За много години на всички! В случай, че посланието на фейсбук страницата ми не е стигнало до Вас – пожелавам Ви крепко здраве и неизчерпаемо щастие през Новата година!
2015 година вече започна, но искам да си припомня какво стана накратко през изминалата година и реших, че най-лесно ще стане като напиша една статия.
В началото на 2014 година, за щастие, имах възможността и направих няколко лагера в чужбина, един от които в Португалия през януари, където акцентът беше върху Европейското първенство през април и два в Турция, Анталия през февруари, като вторият завърши с участие в 1-ви кръг от Световната купа. Там направих два стабилни старта и успях да се класирам за финал и да заема 24-то място. В края на март пък се озовах в Испания, където освен качествен лагер, участвах във 2-ри и 3-ти кръг от Световната купа. Дългата дистанция беше нелепо анулирана, а в средната заех 19-то място.
КАРТА СК Турция: Квалификация / Финал
КАРТА СК Испания: Дълга / Средна
Малко по-късно беше и първото от двете важни за мен първенства през годината – Европейското в Португалия. Избрах да бягам спринт и средна дистанция, с резервен вариант – дълга. Бях стабилен в квалификациите и си осигурих място във финалите. В спринта направих най-доброто си класиране досега в шампионат от такъв ранг за мъже.
След като заех 4-то място в квалификацията предния ден, преди финала на спринта се чувствах спокоен, но не особено свеж. Знаех, че технически ще се справя, но не бях наясно колко бързо ще бягам. Точка след точка, нещата се получаваха, но дойде моментът, в който маршрутът ме хвана неподготвен. Не мислех, че ще стигнем до крепостта в края на градчето и нямах никаква предварителна подготовка за там (всъщност знаех*, че има само един вход/изход, което беше и фаталната ми грешка за деня). Минавайки през портата се разминах с един британец, който вече бягаше за следващите точки и това потвърди мисълта ми, че така или иначе аз трябва да изляза през тази порта. Впоследствие, след като финиширах, разбрах, че съм пропуснал една пътечка, през която можех да спестя секундите до сребърния медал. Уви, останах 12-ти на 16 секунди от медалите. Чувствата ми бяха смесени – хем бях постигнал супер резултат, хем можеше да бъде толкова повече…
КАРТА ЕОС Спринт: Квалификация / Финал
Финалът на спринта беше късно вечерта, а още на другата сутрин и то доста рано, беше финалът на средната дистанция. В този старт участие взеха 117 мъже – заради грешка на организаторите бяха допуснати всички, бягали квалификация. Определено нямах останала много енергия, но пък отново се чувствах уверен и стартирах на пълни обороти. Бях прецизен и концентриран през цялото време и единствено можех да си спестя малко секунди от един неоптимален микро-вариант за 12-та КТ и лека несиурност в средата на отсечката за 18-та КТ. Класирах се на 30-то място, което всъщност, беше много добре и бях доволен.
КАРТА ЕОС Средна: Квалификация / Финал
В последния старт от Европейското първенство – щафетата, заедно с Иво Каменаров и Кирил Николов заехме 18-то място, като аз бягах 1-ви пост и успях да направя още един добър старт на това първенство. Финиширах на около 30 секунди от победителя на 1-ви пост Даниел Хубман.
КАРТА: ЕОС Щафета
Ден след като се прибрахме в България, взех участие и в 4-те старта за купа «Великден», където като цяло бях на ниво, а най-важният успех за мен беше, че предотвратих контузии и т.н. по време на такава дълга серия от стартове. А всъщност 4 дни по-късно беше и студентското първенство по ориентиране. А следващия уикенд стартовете продължаваха, но в Швеция.
Освен Спринт от Силва Лига, на дневен ред беше и Тиомила, където бях поставен на дългия нощен пост в първия отбор на Стора Туна. Началото за нас беше без грешки, но с по-бавна скорост и аз стартирах от 66-та позиция, с изоставане от над 6 мин. Това беше един от двата поста, в които няма разделяне, но бях далеч от челото и тактиката да следвам водачите отпадна. Стартирах, стараейки се да не се влияя от други състезатели около мен, всичко вървеше по план, бях активен и контролирах ориентирането си. На около 1/3 от маршрута обаче забелязах една позната физиономия – на Андреас Кибурц (Швейцария) и реших, че мога да се възползвам от това. Постепенно заедно с него и още едно момче успяхме да се отделим от групата и да преследваме тези пред нас. Движехме се добре, а аз вече бях малко по-пасивен, просто следях нещата из късо, темпото беше достатъчно добро. В последната 1/3 застигнахме групата на водачите и изведнъж имаше десетки бягащи навсякъде. Отново останах ‘сам’, но успях да контролирам положението и в края финиширах на 7-ма позиция, едва 11 секунди зад временния водач. И… второ време на дългия нощен пост, мм :). В края Стора Туна зае 15-то място и повечето от нас бяха доволни от себе си!
КАРТА: Тиомила
В края на месец май участвах в две планински бягания – Саломон Витоша Трейл и ДП по Планинско бягане. Първото се проведе във високата част на Витоша и беше 27км с 1300м изкачване, а второто в околностите на град Пирдоп – 12км с 800м+. Ако трябва да съм честен беше удоволствие да избягам трасето на Salomon Vitosha Trail 2014, времето беше прекрасно и имаше възмжност човек да се наслади на природата. На държавното първенство беше повече като задължение, но добрата подготовка направи нещата приятни и там – три обиколки, които този път не ми донесоха никакви поражения върху бедрата. Когато си подготвен и не бягаш максимално, дори и тежките спускания не оставят следи :).
Седмица по-късно заминах за Норвегия, където взех участие в още два кръга от Световната купа – средна и дълга в Конгсберг. И в двата старта не бях безпогрешен, а на дългата ми «спряха и тока», заех две 39-ти места. Няколко дни след това, във Финландия, се проведе и следващия кръг от СК – този път Спринт. Успях да бягам стабилно на квалификацията и се класирах за финал. Организаторите се бяха постарали да има един истински лабиринт и изключително изкуствен спринт. Като цяло се справях добре, дори и с най-трудната отсечка на спринт, която някога съм бягал…, но една от най-елементарните ми изигра лоша шега. Тръгнах в грешна посока с 90 градуса и го отдавам единствено на дупченето с ЕМИТ системата. Останах 36-ти.
КАРТА СК Норвегия: Средна / Дълга
Някоко дни по-късно се проведе и най-голямата щафета в света – Юкола! Аз имах задачата да стартирам щафетата на Стора туна. Имах желание да бягам първи пост и бях доволен. Аз и още 1627 човека бяхме на стартовата линия за своите отбори! Още веднъж изпитах това уникално чувство – да стартираш първи пост на Юкола! Имах нужда от няколко стотин метра след старта, за да се освестя от стотиците бягащи хора, но след това бях много прецизен. Имаше, както Юкола подобава, много разделяне и различни варианти, така че вършех работата си сам. Точка след точка, виждах все по-малко хора наоколо, докато не се озовах на видимата КТ на 4-та позиция, водейки първата група. За мое съжаление направих две-три грешки в оставащите няколко точки до финала и се прибрах на 29-то място, което обаче беше идеално за отбора ми, предвид другите около мен. В крайна сметка Стора Туна зае 17-то място.
КАРТА: Юкола
Седмица по-късно беше Държавното ни първенство Средна дистанция. Едно от най-интересните и качествени състезания в България за годината. Районът около Аладжа манастир и Златни пясъци определено е добър за ориентиране, така че с нетърпение очаквам и купа „България” 2015. Стартирах уверено и точка след точка подреждах пъзела, докато не достигнах до „пеперудата” за разделяне. Там изгубих състезанието с много малки грешки и една огромна. Докопах се до бронзов медал, след Гришата и Иво. По-лошото обаче беше, че още следобед не можех да си стъпя на крака – бях ударил доста неприятно коляното си и търпях последиците. Няколко дни бях напълно аут от играта. На 5-тия започнах да раздвижвам, но Световното първенство беше дошло. 5 тренировки по-късно вече бяхме в Италия.
КАРТА: ДП Средна
Световното първенство беше втората основна цел за сезона. Бях се фокусирал върху спринтовата дистанция, защото така както и предната година – не знаех какво ще бягам почти до заминаването. На квалификацията бягах стабилно като цяло, но допуснах една грешка, предизвикана от такава на картата. Организаторите така и не признаха вината си, но не само аз бях потърпевш, а дори и действащият Световен шампион Мартен Бострьом. Преглътнах го, макар да ми беше доста неприятно, имаше още стартове пред мен – (Статия WOC 2014) например смесената спринтова щафета – за първи път в програмата на Световното. Уви, там също се провалих, въпреки, че физически бях що-годе на ниво, то този път пропуснах КТ. Това, че бяха в една права под конец ни най-малко не ме извинява, но просто никога не успях да я видя! След старта поредната контузия, според мен вследствие на коляното 10 дни по-рано, ме удари. Ахилесът ми вече беше доста зле и беше удвоил размера си. Пропуснах дългата дистанция и лежах, за да взема участие в щафетата. След като времето след ДП Средна беше катастрофа и освен, че пропуснах планираната подготовка и се наложи да си взема и тотална почивка за доста от дните, то вече бях леко извън форма и с контузия в ахилеса. Застанах на старт за българската щафета на 1-ви пост и нещата вървяха добре, докато не наближихме видимата КТ, където изгубих контактната си леща и направих голяма грешка. Впоследствие бягах стабилно и върнах няколко позиции, за да се прибера 19-ти на 6 мин от първите и 3 от 10-тите. В края отбора ни с Гришата и Дизела зае 20-то място.
КАРТА: Спринт Квалификация
Следващите 25 дни не тренирах… Последва седмица с разтичвания и Световно студентско първенство в Чехия! Странен експеримент, с който да «проверя» дали ахилесът ми е възстановен, но пък успешен. Въпреки, че ме болеше, издържа. Още седмица кратки разтичвания и се хвърлих в следващата «проверка» – Шампионата на Югоизточна Европа в Сърбия. И тук с доста мускулна треска, оцелях! На последния старт – Спринта – дори бях на много добро физическо ниво. Няколко дни по-късно се впуснах в следващата серия състезания – 4 Държавни първенства, като 3 от тях спечелих – Нощно, Спринт и Щафети. На дългата дистанция направих поредната издънка този сезон, а до скоро не ми се беше случвало – пропуснах КТ. Още няколко възстановителни бягания и се впуснах в XCo Adventure Cup 2014 заедно със Тачо – Станимир Беломъжев.
КАРТИ WUOC: Спринт / Спринт-Щафета / Средна / Щафета
КАРТИ SEEOC: Дълга / Средна / Щафета / Спринт
За 5-та поредна година участвам в Адвенчъра и за поредна година изживяването беше уникално, със своите нови изпитания и преживявания. Организаторите не нарушиха традицията и без съмнения организираха поредния още по-тежък, най-тежък Адвенчър досега. За 5-ти пореден път го спечелвам, но този път с нов партньор – с Тачо. Цялата статия за състезанието може да видите тук (Adventure Cup 2014).
От 1-ви октомври постепенно започнах да тренирам нормално за новия сезон 2015. В началото на ноември вече бях навлязъл в сносна форма и тренировъчния процес върви по план. През ноември и декември направихме два лагера с националния отбор – първо в Хисаря, а после и в Баня. Смятам, както и останалите членове на отбора, че ще е от полза ако веднъж месечно се организираме и поне за три дни потренираме заедно.
В началото на новата година, заедно с Иво Каменаров, Мартин Понев и Атанас Кателиев направихме страхотен лагер в района на Приморско. Засега следващия по-сериозен лагер остава чак през февруари – в Португалия, но пък се надявам там нещата да са на ниво! Предстои един интересен сезон, който очаквам с нетърпение, но не и без да премина през нужната подготовка и развитие!
Харесайте фейсбук страницата ми – Ivan Sirakov – Fan page и ме следете “из късо”!
ПП: Архивът ми с карти www.ivansirakov.com/maps има някои липси (СК Финландия, Световно Щафета и още няколко), но скоро ще ги попълня.
No responses yet