Графики, таблици… и още нещо

В сайта за всички новини от света на ориентирането worldofo започнаха да се появяват много таблици, графики и отчети за изминалата тренировъчна година. И разбира се, това е периода за всеки ориентировач, в който трябва да си даде сметка как е протекла подготовката му, какво е искал да постигне през сезона и докъде е стигнал. Реших и аз да представя статистически моя отчет на сайта си.

През последните няколко години винаги съм се озовавал около 4 хил. км на година. И тази не прави изключение и съм изминал 4340 км, 470 ч (4080 км на крака / 410 ч). В случая говорим за период от 1 година – от 1.11.2012 до 31.10.2013, през която съм направил 411 тренировки – 68 състезания по ориентиране, 10 състезания по различни видове бягания, 206 бегови тренировки, 102 тренировки по ориентиране и 25 алтернативни.

Графика с тренировъчния обем в километри по месеци за периода 1.11.2012 – 31.10.2013

Графика с тренировъчния обем в километри по месеци за периода 1.11.2012 – 31.10.2013

Графика с броя тренировки, разпределени по категория за периода 1.11.2012 – 31.10.2013

Графика с броя тренировки, разпределени по категория за периода 1.11.2012 – 31.10.2013

Графика с тренировъчния обем в часове:минути по категория за периода 1.11.2012 – 31.10.2013

Графика с тренировъчния обем в часове:минути по категория за периода 1.11.2012 – 31.10.2013

Графика с тренировъчния обем в часове:минути по месеци и разрепелен според пулсовата зона за периода 1.11.2012 – 31.10.2013 (Забележка: В тази графика липсват данни за тренировките, които съм бягал без пулс-антена).

Графика с тренировъчния обем в часове:минути по месеци и разрепелен според пулсовата зона за периода 1.11.2012 – 31.10.2013 (Забележка: В тази графика липсват данни за тренировките, които съм бягал без пулс-антена).

Леко съм разочарован, но и обнадежден след изминалия сезон. Имаше доста добри моменти, както и не чак толкова. Като за начало зимата премина добре, като изключим това, че “експеримента” с „много километри” през януари не беше чак толкова сполучлив и се нуждаех от малко повече почивка, за да се върна обратно на релсите.

През пролетта се чувствах добре подготвен и това си пролича в стартове – спечелих първото състезание в Бългаиря – купа „3-ти март”, класирах се за и участвах на Балканския крос, спечелих купа „Бегун”, бях на високо ниво на „С карта из Търновград”, а седмица по-късно в Сърбия на Београд Опън бях втори на 1:38 и 0:32 зад Световния шампион Едгарс Бертукс, съответно на дълга и средна дистанция. Бягах силно и на Студентския крос в Търново, който също спечелих. Тогава дойде време за Скандинавието…

В новия си клуб – Стора Туна, бях добре приет и се възползвах по най-добрия начин от престоя си в Швеция. Важно за мен беше да остана здрав, затова не прекалявах с тренировките и мисля, че този път намерих баланса. Едно от най-хубавите неща в Борланге е, че всеки ден има организирани тренировки и компания. Естествено голям плюс беше, че Иво Каменаров също бяга за Стора Туна и голяма част от времето бяхме заедно.

Основните състезания, които бягах за Скандинавския си клуб бяха Тиомила и Юкола – първи пост – и смея да твърдя, че и двете бяха вълнуващи и интересни за мен. За съжаление и в двата старта допуснах грешка/и, които ми костваха пълното удовлетворение след финала.

Една от ключовите точки през сезона за мен беше точно Тиомила, защото след като не бях спал цяла нощ, на следващия ден пропътувах разстоянието до София и с 5 часа сън вечерта, на другия ден се озовах на старта на купа „Великден” – WRE Дълга, която доизпи силите ми. Така в рамките на 60 часа, и само 5 сън, избягах две тежки дълги дистанции. В средата на дългата от купа „Великден” обаче получих силна болка в бедрения мускул. Тъй като иначе сама по себе си дългата дистанция беше интересна, се опитах да отпусна крака и завърших състезанието. Това схващане влачих дооста дълго време през сезона.

Въпреки, че заради този проблем прецезирах тренировките си, се чувствах добре. Това си пролича на ДП Средна край Русе. Същия месец имахме лагер и на националния отбор на Витоша, на който само аз и Дизел бяхме, но беше ползотворен. За съжаление трябваше да го прекъсна няколко дни по-рано, за да пътувам към Елена и Шумен за специални контролни. През юни беше Юкола и лагер за предстоящото Световно във Финландия. На най-голямата щафета в света – Юкола – обаче болката в бедрото отново стана по-силна (в последния 1-1,5 км), тъй като бягането беше по-дълго – около 75 минути. Лагерът във Финландия беше добър – имахме възможност да се запознаем по-добре с терените за съответните дистанции.

Start of Jukola 2013

Започнах да съм малко изтощен в периода след лагера и с една кофти новина дните преди самото Световно, когато бяхме на лагер в Баня, „паднах” още по-долу. Въпреки това се постарах и се концентрирах да извлека максимума от себе си по време на Спринта и Щафетата, които бягах. Класирах се за финал на любимата ми дисциплина, но там не бях перфектен – две отсечки ми костваха поне 30 сек (малка грешка в едната довела и до грешен вариант и грешен вариант на другата), както и още една по-малка (вариант – 5 сек). И така се наредих 28-ми.. пишейки това се замислих обаче нещо – вече имам 21-во и 28-мо място на спринтовете от WOC 2011 и WOC 2013, а преди да стана европейски шампион при М18 в спринта бях ставал 26-ти и 23-ти, предните две години :))). На щафетата също не бях достатъчно прецизен в средата на маршрута, до където всичко вървеше по мед и масло, но после изостанах от челната група.

WOC 2013 Sprint Final

След Световното се отдадох на почивка и заедно с приятелката ми потеглихме на пътешествие из страната. Част от него беше и купа „България”, където бягах достатъчно добре и заех 2-ро място, след Дизела. През август пък бягах на традиционно забавната и качествена купа 3ODays. Седмица по-късно взех участие и в Държавното първенство, където заслужих сребърни медали на Спринт и Дълга и златен на Щафетата. За удоволствие участвах и в няколко планински бягания, на които определено се наслаждавах на природата и планините ни.

RilaRun 2013

В началото на септември беше Шампионата на Югоизточна Европа, който се проведе в Румъния. Бягах приемливо и на трите индивидуални дисциплини, но не перфектно и се задоволих с две сребра и един бронз, но за сметка на това на щафетата бяхме безпощадни и победихме румънците. Съотборниците ми Григор Караиванов и Николай Димитров направиха стабилни бягания и се справиха с Даниел Баркаш и Симион Сичу, предадоха ми с преднина пред Йонут Зинка, която аз, с много добро бягане, затвърдих и грабнахме златните медали на тяхна почва. На следващия ден си „докарах” една нелепа контузия, която все още усещам в коляното си, но пък вече не ме безпокои така и мога да тренирам нормално.

SEEOC 2013 Relay

В средата на септември беше и Държавното първенство по нощно ориентиране, където не всички силни състезатели взеха участие и спечелих лесно. Само седмица по-късно пък беше и поредния Adventure Cup, в който заедно с Дизела участваме и печелим – 4-ти подред. Много тежко състезание, голямо предизвикателство и приключение!

Веднага след Адвенчъра заедно с националния отбор заминахме за –есенен- тренировъчен лагер на подобни райони за Световното първенство следващата година – в Италия. След този лагер си дадох една сериозна почивка за да се опитам да си реша проблема с коляното и нещата се понаредиха.

XCo Adventure Cup 2013

В края на октомври и началото на ноември взех участие в 5-дневката на Истанбул, където имах удоволствието да съм заедно с отбора по ориентиране на Ловеч и така това състезание се превърна в един, освен качествен, но и приятен старт на тренировъчния период за мен.

През ноември спечелих две от сериите на съботните бягания “5kmrun” – във Варна и в София и взех участие в купа „Никулден” (днес), която Браун тим организираха в близост до районите си за състезанието, което подготвят за догодина. Проведоха добро състезание, но с някои забележки и най-важната поука, която според мен, трябва да си вземат е да поработят върху най-важния и основен елемент от организацията на едно състезание – изработката на картата и маршрута, защото всичко останало, което ще направят може да бъде помрачено за миг.

купа "Никулден" 2013

През следващите два-три месеца ме чакат доста тренировки и се надявам нещата да вървят по план, защото следващия сезон ще бъде тежък и започва от рано. Основните състезания, на които от сега смятам, че ще участвам до Световното първенство в Италия през юли са Световната купа в Турция (01.03), Световните купи в Испания (05-06.04), Европейското първенство в Португалия (09-16.04), купа „Великден” (18-21.04), Тиомила (03-04.05), някои стартове в България през месец май, Световните купи в Норвегия (07-08.06) и Финландия (11.06), Юкола (14-15.06).

Искам да благодаря на всички спонсори и приятели, които ми помогнаха и ме подкрепяха и през тази година! Благодарен съм Ви и искам да знаете, че Вие сте една голяма част от моята мотивация! Надявам се, че не съм Ви разочаровал, а ако е така – ще се постарая за напред да се случва по-рядко!

Bookmark the permalink.

2 Responses to Графики, таблици… и още нещо

  1. Георги says:

    Ванка, филмчето от Dream Cup 2013 след 44 минута няма нищо общо с реалността. Картата и камерата не са синхронизирани.

  2. Ivan says:

    Да, благодаря 🙂 Така е, но ще го преглътнем. Нещо записът е прескочил или аз съм оплел, но е в последните 2 минути, така че няма да се занимавам сега с него :).

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *