райони не сте бягали. Трудно е да се опише и едва ли някой ще успее да си представи реалната картинка, която ни очакваше във гората на Савойе Гранд Ревард. Изключително тежки и трудни за предвижване гори, пълни с каменни полета и карстови остри камъни с дупки, доста гъсти участъци и всичко това в комбинация с безброй много обекти и микро форми на релефа. За мен беше голямо предизивикателство да разчитам картата. Очаква ни едно много тежко и интересно Световно!
Картите може да видите в картния ми архив – www.ivansirakov.com/maps.

Изключение прави Спринтовата дистанция, която ще е в градовете Екс Ле Ба и Шамбери, съответно квалификация и финал. Направихме няколко разходки, тъй като това тази година е позволено и добихме представа за това какво точно ни очаква. Това обаче важи и за всички останали отбори, и с няколкократно повече посещения, може да са по-напред и в предварителната подготовка и за тази дистанция. Аз определено смятам да хвърля усилията си в тази дисциплина, въпреки, че не е първа в програмата, защото знам, че там шансът ми за добро класиране е най-голям. В оставащия месец обаче трябва да подобря скоростната си издържливост – това смятам и да направя.

Дните след като се прибрахме от лагера имах доста ангажименти в Университета. На 30.06 се явих на Държавния си изпит, на който се представих отлично и получих оценка 6! Завърших бакалавърска степен – Педагогика на обучението по физическо възпитание! Точно на следващия ден имах два изпита и от втората ми специалност – Финанси.

Сега след отдъхването от тези ангажименти, ще започна да тренирам пълноценно отново. Това през последните месеци беше доста трудно с толкова претрупаната със състезания и пътувания програма. Следващата седмица в понеделник (11.07), заедно с националния отбор, заминаваме за участие в Копаоник Опън, след което оставаме на лагер там до 29ти.

Между другото, днес започва JWOC, където с удоволствие ще следя резултатите из късо, а на провелото се преди седмица EYOC в Чехия, България отново има Европейски шампион в лицето на Апостол Атанасов при М-16. Браво. Като цяло представянето на отбора беше на ниво, Мартина Джулиева също се качи на подиума, заемайки 4то място на дългата дистанция при Ж-16.

Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *