Тазгодишната купа „България”, най-голямото състезание в България, се проведе в Родопите, местност Кара тепе. След три дни надпревара отново същите лица бяхме на стълбичката – победител стана Кирил Николов, аз заех второ място, а Иво Каменаров – трето. Ден по-рано участвах и спечелих двудневното състезание за купа „Родопи”, а още няколко дни преди това пък останах втори на планинското бягане от кк Боровец до връх Мусала – RilaRun.
Веднага след като се прибрахме от Световното първенство започна и пътешествието ми с Надя из страната. Обиколихме доста места и от едни бяхме очаровани, от други – не чак толкова, но цялото пътуване беше много хубаво и живописно. В програмата ни беше включена една лека тренировка с карта из Белоградчишките скали, които по мое мнение са най-впечатляващия естествен феномен в страната ни.
На 20.07 взех участие в RilaRun, където пробягах 12 км с 1595 м денивилация от кк Боровец до вр. Мусала за 1:34:03. Победител далеч напред стана Шабан Мустафа, а третото място беше за Божидар Антонов. За пореден път през годината се справих с 1км денивилация (до хижа Мусала) без да проходя нито метър, но задачата след това стана тежка и се „огънах”. Бях доволен от представянето си.
Ден по-късно се изкачихме и на вр. Вихрен, а на следващия започнахме поредицата ориентиране с първия старт за купа „Родопи”, който беше организиран на районите от миналогодишното държавно първенство край гр. Сърница. Аз направих някои грешки тук-там, но без големи пропуски спечелих състезанието пред Николай Димитров и Владимир Атанасов.
КАРТИ: купа “Родопи” 1 ден; 2 ден
Ден почивка преди купа „България”, който заедно с Надя изкарахме в пещерите Дяволското гърло и Ягодинската. Отметнахме още някои забележителности, които бяхме набелязали и „набрахме” малко студ във втората пещера :).
Първият ден на купа „България” беше добър старт за мен. Направих причлино бягане с някои много малки грешки тук и там, може би общо 1-1:30 мин загуби. Най-големите пропуски направих по вариант за 3-та точка и грешка за 20-та, където помислих, че други състезатели са на точката и се запътих натам. Кирил Николов ни победи убедително, аз заех второ място на около 3:50 мин зад него и на още толкова зад мен пък беше Иво Каменаров.
КАРТА: купа “България” 1 ден
Вторят ден се чувствах изтощен и още на първото по-стръмно изкачване ходех. Направих три по-големи грешки – за 6-та, 11-та и 20-та, общо около 4:30 мин загуби за тях и някои малки тук и там. Въпреки, че ми беше доста тежко физически, не мислех, че се предвижвам толкова бавно спрямо другите, докато на 21-ва КТ не срещнах отново стартиралия пред мен Ивайло Иванов, който настигнах още на 3-та КТ. Тогава разбрах, че съм „аут” и си дадох повече зор в последната част, където беше повече за бягане. Победител отново стана Кирил Николов и този път преднината му беше по-голяма – 6:50 мин пред втория Иво Каменаров, а аз останах едва 7-ми, на 11 мин. В последствие единственото, с което можех да си обясня това слабо физическо състояние, не че бях в някаква форма след като не тренирах от Световното, а и може би бях уморен от вече преминалите 3 старта, беше дооста големия ми престой в минерален басейн предния ден :).
КАРТА: 2 ден, скоро
Третият ден на купа „България” по традиция беше преследване, след наслагване на времената от първите два дни. Аз имах добра стартова позиция, за да взема оптималното като класиране в тридневката. Бях с трети стартов номер, но на 24 секунди след втория Иво Каменаров. Знаех, че няма да е лесно да го „хвана” веднага, но това беше целта ми. Той стартира много бързо и уверено, а аз следях къде ще напусне пътя след „Ка” точка, тръгвайки към 1-ва КТ. Аз също тръгнах „с мръсна газ”, без да имам никакъв визуален контакт, влязох от същото място, но няколко метра по-късно бях убеден, че искам да продължа повече по пътя и се върнах обратно на него. Исках да се възползвам от възможността за по-висока скорост по пътя, а и по-сигурната атака на точката. Дупчейки 1-ва, видях Иво да се задава от страни, на около 10 м – бях стопил пасива си. Първата част на втора точка, която беше в спускане все още бягах бързо, но след като започна изкачването реших, че е време да пестя сили и проходих. Все пак този трети ден беше по-скоро тактически. Продължихме да бягаме, като чат-пат сменяхме водачеството, но темпото не беше нищо особено – стараех се просто да намирам точките, като държа Иво под око, без да избягвам много напред, въпреки, че имах сили. Тъй като рано рано бях прегледал маршрута, видях и оцених като най-сложна КТ, където можеше да направя по-голяма, фатална грешка – 15-та. Така че бях решил до там да бягам пасивно, след което да направя атака, но когато отивах към 13-та видях много добър, сигурен и бърз вариант за тази „притеснителна” 15-та. Прецених, че мога да атакувам там и така и направих. Натиснах педала на газта и се откъснах напред. Впоследствие сплитовете показват, че имам 41 сек по-бързо от второто време за тази отсечка (Николай Димитров, Сигве Вогснес, Константин Василев)! За мое съжаление и разочарование направих елементарна грешка на следващата точка, която предшестваше видимата – загубих 40 сек, но все пак Иво беше на около 15-25 сек зад мен. Вече бях започнал своята атака, така че продължих да бягам по-бързо и намирах точките добре. Избрах по-обиколен вариант за 21-ва, но знаех, че със сигурност не мога да загубя повече от преднината си, така че бях спокоен. Малка грешка за 24-та леко ме притесни, но нямаше проблеми и финиширах необезпокояван на 2-ра позиция. Въпреки всичко дадох и първо време за деня.
КАРТА: купа “България” 3 ден
Резултати купа „България”
На следващия ден заедно с Надя посетихме гр. Кърджали и Перперикон, и поехме по пътя към вкъщи, където да си почина от почивката:). С 2-3 разбягвания по 20-25 мин и едно каране на колело, се записах за участие в BalkanRun от с. Енина до хижа Бузлуджа, част от веригата планински бягания, която верига магазини Sport Box и Salomon подкрепят, въпреки, че точно на този кръг не присъстваха. Състезанието се проведе на 3-ти август с тежко и приятно трасе. Аз бягах силно и отново изкачих бягайки 1 вертикален километър, а не трябваше :). Няколко стотин метра преди финала трасето на бегачите излизаше на асфалтов път (завой) и маркировка имаше и надолу и нагоре. Зачудих се, но продължих нагоре и така… доста време. На няколко пъти се спирах и се чудех дали съм на прав път, но нямаше как да разбера – маркировка имаше. Притесненията ми бяха, че може да се ‘връщам’ по пътя на колоездачите, които караха по друго трасе, но финишираха на същия финал. По наредба дистанцията ни беше 12 км, затова продължих да бягам до толкова, след което бях сигурен, че съм сбъркал посоката и обърнах. След няколко стотин метра срещнах следващия състезател след мен, който също се беше объркал, но не беше сигурен, затова отново се върнах с него назад, за да „проверим” още веднъж. Пихме по една студена вода на една чешма край пътя, а към нас се зададе още един състезател. Заедно тръгнахме на обратно, да „търсим” хижа Бузлуджа и финала. Малко по-късно още двама състезатели бяха поели по нашия път, които се опитахме да завърнем, но уви, трябваше малко по-късно да срещнат първия колоездач, за да се убедят. Така след като навъртях допълнителни 7 км и вместо 9, пробягах 16, финиширах на финала пред хижата. Кофти ситуация, но какво да се прави. В началото трасето беше доста стръмно и ми беше доста трудно да се преборя с „дяволчето”, което ми казваше да ходя. Ако бях финиширал директно нямаше да набера 1000 м денивилация, така че това е единственото положително нещо в грешката ми. След като смъкнах информацията от gps-а си и проверих времената, разбрах, че щях да бъда на под 5 минути зад победителя Шабан Мустафа (51:23). Организаторите бяха принудени да наградят при мъжете 1-вия от ветераните (69:32) и 1-вия от юношите (72:10) като 2-ри и 3-ти, защото така бяха финиширали в общата „таблица”.
От снощи пък съм във Варна, където ще се любувам на племенника ми и на морето:). Смятам тази седмица да бъде последната ми почивна преди да започна сериозни тренировки отново, затова ще наблегна само на раздвижване по пясъка и във водата.
Подготовката преди бягането от село Енина до х. Бузлуджа:
No responses yet