Part of BUL WOC Team at Venice
Още едно световно първенство е в историята… а аз отново съм разочарован. Предварително знаех, че ще бягам спринт и затова се подготвях по-специално единствено за него – за бягането на финала във Венеция, но уви – нямах шанса дори да стартирам в него. Не знам дали е по-добре или по-зле, че шансът ми, и не само моя, беше отнет по-скоро от организаторите, тъй като една улица беше затворена (а на картата не беше) и това подведе доста хора и доведе до грешки в ориентирането. Нито организаторите, нито международното жури признаха тази грешка и контестациите и протестите от доста държави, включително нашата и на Финландия (където световният шампион от 2013 беше потърпевш) бяха отхвърлени. За съжаление, разочаровани, заедно с Гришата, който също имаше тази проблематична отсечка в маршрута на своя поток и загуби, изгледахме финала отстрани. Нашите представители Дизел, Тони и Или заеха съответно 14-то, 38-мо и 43-то място! Браво!
Не се чувствах на топ-ниво физически в смесената спринтова щафета, но все пак скоростта не беше зле, за сметка на резултата – пропуснах контролна точка и декласирах щафетата… без нужда от повече думи. Тотално разочарование.
За трета поредна година по различни причини не бягам на друга индивидуална дистанция на Световното освен спринта. Въпреки, че шансовете ми за челно класиране в средната и дългата са по-малки, се надявам, че в близкото бъдеще ще успея да разбера докъде се простират и те..
За мен шампионата завърши с първи пост на горската щафета, където също направих посредствено бягане. Който е гледал на живо е разбрал, че имах проблем с лещата на едното око, но това не може да ми бъде извинение. Движех се прилично, на изоставане около минута от водачите и на около 30 секунди от първата група, въпреки няколко малки грешчици. Бягайки към 9-та точка изгубих лещата си и тъй като бях заедно с Едгарс Бертукс от Латвия, заложих на него, че ще ми намери точката и като изляза на поляната ще сложа нова леща, но уви. Излязохме на скалите и не видяхме точка, тръгнахме вдясно, след което към нас се присъедини още един световен шампион на средна – Леонид Новиков и пак не я намирахме, дойдоха и още една група състезатели и настана още по-голям хаос. Тогава се „събрах” и реших проблема си сам, но вече бях загубил може би около 2 минути. В последствие на видимата точка „оставих” още 45 секунди, за да поставя нова леща и заминах. До края направих сигурно бягане с няколко колебливи отсечки и успях да изпреваря 5 отбора, финиширайки на 19-то място. Втори и трети пост бягаха Гришата и Дизела и в края щафетата ни се нареди на 20-то място.
Не виждам нещо, от което мога да бъда доволен – даже имам проблем и с ахилеса си. Вкусих още един горчив провал и съм разочарован, защото следващият ми шанс ще бъде чак след година. Знам, че съм много по-подготвен от преди – технически, физически, психически – във всяко едно отношение, но е жалко, че на Световното първенство това не пролича ни най-малко.
Следващата година концентрацията ми върху самото Световно ще бъде много по-голяма и ще бъда на ниво, защото знам, че мога 🙂 за това има дори и доказателства!
Вижте малко снимки от Световното от мен тук WOC Italy 1 & WOC Italy 2 и един клип, докато се забавляваме – тук.
No responses yet