Понякога има добри дни, понякога – лоши, а понякога – всичко върви като по мед и масло. От последните беше и 5ти август, когато се проведе щафетата от Световното първенство по ориентиране в Шотландия. Заедно с Кирил Николов Дизела и Иво Каменаров заехме 9-тото място – най-добро класиране в щафетите за цялата история на българското ориентиране. Разбира се, че това се дължеше на представянето ни – бяхме на едва 5:19мин от победителите от Швейцария, на 3:07мин от медалите и 1:20мин от призовата 6-ца.
Мъжкият отбор и ръководството! Хепи!
Очакванията не бяха толкова високи – може би всеки се надяваше, че можем да бягаме добре, но едва ли да влезем в топ 10. Впечатленията ни за района бяха единствено от моделното бягане, а за Дизела и Иво и от бягането им на средната дистанция ден по-рано. Вече бяхме свикнали с лявото движение, дългата карантина, прогнозите за дъжд, хладното време – беше един обикновен ден в Шотландия. Едва ли някой от нас се чувстваше в перфектна кондиция и за „история”, но нещата се получиха.
От карантината нямаше гледка към арената и случващото се, но ако се заслушаш добре можеше да чуеш какво говори коментаторът. Малко нетипично, но в женската щафета се получиха разкъсвания още на 1ви пост, същото се случи и при мъжете. Дизела стартира добре и успя да предаде щафетата на Иво на 5-то място, 1:15 зад временните водачи (Швейцария). Докато разгрявах, разбрах, че Иво се движи добре и за първи път усетих напрежението върху раменете си на това Световно. Иво се справи много добре и ми предаде на 11-та позиция, 4:24 зад швейцарците.
Стартирах, може да се каже, в група – от 8-мо до 13-то място бяхме в 21 секунди. Малко преди това видях на екрана една от видео контролите – гората беше много чиста и „бърза”. За мое щастие през по-голямата част от маршрута гората наистина беше супер – с много добра видимост. Разбира се, имаше и места, където нещата не бяха така, особено на полуоткритите места с растер – там бягането беше изключително трудно. Преминавах през точките една по една и усещах, че имам контрол, тъй като ориентирането в такъв тип район не ми беше чуждо – приличаше дори и на България. На доста места имах компания – австриеца, шведа, литовеца.. но вяра на никого нямах! 🙂 Разчитах на моите карта и компас. И в края на маршрута знаех, че на последен пост след видимата точка няма разделяне („вилици”), но ние нямахме видима, затова бях предпазлив дори и там.
Най-накрая можех да релаксирам, виждайки финала пред мен!
Направих каквото можах. Не бих казал, че можех да се прибера по-напред от 9-то място този ден и съм доволен от себе си. Единствено съжалявам, че не бях в най-добрата си физическа форма, за да „излетя” в края. Финиширах българската щафета на 9-то място, 5:19мин след победителите от Швейцария, в конкуренцията на 34 отбора. Победихме отбори, които не сме си и помисляли, че можем… Приятна изненада за много хора, радвам се, че сме успели да създадем положителни емоции на много от Вас! А апетитът идва с яденето! Благодаря на всички за подкрепата, било то на място в Шотландия или пред компютрите!
КАРТА: WOC Щафета
След спринт-квалификацията, където мисля, че направих много добро бягане, но останах на 5 секунди от финала, написах във фейсбук-страницата си (fb.com/sirakov,page), че „просто желанието и волята не са достатъчни, за да компенсират три месеца без нормални тренировки”, но вече не знам дали съм убеден в това! :))) Може би чак три не могат, но определено са изключително важен фактор за представянето! 🙂
КАРТА: WOC Спринт квалификация
Може да видите повторение на видео-предаванията от всяка една дисциплина от сайта на Световното първенство, както и gps проследяването и резултатите.
Тримата мускетари
Късметлия съм от малък! Отидохме до Лох Нес и видяхме Неси!
Съотборници във Вариант 5 на Световното
No responses yet