Отлично Европейско и тежка, но приятна купа Великден

Първите наистина важни стартове за сезона вече са в историята, а именно тези от Европейското първенство. Най-важният форум за един ориентировач е Световното първенство, което се провежда всяка година и през 2014 то ще бъде в Италия. Всяка втора година обаче се провежда и Европейско първенство, което никак не отстъпва като конкуренция и спокойно се нарежда на второ място в целите за един ориентировач от световния елит. Тази година то беше в Португалия.

Аз бях планирал участието си в него от рано и заедно с Кирил Николов – Дизела заминахме на запад доста по-рано, за двуседмичен лагер в Испания и участие в предхождащите Европейското първенство 2-ри и 3-ти кръг от Световната купа. За съжаление се разболях преди да замина, но за щастие имаше достатъчно време, за да мога да се възстановя напълно. През тези две седмици в Испания имахме възможност да бягаме на много и разнообразни райони за ориентиране – технични, леки, тежки, по-лесни, трънливи, подобни за Световните купи и други. Освен това изпитахме и всякакви температурни амплитуди – бягахме в сняг, в слънце, умирахме от студ… потяхме се от жега! Плътно с нас бяха и нашите приятели Юлиян и Евгения, които изключително много ни помогнаха с организацията на този лагер – една седмица около Мадрид и една седмица около Мурсия.

Training above Toledo, Spain

Дойде време и за Световните купи, които бяха организирани около Сенхин, Мурсия. Организаторите се бяха постарали изключително много и определено са разполагали с много сериозен бюджет и подкрепа. Картите им бяха на ниво, маршрутите бяха интересни и тежки, беше помислено за всичко. Пътищата до арената и до пред-старта бяха ремонтирани, огромен хеликоптер чакаше в готовност на паркинга и какво ли още не. Единственият минус от организационна гледна точка беше леко престараване в дължината на маршрутите… 🙂 За съжаление обаче една фатална и нереално глупава грешка беше допусната в края на дългата дистанция и класирането в мъжката група беше анулирано. Някой от съдиите по точките събра две от тях предварително, преди да минат последните 6 мъже.

Opening ceremony WC 2 & 3 Spain

Въпреки това, аз не бях повлиян от този факт и се постарах да дам всичко от себе си. В началото бягах добре, но не достатъчно прецизност в кръгчето ме доведе до 1 минутна грешка за 2-ра и по-голяма за 4-та. След това допуснах още една голяма грешка на пеперудата. Енергията ми беше изчерпана малко по-късно и в края на маршрута бягах с доста бавно темпо. Въпреки това слабо бягане, щях да заема 31-32 позиция в крайното класиране – хм…

На следващия ден средната дистанция протече по по-различен начин. В началото допуснах някои грешки и на 8-ма точка бях застигнат от победителя за деня – Александър Кратов от Украйна. Възползвах се от ориентирането му и завърших на 19-то място. Стабилна втора част и още веднъж видях, че скоростта на бягане не беше проблем.

WC in Spain is over, with Yulian & Kiril

Ден по-късно заминахме за Португалия и предстоящото Европейско първенство. Очакваше ни една доста тежка програма като цяло, затова се постарахме да влезем изключително свежи в този цикъл. Към нас се присъединиха Иво Каменаров и Наталия Величкова. Така отборът за това първенство беше от 4-ма, а на съпътстващото състезание имаше още двама българи – Ивайло Иванов и Пламен Иванов.

Първоначалният план беше да бягам всички дисциплини, но впоследствие решихме, че ако всичко мине както трябва на средната дистанция, ще пропусна дългата, за да запазя повече сили за финалите.

Training for WC in Spain

Не се чувствах особено свеж и краката бяха леко тежки в квалификацията за средна дистанция. Въпреки че районът беше лесен технически, една от основните цели на стартовата линия пред мен беше да избегна всякакви загуби от ориентиране. Това, според мен, беше нещото, което можеше да ме изхвърли от финал. Успях да направя почти чисто бягане, с един не оптимален вариант и една малка грешка, общо около 30-40 секунди загуба. Бях доволен от себе си, заех 14-то място в потока си при сериозна конкуренция – 130 стартирали мъже (разпределени в три серии). В последствие бяха уважени контестации за проблемни точки и крайното решение на организаторите и международното жури беше всички състезатели да бягат на финала!
КАРТА: ЕОС Средна квалификация

Happy to reach the A Final in EOC Middle

Разполагах с ден почивка (защото пропусках дългата квалификация), в който избягах моделното бягане за спринта и събирах сили. Нощта преди спринт квалификация беше и първата, в която спах добре. На сутринта, когато загрявах, всъщност за първи път почувствах краката си леки… чувството беше приятно. Районите за спринтовата дистанция бяха отворени за разходки и тъй като ние живеехме в селото на квалификацията – Сесимбра, имахме добра идея какво ни очаква. Отново цел номер едно за мен беше да направя чисто бягане и отново като цяло успях. Един неоптимален вариант за 2-ра точка и леко ослушване по отсечката бяха основната ми загуба за деня – общо около 10 секунди. Финиширайки бях доволен от себе си, а след като разбрах, че заемам 4-то място в потока си, бях приятно изненадан.
КАРТА: ЕОС Спринт квалификация

Even happier to reach a 4th place in the EOC Sprint Qual

За съжаление живеехме далеч от градчето за финала на спринта – Палмела и не можахме да се разходим и там в дните преди състезанието. За щастие, когато бях на лагер през януари, заедно с Пламен Иванов, Ивайло Иванов и Цветан Тодоров, направихме една кратка разходка из уличките там, така че все пак имах някакви бегли спомени какво представлява централната част на града.

На следващия ден имаше дооста дълга карантина, заради Б-финала и съпътстващото състезание, които се провеждаха преди А-финала. За съжаление Иво и Дизела не успяха да се класират и само аз и Наталия „откарахме” вътре около 5 часа, преди да дойде време за старта ми. Имахме достатъчно време да се наслаждаваме на ожесточено загряващите жени и мъже. Малко хора ще издържат на такава загрявка :))! Най-накрая дойде време и за мен. Застанах на старта и не бях подготвен само за едно нещо – за крепостта. Бях с 10-ти номер, т.е. зад мен имаше само 9 състезателя – пред мен стартираше съотборникът ми в Стора Туна – Емил Свенск. Не очаквах да го застигна, но обърнах внимание на този факт. Първата част от маршрута премина добре, въпреки че на моменти се чувствах без много взривна сила в краката – най-вече когато трябваше да спра, да „дупча” точката и да тръгна обратно. Влизайки в крепостта се разминах с датчанина, който очевидно беше стартирал 2 минути преди мен, малко след портата изгубих 3-4 секунди понеже помислих доста дебелия зид, по който можеше да се бяга, за алея :).

During the EOC Sprint Final

Бързо се върнах в правия път и продължих. Разминах се и с Емил, като се опитах да направя бегла преценка на разликата между нас, но без смисъл. Взех двете точки в крепостта перфектно, но за следващата отсечка подготвях варианта едва от изхода през главната порта. Тук допуснах основната си грешка за деня, като не огледах цялата отсечка и пропуснах да видя, че има и друг изход на крепостта. Излизайки от централната порта на крепостта допуснах още 4-5 секунди грешка и в крайна сметка изоставам на 17 секунди от първото време за отсечката. Следващата част от маршрута отново избягах много стабилно като се опитвах да бягам максимално. Бягайки към видимата отсечка застигнах Емил Свенск и след като взехме втората карта успях да се възползвам от това и скъсих дистанцията бързо. Той обаче направи грешка или избра друг вариант и аз продължих сам. Малко пре-подсигуряване да не прескоча непроходим зид за 19-та ми коства още поне 3-4 секунди, след което съм имал „допълнителни конски сили” и за последните три отсечки имам две първи и едно второ време.
КАРТА: ЕОС Спринт Финал А
SPAS Анализ на Спринт Финал, отсечка по отсечка – от WorldOfO

12 place at EOC Sprint Final! Well done!

Малко по-късно разбрах, че се нареждам на 12-то място, което беше страхотно! Но, имах едно леко неудовлетворение от факта, че можех да бъда на стълбичката, ако не бях допуснал тази грешка на излизане от крепостта. Останах на 26 секунди от златото (Йонас Леандершон, Швеция), на 17 секунди от среброто (Йеркел Люсел, Швеция) и на 16 от бронза (Мартин Хубман, Швейцария). Все пак… стабилно бягане, което може само да ме радва и мотивира за повече! Ако не друго – потенциалът е там някъде! С нетърпение, всъщност, очаквам следващите международни спринтове – всеки един от тях!

Финалът на спринтовата дистанция се проведе в късния следобяд и затова се прибрахме в апартамента чак в 21:30 ч. Средната дистанция на следващия ден беше сутринта, а на нея, след уважените контестации, стартираха почти всички състезатели – 118 на брой, а стартовият списък беше направен по Световната ранглиста. Средна дистанция 7,9 км и то с няколко стръмни места, и време 32:23 мин за победителя Даниел Хубман, Швейцария може да Ви подскажат колко бърз беше района. Бях номер 44 и когато финиширах, заех 6-то място с 35:58 мин. Успях да победя 19 от оставащите 43 състезателя след мен и в крайното класиране останах на 30-то място! Всъщност, когато финиширах мислех, че това е максимума, който мога да постигна с това бягане. За съжаление успях да вляза в топ 30, тъй като Кирил Николов „дупчи” грешна точка и пропусна 8-мо място. Моето бягане протече добре, нямах сериозни технически проблеми, но определено краката ми не бяха свежи, а състезанието беше истинско стискане на зъби. За една от точките сгреших около 5 секунди, а на други две места бях несигурен и също загубих ценни секунди. Към последна точка пък не бягах по най-оптималния вариант и прескочих 2-3 огради, което също ми коства секунди.
КАРТА: ЕОС Средна Финал А

I ended up in a swamp running towards the finish of EOC Middle Final

Всъщност, едва ли можех да спестя повече от 30 секунди, което нямаше да ме измести много напред в класирането. Раздадох се докрай и бях доволен от бягането си. След Даниел Хубман се наредиха Фабиан Хертнер (Швейцария) и Тиери Джорджу (Франция). Останах на 2:06 мин от 6-тото място! И само 7 човека пред мен бяха бягали предния ден:).

Отново имахме ден почивка, който използвахме да отдъхнем преди последния старт от Европейското първенство – щафетата. Арената беше същата като на финал Средна и финал Дълга, като по-голямата част от маршрута се развиваше в района на дългата дистанция. Отборът ни беше в „обичайния” състав – аз първи пост, Иво Каменаров – втори и Дизела – трети. Бях уверен в себе си и знаех, че районът няма с какво да ме изненада. Уви допуснах две малки грешки, разбира се – костваха ми само секунди, но на този район всяка секунда се печели трудно, дори когато имаш състезател пред теб. Изтъркано, но в края имах по-дългата вилица и изостанах още малко. Финиширах 11ти на 31 секунди от временния водач Швейцария (Даниел Хубман). Честно казано – исках повече и затова не бях особено доволен, но впоследствие мисля, че бягах добре. Контузията в глезена попречи на Иво да се задържи в челото на щафетата, а Дизела финишира щафетата ни на 18-то място.
КАРТА: ЕОС Щафета 1ви пост

After a good run in EOC Relay I got 3 stitches in my little finger

Така първата по-сериозна цел за сезона завърши. Бях доволен и щастлив, че успях да направя 5 стабилни старта, с минимални грешки, точно когато трябваше и най-важното – видях, че скоростта ми на спринта беше достатъчно добра за медал – само една отсечка ме раздели от него.

На следващия ден пропътувахме целия път обратно към дома. Преди да „финиширам” в Горна обаче се отбих във В. Търново за един масаж. Знам, много пъти вече съм си патил, колко лесно се контузвам и когато съм уморен шансът е многократно увеличен. Затова и сутринта преди да замина за следващите 4 старта – купа „Великден” в Търговище – минах през масажиста!

Пристигнах малко преди старта – One man relay, където в М21Е имахме 9,8 км в една малка и равнинна горичка. Конкуренцията беше на високо ниво, с най-добрите състезатели на Румъния и България в елитната група. Искаше ми се темпото да не бъде високо, поне не и в началото, но уви. Финиширах маршрута за ! 43:15 минути, 30 секунди зад победителя за деня – Кирил Николов. Йонут Зинка остана 3-ти с 45:22 минути. Скоростта не беше лоша :).

During the One-man-relay at Velikden Cup 2014

Вторият състезателен ден от купа „Великден” 2014 беше Спринт. Тази година техническият ръководител Диан Бонев беше заложил на градски район – в Попово. Лееше се проливен дъжд, но, доколкото знам, не успя да спре нито един ориентировач от състезанието! Опитах се да бягам бързо, но на места внимавах да не се пребия, защото беше хлъзгаво! Бягах чисто, с един-два неоптимални варианта, но нищо особено. Заех 2-ро място, 12 секунди зад победителя Йонут Зинка и 1 секунда пред Кирил Николов Дизела.

Третият старт беше средна дистанция – на Фисека. Мъжкият маршрут беше 6,5 км и определено очаквах да бъде интересно. Беше! Подцених 3-та КТ, защото очаквах видимостта да е по-голяма и направих много голяма грешка, почти 3 минути. Останалото беше добре като цяло, с малко колебливо ориентиране на няколко места. Грешката ми беше наказана и останах 4-ти за деня. Победител стана Кирил Николов, следван от Йонут Зинка и Томаш Богия (Румъния).

Последният ден беше дългата дистанция, която носеше точки за Световната ранглиста, а също така беше и първия Трофей „Търговище”. Доста солидни награди се разпределяха в двете елитни групи. Почти 11 км маршрут за М21Е, но с много сборно изкачване – теренът определено беше доста стръмен. Беше ми тежко още в началото, но се стараех да напъвам и все пак се налагаше да ходя на места. Бягах добре до последната част на маршрута, като изключим ранното влизане за 1-ва КТ. В края обаче маршрутът влизаше в по-гъста гора и първата ни точка там (19-та) беше малко по-трудна. Нямаше ясен ориентир в близост, а и след като се опитах да бягам направо и ми се стори доста гъсто, трябваше отново да застигам Томаш Богия и Владо Атанасов, които бях застигнал една точка по-рано и след като успях, се повлиях от тях. Направихме грешка повече от минута, може би загубих почти две. След като видях точката, Йонут Зинка вече беше там. За следващата се втурнаха и отново въпреки, че знаех, че слизат прекалено долу, пак ме повлякоха. Осъзнах се по-рано, но загубих около минута, бях им избягал малко, но след няколко отсечки отново ме застигнаха. Краят ми беше слаб, за 24-та също загубих 30-40 секунди. Общо взето загубих около 3 минути в последната част. Не бях особено доволен, но като разгледах сплитовете след това, видях, че повече от 3-тото място не беше реално този ден. Дизела и Зинка просто бяха по-здрави. Победител стана Кирил Николов с 70:18 мин, Йонут Зинка зае второто място с 71:51 мин, а аз се задоволих с третото с 74:55 мин.

Velikden Cup 2014 is over

Купа „Великден” 2014 беше отлично организирана, с 4 напълно различни дисциплини и типове терени, с невероятно откриване, ВИП гости, много спонсори, чудесни награди, gps-проследяване и всичко онова, което приляга на състезание от топ-ниво! Поздравления за организаторите от „Вариант 5”! За мен също мина добре – успях да победя по веднъж и Йонут Зинка и Кирил Николов, което не е чак толкова зле :), а най-важното беше, че оцелях без контузии!

Програмата беше тежка – 11 старта за 17 дена (двете Световни купи, пет старта на ЕОС и четири старта от купа „Великден”), но имам на разположение само 4 дни до следващите три старта този уикенд около София. Два спринта в събота – специално контролно в Правец и Държавно студентско първенство в Борисовата градина и средна дистанция в неделя – Държавно студентско първенство и купа „НСА”. Вторник пък заминавам за Швеция, където в края на седмицата ще взема участие в Силва Лига Спринт и голямата щафета Тиомила със скандинавския си отбор „Стора Туна”.

ПП: Картите от купа “Великден” ще бъдат качени скоро.

Looking forward to Tiomila with Stora Tuna

Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *