Седмица след купа „Великден” застанах на старта на държавното студентско първенство – спринт и средна. Успях да спечеля титлата в любимата ми дисциплина в оспорвана битка със съотборника ми във ВТУ Григор Караиванов, а на средната дистанция останах 2-ри, след Петър Доганов (НСА).
КАРТИ: СКС Спринт Правец; ДСП Спринт Борисова; ДСП Средна и купа „НСА” Мърчаево
Няколко дни по-късно се отправих към Швеция, за да взема участие в една от кулминациите в Скандинавието – Тиомила. Ден преди 10-постовата щафета бягах и на Силва Лига – Спринт, където направих добра първа част и по-слаба втора. Бях избран да бягам в 1-вия отбор на Стора Туна – на 3-ти пост, който е изцяло нощен, 13 километра, но без разделяне (вилици).
Тренировка в гората преди 10MILA
Първите ни два поста се справиха със „задачата” без големи грешки, но все пак с изоставане от 6:07 мин и аз поех щафетата на 66-то място. След като желанието ни да сме с първите не се случи, тактиката да „стоя” с първите не беше валидна, затова когато стартирах си поставих за цел едно – да бягам на сигурно и колкото и да се възползвам от други състезатели, да внимавам какво правя. Нищо повече, не мислех за класиране, за напредване или изоставане. Това и направих, гледах си картата и бягах. В началото имаше хора около мен, но още по средата за 3-та останах сам, но това не ме притесняваше – знаех посоката и бягах към голям път… На точката бях изпреварил групата, която се заформяше. За 4-та си бягах отпред и за по-голяма сигурност бягах по-вдясно, да опра на пътя и точно на нея, докато повече следваха правата. Бягайки за 5-та реших да намаля малко и да не водя, все пак не съм имал много нощни тренировки тази година, особено пък в Скандинавието. Слизайки към 6-та, склонът беше доста кофти и там бях изпреварен от едно момче, което разпознах – беше швейцарецът Андреас Кибурц. Докато обмислях нещата се разделихме, защото аз исках и ползвах пътеката по-вдясно, а той бяга направо. Все пак в кръгчето за 6-та отново го засякох и реших, че мога да го използвам.
Последни указания преди 10mila
Направихме малка грешка за 7-ма, но впоследствие нещата продължиха добре. Чувствах се супер, темпото ми пасваше, а можех да следя ориентирането и да бъда сигурен. Много бързо се откъснахме от групата и само още едно момче се задържа с нас. В района на 10-та точка видях някой друг „блуждаещ фенер”, а за 12-та вече видях по-голяма група светлини пред нас. На 13-та вече бяхме на гърба на тази редица състезатели. От там нататък започна едно меле по точките и борба за всяка позиция, да – понякога и канадска борба :). По пътя за 19-та КТ забелязах състезателя от 1-вия отбор на Калеван Расти – Йере Паюнен и тогава осъзнах, че това всъщност е първата група.
Преди старта на 10mila
На 19-та предните състезатели направиха малка грешка и дупчих точката на втора позиция :), но за следващата бягах прекалено вдясно през зеленото и пак бях задминат от част от групата. Преди 21-ва точка обаче се случи това, което се опасявах от началото на състезанието – изгубих си една от контактните лещи. Гората не беше особено чиста и в края „взе своята жертва”. Имах резервна, но в такъв момент и на „прав” пост реших, че ще се справя и така. Беше ми трудно да поддържам високо темпо, защото не виждах много добре в краката си. Гледах само основните неща на картата – накъде съм, на какво е точката и основните обекти. Оставих ориентирането в ръцете на другите и се опитвах да не изоставам. Е, не съвсем :), защото когато на 25-та стана суматоха, аз знаех накъде да отида и „бях прав”. В края на маршрута не бях в челото на групата, но след като водачите направиха грешка за предпоследна, а аз внимавах, отново изпреварих доста хора. Финиширах 7-ми на 11 секунди от временните водачи.
Stora Tuna – 10MILA
Всъщност направих отлично бягане и изиграх картите си по най-добрия начин. Стопих пасив от 6 минути и бях много доволен най-вече, защото се справих със задачата да бягам без грешки! Съотборниците ми също бяха много доволни и развълнувани, че сме отново в играта 🙂 4-ти пост се възползва по най-добрия начин и поведе 10MILA, а след дългия нощен (6-ти пост) Стора Туна беше № 2.
Целият отбор бяга стабилно и без големи грешки, затова мисля, че може да сме доволни от постигнатото. Последният ни пост бяга много здраво и ни подреди на 15-то място в крайното класиране. Резултати.
КАРТА: 10MILA Eksjo
Седмицата след 10MILA останах в Швеция, за да направя някоя друга тренировка – така и така съм пропътувал разстоянието до там. За съжаление времето на моменти искаше да ме откаже от тренировки, но не успя – дори и кратки маршрутчета – потичах. През уикенда имаше два старта Dolkampen на труден район с много детайли. Останах доволен от бяганията си там, въпреки че направих някои грешки, но като цяло владеех ориентирането. Тези стартове ми вдъхнаха още увереност във възможностите.
КАРТИ: Dolkampen Middle; Dolkampen Long (shortened);
Веднага след като се прибрах в България отидох към Варна, където бях „на гости” на племенника си и се възстановявах добре. Следващия уикенд имаше състезания в Ловеч и Троян, които реших да уважа, макар да не бяха в плана. Един интересен спринт и две средни дистанции и се върнах обратно на морето за още няколко дни. В края на седмицата отидох в София, където ме очакваше една официална тренировка и едно дългоочаквано състезание по трейл бягане.
КАРТИ: Купа „Ловеч” Спринт; Купа „Виктория” Средна; Купа „Троян” Средна.
Купа “Ловеч” – в крепостта беше доста интересно
В петък (23.05.) пробягах 5000 м на писта, на стадиона в НСА, за да покрия норматива (<16 мин) за националния отбор по ориентиране. Справих се добре и финиширах за 15:43.7 мин. Още на следващия ден се изправих пред „Високата обиколка на Витоша” или по-точно Саломон Витоша Трейл, където бягах на дългата дистанция – 27 километра с 1300 метра денивелация.
[caption id="attachment_1363" align="aligncenter" width="800"]
5000 м на писта – 15:43[/caption]
Състезанието организирано на Витоша от верига магазини Спорт Бокс и Саломон, с помощта на някои ориентировачи и БФО беше на много високо ниво. Освен, че се бяха постарали с всички детайли, организаторите имаха и късмета времето да бъде прекрасно! Надпреварата започна спокойно и заедно с Дизела поведохме колоната към Черни връх. Постепенно се откъснахме от останалите състезатели и малко по малко трасето минаваше под краката ни, а красиви пейзажи през очите ни. Достигнахме и до контролния пункт на „Бай Кръстьо”, откъдето започна последния и стръмен, продължителен баир почти до самия финал на хижа „Алеко”. От там вече нямах сили да следвам темпото на Дизела и просто избягах трасето до край. Финиширайки бях щастлив и доволен :).
Старт на Salomon Vitosa Trail 2014
През идния уикенд има Държавно първенство по планинско бягане, а след него заминавам за Норвегия, където ще участвам в два старта за Световната купа – средна и дълга в Конгсберг – моят бивш скандинавски клуб. Веднага след тях пък се прехвърлям във Финландия, където в средата на седмицата има още един кръг от Световната купа – този път спринт и великата Юкола през уикенда! Така че наближават няколко сериозни предизвикателства на международната сцена, които очаквам с нетърпение. Това ще са и последните „проверки” преди Световното първенство в Италия, което започва в началото на юли месец.
Щастлив и доволен след финала на 27 км с 1300 м денивелация
No responses yet