4-та победа на Adventure Cup, Италия и ДП 12-18

След държавното първенство по нощно ориентиране се случиха доста неща, но не намерих достатъчно време да пиша в сайта или пък компютърът ми не беше с мен. Уикенд по-късно беше и традиционното екстремно състезание на България – Xco Adventure Cup. Заедно с Кирил Николов Дизела спазихме традицията и победихме отново. Само два дни по-късно вече бяхме в Италия – на лагер за предстоящото през 2014 световно първенство. Веднага след това пък продължих работата си като контролен съдия по време на Държавното първенство за деца 12-18 години, което се проведе във В. Търново и Г. Оряховица през изминалия уикенд. Сега следва почивка.

Адвенчър състезанието, в което заедно с Дизела вземаме участие вече 4-та поредна година определено беше едно от най-сериозните предизвикателства за тялото и духа. Наистина най-тежкото трасе досега, изпълнено със същите огромни емоции и преживявания, които сме срещали и предни години, но този път бяхме многократно по-подготвени. И физически, и психически.

Бегъл пример е това как през първата година, още в началото на трасето, попаднахме в жесток клек, който буквално ни изтормози и изпи енергията ни, а Дизела беше толкова сигурен, че ще бъдем декласирани, че трябва да се откажем, че чак не можеш да повярваш как 20 минути по-късно, след като се бяхме озовали на път.. искаше да бягаме все едно сме по финалната права, и то без раниците, за да компенсираме незабавно пасива. Тогава, аз просто се стараех да балансирам тези крайности. Докато тази година, когато попаднахме и по-скоро аз, в капана на студената вода в язовир Пчелина, той беше достатъчно търпелив и изчака необходимото време, за да се възстановя и да бъда готов за преплуването на дължината обратно. Излязохме на светлинни години от водачите и повечето тимове от етапа с плуването, но за размерите на това състезание и възможностите ни, това беше нищо и ние го знаехме, без да си го казваме.

XCoAdventure Cup 2013

До края на първия етап от състезанието, защото тази година то беше разделено на три етапа, а не дни, тъй като почивката между тях беше само 4 часа, а не цяла нощ като при предните издания, нямахме сериозни проблеми, освен, че спуках гума. С помощта на малко пяна и препомпване нещата се закрепиха докато се приберем в бивака в град Земен. Преди това минахме през специалния етап – катерене с жумари. Бяхме ходили до залата за катерене на НСА и знаехме как да се справим с това предизвикателство. Така и стана, с добър аванс под лимита и двамата се изкачихме без проблеми на 35 м над земята. За наше учудване тази бариера от 6 минути се оказа проблем за доста отбори и получиха наказателни 2 часа към състезателното си време. Преди да стопираме времето си за етапа, пристигнали в бивака, се отправихме и към екзотичната дисциплина тази година – стрелба с лък. Всеки имаше по 4 опита, а аз забих първите 3 стрели в горния ляв ъгъл на мишената, без да запиша дори точка. Поставих последната стрела и опънах лъка, но този път се целех извън мишената – долу вдясно и О!чудо – право в десятката. Дизела също се справи добре и уцели 8 точки, та общо 18 – получихме точно толкова бонус минути.

Разпънахме палатката, хапнахме, оправихме си багажите, настанихме се и се опитахме да заспим през оставащите 2 часа от почивката, но уви – беше твърде рано (финиширахме около 17:50 ч) и тапите за уши не помогната. И малко по малко дойде време за втория етап.

XCoAdventure Cup 2013

За разлика от първия – този беше пешеходен. Очакваха ни около 50 км, а слънцето отдавна беше залязло. Това беше първият път, в който щяхме да се придвижваме толкова дълго през нощта по време на Адвенчър. Досега винаги успявахме да приключим с етапите по светло или малко след стъмването и стартирахме отново на сутринта. Правилата тази година ни принудиха да го направим – и ето че катерехме първия баир, през най-големите драки, с камънаци и стръмнини, нямахме късмета или по-скоро усета, да намерим пътя, който не беше на картата и се движехме там, където имаше нарисуван, но уви – го нямаше. Излязохме на билото и без да знаем дали сме загубили или спечелили продължихме напред. Настигнахме един от отборите пред нас и осъзнахме, че сме изостанали отново. Следващите няколко контроли взехме без проблеми и отивайки към каньона на река Шегава и парапета там, срещнахме „международния” отбор от двама ориентировачи – Наско Кателиев и Даниел Баркаш, който ни подвикна – „вОда, има чЕшма”. Посмяхме се, но имахме вода и продължихме по варианта си, който в последствие разбрахме, че също ни коства време. Когато малко по-късно стигнахме на парапета и почти бяхме преминали през каньона заемахме временно 3-та позиция, 10 минути след отбор „Олеле” (2-ро място, 2012 г) и на 5 минути от отбора на Наско и Даниел Баркаш.

Нещо рязко ме жегна отвътре. Подценявахме ситуацията и мислехме, че нещата просто така ще се случат. Те щяха, но не можехме да чакаме. Въпреки, че бяхме на най-ниската точка на трасето, избягахме почти цялото разстояние до края, преминавайки през най-високата точка на трасето – последната контрола. Сериозно бягане по сериозно изкачване, но това беше нашият етап, не можехме да се ослушваме. След като отново не намерихме пътя към град Земен, отново не останахме без загуба на време, но въпреки това бяхме много бързи и финиширахме около 2 часа пред вторите, които също са направили грешка от ориентиране („Олеле” – Светльо и Гогата).

Photo: Nataliya Velichkova

През тази почивка бяхме по-уморени, беше тъмно и имахме възможност да поспим – около 2 часа. Трябваше да стартираме около 8:20, но решихме, че може да си позволим да изчакаме малко, докато се вдигне сланата и слънцето изгрее, затова забавихме старта си с около половин час и поехме по третия етап – отново на колелета. Желанието и целта ни беше да изминем колкото се може повече от трасето по светло. А защо не да преминем целия маршрут за два дни, това, което организаторите бяха казали за почти невъзможност?!

През третия етап имаше една много ключова отсечка – най-дългата контрола, за която ние взехме оптималния вариант и въпреки, че трябваше да караме по траверсите на ЖП-линията, да се пазим от влака и да преминем през 4-5 тунела… беше много по-бърз и енергоспестяващ. Там увеличихме преднината си значително и имахме време да направим добра почивка на неочаквания събор, който заварихме на една от контролите – село Ломница. От там трасето продължаваше към вече небезизвестния параклис Свети Пантелеймон, в близост до границата със Сърбия. Ние там проблеми нямахме, а по пътя хапнахме и „еко-„ ябълки. След като се върнахме отново в Ломница, където трябваше пак да преминем през контролата, група приятели-ориентировачи точно бяха дошли и ни посрещнаха с усмивки. Съборът вече се беше разтурил, но импровизираното павилионче все още имаше напитки :). Вече бяхме тръгнали напът за финала, но спускането от следващата контрола към село Горанци беше жестоко и докато в началото се налагаше да нося колелото си, за да не спукам гума, то във втората част стисках максимално спирачките си 5 минути и накрая едва успях да овладея положението и да сляза от колелото. Да, спирачки вече нямах – вероятно накладките се бяха „запалили”. До следващата контрола беше предимно изкачване и нямах проблеми, но в последствие „берях” ядове на всички спускания, но най-вече на спускането към последната контрола – тясна и много стръмна пътечка към ЖП линията и гара „Скакавица”, където трябваше да бутам колелото. Оставаше ни шпорене по ЖП линията и чак до финала.

XCoAdventure Cup 2013

Така за 4-ти пореден път, заедно с Дизела, спечелихме Xco Adventure Cup. И след като победихме във всички издания на състезанието досега, то през следващата година плановете са други. Поздравявам всички участници, най-вече тези, които успяха да завършат това жестоко трасе и тези, които дадоха всичко от себе си, борейки се с него, и тези, които дори се осмелиха да се опитат – продължавайте битката – емоциите и миговете с приятели сред природата са незабравими и ни зареждат с енергия!

Тазгодишната надпревара беше белязана с използването на gps проследяване на всички отбори, което определено помогна много за зрителския интерес по интернет, за организаторите и издигна състезанието едно стъпало по-нагоре. Поздравления и за перфектната организация към екипа на XCoSports. Официални галерии – фото разказ на състезанието вижте тук: Етап 1, Етап 2, Етап 3, Етап 4, Етап 5

Ден по-късно заедно с националния отбор заминахме за лагер в Италия, където ще се проведе Световното първенство през следващата година. Там имахме възможност да направим важни тренировки на подобни райони, които да ни загатнат какво ни очаква през 2014 г. Имахме възможност да вземем участие и в два старта – средна и дълга, където участваше много голяма част от световния елит.

Italy, WOC 2014 camp

През цялата седмица не бях много добре концентриран над ориентирането си, като доста се притеснявах за коляното си, което все още не се е възстановило от нелепата травма, която си докарах след като се прибрахме от Румъния и участието в SEEOC. Въпреки това смятам, че посещението на районите в Италия ще е от полза за Световното първенство догодина. Може да видите картите ми в архива (скоро ще добавя и двете карти от състезанията).

BG Champs 12-18 Long

Веднага след като се прибрахме от Италия се заех отново с контролирането и провеждането на Държавното първенство за деца 12-18 години, което беше организирано във Велико Търново и Горна Оряховица. Мнението ми е, че стана едно добро първенство, с нови райони за спринт и дълга дистанция, които бяха и контролни за определяне на националните отбори 16-18 год. за Европейското първенство и район за щафетата, който е бил последно картографиран през 2001 г. Може да видите картите, а също така и да начертаете вариантите си в следния линк – https://ivansirakov.com/gadget/cgi-bin/reitti.cgi . Галерии със снимки пък може да видите тук – Спринт, Дълга, Щафета.

BG Champs 12-18, Relay

А междувременно аз отново започвам/продължавам с почивка и лечение, защото коляното ми все още не е възстановено и напълно вероятно е, че не му оставих време, за което да се излекува, а вместо това го изтормозвах с ДП Нощно, Адвенчър и лагер в Италия. Надявам се, че през следващите 2 седмици, които ще му отделя, травмата ще се изчисти и ще съм готов за подновяване на тренировъчния процес за 2014 г.

BG Champs 12-18

Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *