През изминалите четири дни в Рамнику Вълчеа, Румъния се проведе третият Шампионат на Югоизточна Европа. За мен той не беше толкова успешен колкото миналата година, но не мога да се оплача от злато, две сребра и бронз. Останах много разочарован от малките, но класиро-определящи грешки на организаторите в спринтовата дистанция, направих някои грешки в дългата и средната дистанция, но на щафетата бях безпогрешен.
Седмица по-рано се проведе и първата Dream Cup, организирана от едноименния новосъздаден отбор от София. С много ентусиазъм, хубави райони и добра цялостна организация направиха впечатление, което се надявам да задържат и за следващите години. Сигурен съм, че добре ще анализират силните и слабите страни на състезанието и ще имаме още една традиционно силна и качествена надпревара. Бягах два индивидуални спринта – нощен (2. място) и дневен (1. място), както и в специалния формат – щафета, заедно с Тони Дяксова, Мартин Понев, Андрей Абаджиев и Димитър Желязков. Представихме се на ниво и грабнахме 4-тото място, под името на отбор „Втора Струна”.
КАРТИ: Dream Cup 2013
За Румъния потеглихме ден преди първия старт – в сряда (04-09). След няколко премеждия по пътя, пристигнахме достатъчно късно, че не можахме да отидем на моделно бягане, но все пак хванахме вечерята :). Сутринта на следващия ден направихме една кратка отборна тренировка, за да се раздвижим преди спринта, който беше следобед. От това, което бяхме видяли в примерното парче от карта в бюлетина очаквахме интересна спринтова дистанция. Бях добре подготвен и спокоен за представянето си. Направих кратка загрявка, но веднага щом хванах картата се изстрелях към първите точки, които бяха в равнинен парк – нищо по-предизвикателно.
На излизането от парка обаче беше и първия проблем – големите порти, през които трябваше да мина бяха добре затворени и заключени. В опитите си да ги отворя и да се чудя дали да прескоча ниския зид отстрани загубих 7-8 секунди, след което прескочих зида. Малко по-късно по маршрута имахме и следващата, поне за мен, конфузна ситуация. Маркирана отсечка, която спираше в непроходим зид. През цялото време, поне 300 м не погледнах дори къде се намира точката ми, камо ли следващите отсечки, а се чудех откъде по дяволите трябва да мина този зид – да го прескоча ли, да го обикалям ли (може би е някакъв невероятен избор на вариант) и т.н. В крайна сметка в последния момент реших, че вероятно трябва да продължа и да го прескоча – и след като се качих отгоре дойдоха последвалите проблеми. Бях неподготвен за атака на точката, както и с вариант за последващата дълга отсечка. Леко заплетената ситуация и простото налучкване ми костваха още 10 секунди. От варианта за следващата точка загубих още 15 секунди. Тук вече навлизахме в по-интересната част от маршрута. Скоро обаче беше и следващата проблемна ситуация – една от точките беше поставена в строеж с няколко прохода, два, от които бяха зазидани. Разбира се, тези които исках да ползвам аз :). Освен това имаше и един нов, който беше доста по-удобен и много хора са го използвали, въпреки, че не е на картата. Загубих още поне 10 секунди.
Проблемите не свършиха до тук, за мое голямо съжаление, един от микро-вариантите, който избрах трябваше да мина през проход от живия плет и между две къщи. Много високия и масивен жив плет продължаваше от къща до къща и трябваше да заобиколя, което ми коства още 10 секунди. Няколко точки по-късно пък една от интересните, или по-скоро точка, която се атакува отзад, беше следващия проблем. Бях избрал добър вариант, но не бях отчел една непроходима ограда на картата, тъй като северната линия минава през нея и я прави почти незабележима. Това ми коства още 15 секунди. До финала бягах без особени проблеми, но равносметката е, че загубих над 60 секунди и вярвам, че 99% от тях бяха грешки породени от организатора. Останах на 3-то място, 7 секунди зад шампиона Даниел Баркас и 4 зад втория Симион Сичу, и двамата от страната домакин Румъния. Бях много ядосан и разочарован, защото когато застанах на старта исках просто да изпитам удоволствие, а всичко, което стана.. ме лиши от него.
КАРТА: SEEOC Спринт / Резултати
На следващия ден беше дългата дистанция, която се проведе на хубав и интересен район, с много разнообразни характеристики, а маршрутът имаше две хубави вариантни отсечки. Стартирах първи от мъжете, но това не ме притесняваше, „цъках” точките една по една. Направих първите си грешки около 6-та КТ, където не разбрах много добре релефа и загубих 1 минута. Излизайки от точката също загубих повече от 30 секунди, защото се опитах да търся една пътека, качвайки се нагоре, а можеше просто да изляза по хоризонтал, през зеленото. Не исках да поемам риск с гъсталаците, но уви – трябваше. Първата вариантна отсечка беше 7-8, където избрах обиколен вариант от дясно, през финала. Реших, че излизането до поляната е сравнително леко и след това бягам по път почти до самата точка, въпреки, че трябва да кача доста хоризонтали. Другата по-голяма грешка, почти минута, направих за 11-та, където също релефът не беше особено лесен за разчитане. Избягах добре следващата вариантна отсечка, но до края направих още 4 малки грешки по 20-30 секунди. Като цяло се чувствах много добре физически и бягах много прилично дори на изкачванията, но тези грешки, дори и не големи, се натрупаха в една по-голяма загуба и ме оставиха на 13 секунди от победата, зад Томаш Богия. Трети на 3 минути остана Симион Сичу.
КАРТА: SEEOC Дълга / Резултати
Последният индивидуален старт беше средната дистанция. Финалната арена беше разположена в село-музей, а стартът беше изтеглен на 2,5 км с 170 м изкачване. Разнообразна средна дистанция, отново със смяна на терена и сложността на отсечките. Стартирах добре, с малко несигурност за 3-та КТ, която беше в зеленото. Направих първата по-голяма грешка от 1 мин за 8-ма, където съм минал много близко до деренцето, където беше точката, но не съм я видял и слязох по-надолу. В последствие контролирах нещата, но в края, на последната реална отсечка, която всъщност беше много проста, направих груба грешка. Не се постарах да бъда прецизен с пътеките и се озовах много ниско бягайки за 21-ва КТ, опрях на оградите, трябваше да се връщам назад и да ги заобиколя, след което да бягам по склона над тях, да заобиколя още една ограда… и така загубих над 1:30 минути. Като цяло бягах добре, но допуснах тези две грешки, като втората наистина беше детинска. Победител стана Йонут Зинка, аз останах 2-ри на около 3 минути зад него. Трети се нареди Григор Караиванов на още 30 секунди.
КАРТА: SEEOC Средна / Резултати
В последния ден от шампионата бяха и щафетите, на същия район, където беше и дългата дистанция. За този същия район Йонут Зинка е казал, че е един от най-използваните в Румъния. Със същата арена и не чак толкова дълги маршрути (6,2 км), ние знаехме какво да очакваме като цяло. Щафетните бягания винаги са интересни и заредени с повече емоция, а през последната година започнах да им се наслаждавам много повече от преди. На първи пост за мъжкия отбор застана Григор Караиванов, следван от Николай Димитров, а аз трябваше да завърша щафетата. Мисля, че и тримата бяхме много мотивирани да победим румънците, които също имаха добър състав – Даниел Баркаш, Симион Сичу и Йонут Зинка.
Не знаех как ще се развият нещата, но се подготвях за трудно бягане – както и да щях да стартирам, с изоставане, заедно или с преднина, нямаше да бъде лесно срещу «играч» като Йонут Зинка. За мое щастие съотборниците ми бягаха много стабилно и се справиха отлично с маршрутите си и аз щях да стартирам с преднина от почти 4 минути. Подгрявах и очаквах Коко да се покаже на последна точка, мислейки си «Какво ли ще се случи?», «Колко по-бързо е бягал Зинка от мен на дългата дистанция на същия район.», «Малко или много са 6,2 км?» и най-вече «Ще се справя ли?» :). Беше хубаво чувство, а и Коко се показа, бягаше здраво до последния метър.
Стартирах, а до 1-ва точка трябваше да изкача над 50 м денивилация, затова чувството не беше, че съм свеж и бягам бързо. Внимавах с ориентирането, знаех, че това е по-важното нещо, но въпреки това се опитвах да натискам. Точка по точка се предвижвах стабилно към видимата контрола и тъй като нямах информация какво става зад мен се стараех да не се отпускам изобщо. Знаех, че когато мина от там, ще знам горе-долу какво е положението, защото се бягаше доста по открито и имаше голяма видимост за публиката. Така и стана, когато бягах на видимата, той все още не се беше показал на поляната, затова глътнах малко въздух, но останах концентриран до края и финиширахме като победители. В последствие се оказа, че съм избягал маршрута с 1 минута по-бързо от Зинка.
КАРТА: SEEOC Щафета / Резултати
Отборно България отново спечели купата на Шампионата на Югоизточна Европа, пред Румъния и Сърбия.
ПП: Тук може да видите моята галерия със снимки от шампионата
No responses yet