WOC Sprint Final: 21во място и комичната история

16.Август – Спринт, денят и дистанцията, заради които най-вече бях дошъл на това Световно първенство предвид районите на Савойе Гранд Ревард, на които щяха да се проведат другите дистанции. Спринтът – това е моята най-силна дисциплина. Форматът, който се утвърди през последните години – квалификация сутринта и финал следобед, се използва и във Франция.

На квалификацията в Екс ле Ба, задачата на всеки един от нас беше да попаднем в първите 15, защото те даваха право на участие във финала следобед. Маршрутът ни беше 2.8км със 105м сборно изкачване и 13КТ. Изправяйки се на старта, знаех какво горе-долу ме очаква, защото първата част от маршрута ни щеше да бъде в стръмен парк. Задачата ми беше да се концентрирам и да избягвам грешките. Сравнително добре избягана първа част с няколко малки грешчици, след която се прехвърляхме в другата част от маршрута – градската, с различни уловки като зидове, стълби, варианти и т.н. Мисля, че беше доста интересен спринт, в който се налагаше да бъдеш концентриран през цялото време, а освен това и скоростта беше важна. Въпреки някои грешки, финиширайки бях доволен от сравнително приличното бягане, бях почти сигурен, че това е достатъчно за да участвам на финала следобед. Така и стана – бях над чертата и така се класирах за първия си А-финал на Световно първенство. Най-хубавото беше, че с малко късмет, но целия български отбор намери място във финала на спринта – 5 от 5. Илияна, Наталия, Кирил, Ивайло и аз се преборихме и направихме нещо, което досега не се е случвало в българския национален отбор.
КАРТА: Спринт Квалификация

Следобед финалът беше поднесен в центъра на Шамбери, който предполагаше изключително технично състезание с множеството тунели, тесни улици, стълби, зидове, в центъра и парка във и до кметството на града. Многото хора пръснати в центъра допълнително усложниха ориентирането и направиха още по-интересен този финал. Атмосферата също беше изключително приятна. След като застанах на подиума, точно преди да стартирам и толкова много хора гледаха в мен, чувството беше прекрасно. Още веднъж си припомних какво трябва да правя – да чета картата постоянно, да движа краката бързо и да се насладя на възможността да бягам това състезание.

Стартирах много добре, имах много добър контакт с картата и 5то време за 1ва КТ, където успях да локализирам добре тунелите и да избера правилния. На 2ра точка държах подиум-позиция (6то място), но за 3та направих нещо, което все още не съм си обяснил. След като в последния момент смених варианта си, оказва се за добро, за момент спрях да мисля и пропуснах тунела, в който трябваше да вляза. Бързо се освестих и продължих – загубих 10секунди. Веднага се върнах в играта, с второ време за 4та точка. 5та, 6та, 7ма, 8ма и 9та точки избягах прилично и бях с 13то време в общото класиране до момента. За 10та точка избрах грешен вариант, който ми коства още 10секунди. За 11та точка нямах проблеми, но след нея дойде и “проблемът” в моето бягане. Кирил Николов, Дизела дойде изотзад, а аз не бях подготвен за следващата отсечка и продължих напред в задънената тераса и трябваше да се върна. В този момент Дизела ми викна: “Давай момче, бягай..” и тръгна пред мен, а аз почти спрях за да погледна картата си както трябва. В този момент имах точно няколко мисли в главата си..: “Малее, толкова ли зле бягам, имам само една грешка и тя не беше толкова голяма, явно Дизела е много здрааавв..”, мислейки, че той ме настига! Изобщо не ми е минало през ума, че аз съм го застигнал и така нататък… След като отидохме на 12та точка на арената (последната преди смяната на картата), аз леко останах настрани, за да дам път на Киро, а той направи същото… Останах леко озадъчен и помислих, че явно не е сигурен дали това е точката, отидох, бих я и си погледнах сигнатурата, след което продължих. Загуба още около 8секунди за тази точка. В този момент, загубих увереността си, започнах да се чувствам зле и физически.

Взех новата си карта и бягайки надолу към втората “Ка” точка, Дизела бягаше до мен и ми каза: “Давай момче, айде, бягай”. Аз отново си помислих: “Какво се занимава с мен, бори се за всяка една секунда и ми говори докато бягаме…” и му казах: “Бягай си бягането бе мен!”. В този момент пък, Дизела си помислил, че аз просто не искам да ми помага, за да не се разконцентрирам. Каква драма и комедия! 🙂 Бягайки към първата точка той мина пред мен и пропусна тунела за 13та точка, викнах го силно и си помислих: “По дяволите, направи глупава грешка”. Влязох към тунела и дупчих точката, а следващата отсечка беше дълга-вариантна. За съжаление от всичкия този екшън не бях подготвил отсечката и в последния момент избрах не най-бързия вариант, което отново ми костваше ~8секунди. Дизела бяга по другия, по-бърз вариант тази отсечка. Отново се засякохме в района на точката, като аз бях по-напред и избрах десния вариант за 15та КТ. Отново излязох преди Дизела на точката. Тук отново се почувствах добре и в главата ми се появи мисълта: “Все пак не бягам чак толкова зле, след като ме настигна Дизела, бягам с неговата скорост…”. На 16та, 17та и 18та точка също се справих добре, но за предпоследна 19та избързах с избора на вариант и загубих 5секунди. Там отново се срещнахме с Дизела, който бяга отсечката по другия вариант и след като се озовахме заедно към точката, той ми направи път да дупча първи и чак тогава аз осъзнах, че всъщност аз го бях настигнал… Много жалко.. и за двамата. Опитах се да бягам колкото мога към последна и по финалния коридор, а Киро ме настигна и ме мина по финалната. Емоциите в главата ми бяха прекалено много и се чувствах много изтощен. Финиширах и поведох във временното класиране. Това ме зарадва, но въпреки това имах горчив привкус от нещата, които сътворих по време на това бягане. Знаех, че можеше да бъде много по-добре.

Всъщност, резултатът не е толкова зле, като за първи финал на Световно първенство, 21во място не беше никак разочароващо, а и записах победа над някои световни шампиони. Победител на Спринта във Франция стана Даниел Хубман с 13:11.8, следван от Андерс Холмберг с 13:37.8 и Матиас Мюлер с 13:41.2. Шестото място зае Матиас Мерз с 14:07.1. Аз пробягам маршрута за 14:36.7 и заех 21вото място. Иво Каменаров зае 36то място с 15:11.0 и Кирил Николов зае 46то място с 16:33.1. Илияна Шандуркова направо много добро бягане и зае 14то място, Наталия Димитрова пък зае 41вото.
КАРТА: Спринт Финал (1 част)
КАРТА: Спринт Финал (2 част)

Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *