Измина доста време от последната ми статия – за Световното първенство в Италия, но отново съм „в играта”. Повече от месец бях в пълна почивка след най-важното състезание за сезона, тъй като имах проблем с ахилеса. Директно след като започнах отново да се движа обаче се „хвърлих” в Световното първенство за студенти, а след това и в Шампионата на Югоизточна Европа… и Държавното първенство. Седмица по-късно пък взех участие и в Държавното по Коло-ориентиране, а веднага след това и в петото издание на XCo Adventure Cup. 7 дни по-късно започнах и по-редовни тренировки, след като вече напълно се бях оттървал от проблема в ахилеса. Взех участие и в организацията за Държавното първенство по ориентиране за 12-18 години като контролен съдия, а през изминалия уикенд пък бягах на ДП по О-маратон на Шуменското плато. Общо взето не съм се задържал на едно място за повече от няколко дни, но не се оплаквам :).
На Студентското Световно в Чехия в средата на август месец се получи много тежко първенство за мен, въпреки, че пропуснах дългата дистанция. Още след първия старт цялото ми тяло беше изтощено и обвзето от мускулна треска, но избягах и другите 3 старта. Всъщност останах очарован, че успях да поддържам доста добра скорост на всички дистанции и дори имах желание за още.. Двете спринтови дисциплини бяха лесни технически, но пък за сметка на това средната и щафетата бяха по-интересни. Повече на сайта на първенството: wuoc2014.cz , може също да видите и картите ми от WUOC.
10 дни по-късно взех участие и в Шампионата на Югоизточна Европа, който се проведе във и около Нови Сад, Сърбия. Трите горски дистанции се проведоха с една финална арена и това направи второто и третото бягане не чак толкова интересни. Районът беше подходящ за дълга дистанция, но за средната и щафетата, особено след като вече си минавал през местата, не беше толкова интересно. В последния ден от шампионата беше и спринта, където определящо беше бягането, защото районът не беше много труден технически. Постарах се да бягам на ниво, въпреки, че все още физически ми беше много тежко и останах разочарован само от средната дистанция, където ориентирането ми беше много слабо. Може да видите и картите ми с gps (и резултати) от SEEOC.
3 дни след като се прибрахме от Сърбия трябваше да съм на Боровец, където започна и програмата на Държавното първенство с нощно ориентиране, следвано от стартовете в спринта, дългата и щафетите. Не бях никак щастлив, че най-важното състезание в България се провежда на райони, които се използваха месец по-рано за Световното младежко първенство, а маршрутите бяха… да кажем просто предсказуеми. След двата „блока” със стартове в Чехия и Сърбия вече бях сравнително по-добре физически и имах високи цели за стартовете и тук. Справих се добре на нощното като сведох до минимум грешките и бягах с постоянна скорост, което беше достатъчно да защитя титлата си от предната година. В спринта на следващия ден, дори свежите участници, пропуснали старта предната вечер, които заеха 2-ро и 3-то място, не успяха да бягат с моята скорост – доста учудващо предвид чувството, че бях спрял :). В дългата дистанция допуснах безброй грешки, най-фаталната, от които беше, че пропуснах една точка, прехвърляйки си погледа напред. В последния старт, в драматичен трети пост успях да финиширам 1-ви и да защитя победата на СКО „Вариант 5” от 2013. Вижте картите ми от всички Държавни първенства за 2014.
В тазгодишния XCo Adventure Cup реших да участвам в последния момент, но пък не съжалявам, защото това ми донесе още от онези незабравими моменти, много емоции, болка, която много бързо се превърна само в истории, удовлетворение и кеф! А, освен това и 5-та поредна победа :). След 4 години в отбор с Дизела, през тази бях със Станимир Беломъжев, а името ни беше „Добри хора, добра работа”. Организаторите се бяха постарали и за пореден път изданието беше по-тежко от предишните! Най-забележителен беше вторият етап – пешеходен, поне два пъти по-дълъг от досегашните пешеходни етапи – 100 км, с преминаване от Южна България в Северна и обратно… Цялото състезание отново беше изпитание, истинска проверка на психическата ни издръжливост, на волята ни и на, разбира се, физическата ни подготовка и способности! Както винаги в такова дълго състезание имахме много върхове и спадове, но заедно с Тачо бяхме супер екип и се подкрепяхме, възспирахме и надъхвахме, когато се налагаше. По време на колоездачния етап, когато имах малко проблеми с колелото, като по-опитен колоездач, Тачо ми даде неговото и се „бори” с моето. В края на пешеходния етап си сменяхме и обувките. Пълна симбиоза по време на цялото състезание, за да се справим с всички предизвикателства по най-добрия начин. Искрени благодарности към спонсорите, подкрепилите участието на отбора ни – Илина ООД, Михаил Масарлов и ek!p!rovka.com. Вижте GPS-тракинг от състезанието.
Репортажи на Нова телевизия – първи / втори. Статии на списание 360 за състезанието.
Само седмица след като приключи това нечовешко състезание, започнах редовен тренировъчен процес, което може да се смята и като начало на подготовката ми за 2015 година. През първия уикенд на октомври се проведе и Държавното първенство за 12-18 годишни във В. Търново и района на село Шемшево. Като контролен съдия за втора поредна година на тези състезания, съветът ми към всички следващи организатори, не само на ДП, но най-вече – опитвайте се да правите нещата от рано, подгответе си всичко предварително, за да имате достатъчно време да изчистите всички най-малки, но важни, детайли – тези, които ще направят състезанието ви перфектно и харесвано. Много отбори, състезатели и съпътстващ „персонал” харчат парите си и идват да се борят за медалите, да се забавляват, да си „купят вашия продукт”, затова постарайте се техните пари да не са напразно похарчени! Работете по организацията на състезанията си с желание, защото според мен в България ни липсват качествените карти и състезания!
Взех участие и в купа „Тетевен” и Троянския маратон, които за мен бяха перфектни тренировки. Тежки райони и в двете състезания, без големи грешки за мен и много хубаво време изпълниха уикенда с позитивни емоции. Освен това наградата, която спечелих в Троян също беше доста привлекателна – уикенд за двама в хотел с минерален басейн – остава да намеря време и за него :). Карти: Тетевен / Троян.
През изминалия уикенд се проведе и последното държавно първенство за годината – разпределиха се медалите и в маратона по ориентиране. Арена на проявата беше Шуменското плато и въпреки, че времето беше леко хладно, то за бягане беше идеално. Справих се добре със задачата на техническия ръководител и всички премеждия, които имах по време на маршрута, затова съм доволен от представянето си, въпреки, че останах 2-ри.
Стартирах уверено и минавах през точките една по една, с лекота и удоволствие. Растителността в последните години значително е израстнала и освен, че така ориентирането беше по-интересно, то и скоростта не беше чак толкова висока. За съжаление след 7-ма КТ в едно от тези „зелени” полета с доста клони изгубих едната си контактна леща. Нямаше паника, не ми беше за 1-ви път – спрях, извадих резервната и малко по-късно продължих. Уви… 200-300 метра по-късно, точно когато видях стартиралия 6 минути пред мен Владо Атанасов, отново бях ударен от клон в същото око. Загубих и новата контактна леща и не можех да повярвам, че това се случва. Имах чувството, че просто съм я разместил и спрях, порових из окото, но уви – без резултат. Продължих напред и на 8-ма КТ, където имаше подкрепителен пункт, си измих ръката и отново порових – със същия ефект. Продължих за следващата все още опитвайки се да изровя нещо, но вместо това, 100 м по-късно осъзнах, че бягам в грешна посока, повлечен от други състезатели. Обърнах се и продължих. Преглътнах проблема и опитах да се нагодя по създалите се обстоятелства.
От там до 15-та КТ темпото ми беше малко по-слабо, като се опитвах където е по-чисто да натискам повече, а където беше по-кофти и липсата на добро зрение ми пречеше, да съм по-концентриран. На 18-та КТ успях отново да застигна Владо Атанасов, а през последните няколко километра единственото, за което мислех беше как на смяната на картите ще отида до колата и ще си сложа още една резервна леща, за да върна удоволствието в ориентирането си. До смяната бях напреднал малко спрямо Владо, но докато „бях в бокса”, ме беше минал отново и за 1-ва КТ от втората карта отново трябваше да го настигам. През тази част отново се чувствах добре, но направих една малко по-осезаема грешка – паралелно пътче по средата на отсечката за 9-та, което го нямаше на картата ме подведе и изведнъж видях асфалта много близо до мен.. Спрях и се зачудих – прецених, че вече е по-добре да изляза на него и така загубих около минута. В крайна сметка общо загубих около 5 минути заради контактните лещи и около 2 минути грешки тук-там. Цялостно добро състезание технически, владеех напълно положението и съм много доволен.
Победител стана Кирил Николов, аз заслужих сребърния медал, а Владо Атанасов – бронзовия. Пробягах 24,6 км по вариант с 530 метра денивилация за 2:06 часа. Картата ми с gps-вариант вижте тук: ДП Маратон 2014
Предстои ми да взема участие в Държавното първенство по Крос, което ще се проведе в събота на Ридо, Самоков. Очаква се да бъде доста тежко и оспорвано състезание, с доста сериозна конкуренция, тъй като предстои Европейско първенство в България в началото на декември. Прогнозата за времето обещава нещата да се влошат доста в следващите дни, така че 10-те километра в събота може да се окажат неприятно тежки. Много скоро ще разберем…
No responses yet