WOC 2013 Vuokatti

Още едно Световно първенство измина, а аз не бях в най-добрата си форма и не успях да се представя така както исках. Преминах през квалификацията на спринта и заех 28-мо място на финалното бягане. Бях включен в състава на щафетата ни на първи пост и се представих посредствено правейки няколко грешки във втората част на дистанцията.

Изпитах много разочарования през последните две седмици, но се надявам, че това ще ми бъде от полза и ще извлека съответните поуки. Първо поредицата започна с кръвни изследвания в Горна Оряховица във времето между лагера във Финландия и този в с. Баня. Отново имах проблем с хемоглобина – беше едва 125. За мен беше очевидно, че вече не бях в най-добрата си физическа форма, но се опитах през оставащите дни да възстановя колкото се може повече силите си.

Три дни преди да отпътуваме за Финландия и Вуокати обаче получих следващия шамар. Трябваше да бягам дълга и спринт на Световното, което силно ме разочарова. Много се надявам, че това не се е отразило върху представянето ми, но върху настроението ми – със сигурност и тези, които ме познават би трябвало да са го забелязали. Всъщност не помня да съм имал по-„мрачни” дни в последните няколко години.

Проблемът за мен беше в това, че месец по-рано, когато отборите станаха ясни аз имах уговорката на треньорското ръководство, както и на ръководството на БФО, че ще бягам спринт и средна – това което исках. Тренирах, подготвях се, бях на лагер във Финландия и през цялото време се настройвах физически и най-вече психически за тази средна дистанция, защото да – тя е/беше специфична. Програмата на тазгодишното Световно първенство с дълга квалификация, спринт квалификация и финал и дълга финал в три последователни дни беше убийствена и хората, които участваха на тези две дистанции бяха единици – всъщност тези, които бягаха финали бяха само двама – Кирил Николов и Вилиус Алелунас (Литва, дкл в спринта). Бях сигурен, че това ще свърши зле за мен и затова отказах да стартирам на дългата дистанция.

Разочарованията продължиха през седмицата на Световното и не се чувствах на мястото си, но се опитах и дадох всичко от себе си във финала на спринта.

Сутрешната квалификация не мина гладко и допуснах сериозна грешка прескачайки непроходима ограда, след което веднага се върнах обратно и продължих по маршрута, като изчистих от главата си случилото се и възможната дисквалификация. Знаех, че ако се върна от същото място и това не ми е донесло предимство мога да мина „между капките”. Направих и няколко малки грешки, които общо ми костваха около 25 секунди (за 5-та, 13-та, 15-та, 19-та и 20-та).

woc2013sprintfinal_1

Финиширайки чух коментатора да казва: „… Иван Сираков с най-бързо време до момента”, естествено аз стартирах доста рано и това не беше показателно, но все пак. Метър и половина след като пресякох финалната линия обаче ме чакаха двама съдии и ми казаха, че има проблем и че съм дисквалифициран. Знаех за какво говорят и се опитах да им обясня, но те казаха да напишем протест. В такива ситуации първо се пише протест до организаторите – контролния съдия, който в случая вежливо обясни, че съм декласиран, нарушавайки правилата – прескочил съм непроходима ограда и след това още веднъж съм ги нарушил като съм я прескочил обратно. Тогава подадохме втория протест, който вече се пише към международното жури и те вземат крайното решение. За щастие те решиха в наша полза и имах място на финала.

woc2013sprintfinal_2

Финалът беше нещо уникално, не успях да се насладя на атмосферата, която определено беше грандиозна с арена на бейзболния стадион в Соткамо, но пък изпитвах наслада бягайки из лабиринта, направен от организаторите с помощта на изкуствени непроходими огради – маршрута. С изградени 616 метра преграждения имахме предизвикателство за почти всички отсечки. За някои от тях дори беше трудно да намериш път, по който може да стигнеш до там. Този спринт изискваше невероятна концентрация без нито секунда почивка. Нищо подобно на малкото спринтове, които бягаме в България. Точно затова когато финиширах се чувствах доволен, бях направил само една реална грешка около 8-10 секунди. Чак по-късно разбрах, че имам и някои по-слаби варианти, което също се отрази на резултата. Заех 28-ма позиция от 45-те стартирали финалисти. Световен шампион на спринтовата дистанция стана представителя на домакините Мартен Бострьом, а другите двама българи във финала (всички българи влязоха на финал на тази дисциплина – 1 жена и 3 мъже) се класираха 24-ти и 31-ви, съответно Кирил Николов и Ивайло Каменаров.

woc2013sprintfinal_3

Стартирах умерено и бягайки към лесната 1-ва КТ не успявах да разчета добре – мога ли да бягам през стълбите отдясно за 2-ра или не мога. Спрях на точката и погледнах внимателно – бяха заградени с ограда, затова я избягах отляво. След финала видях обаче, че има по-кратък път отдясно, покрай заградените стълби. Реалната грешка за деня направих излизайки от 9-та КТ. Не бях достатъчно готов за следващата отсечка и тръгнах напред, където изход нямаше. Бързо разбрах и се обърнах, в този момент бях под малко по-голям стрес и тръгнах по първия възможен път, който видях – отляво, а всъщност отдясно беше по-кратко и бързо. Няколко загубени секунди и за елементарната 13-та, защото не видях прохода в оградата и я заобиколих. Последната загуба на секунди беше отново от вариант – за дългата отсечка в този маршрут. Избрах да бягам през върха и да съм по-близо до правата, но това не беше печелившо. Десният вариант беше само с 1 метър по-дълъг, а спестяваше хоризонтали и беше предимно по асфалт. Доста по-добро решение на отсечката, което за съжаление аз не намерих. Няколко къси и опасни отсечки в края и бях на финала.

woc2013sprintfinal_4
Снимка: worldofo.com

В последния ден от Световното първенство беше и щафетата. В състава на България бяхме аз, Иво Каменаров и Кирил Николов, съответно първи, втори и трети пост. Районът очаквано беше подобен, всъщност същия с този от средна финал. Цялостното ми настроение беше повлияло мотивацията ми и за щафетата, въпреки, че имах силно желание и знаех, че можем да направим добро класиране. Стартирах с хъс и исках този път да се справя с предизвикателствата, да бъда в групата.. и на финала, но отново не успях. Допуснах грешка малко след средата на маршрута, която ме раздели с водачите и след това прибързвайки и бягайки сам направих още няколко. Само до половината с водачите също не е изпълнение на задачата и когато финиширах не бях доволен. Прибрах се на 6:36 от временните водачи – Швейцария и Матиас Мерц, на 20то място. В крайна сметка останахме на 17то място след малки и големи грешки.

woc2013sprintfinal_5

Тъй като имаше gps-проследяване на всички стартове от световното при мъжете може да ги видите тук (в тези, в които вземам участие и аз): Спринт Квалификация, Спринт Финал, Щафета 1ви пост.

От днес, поне до купа „България” няма да мисля за тренировки, но имам план за няколко бягания – едно с карта и едно без, както и купа „Родопи”. Заедно с Надя заминаваме на пътуване из страната като сме си набелязали най-различни забележителности. Запланували сме разходки до връх Ботев, връх Мусала (бягането без карта – участие в RilaRun) и връх Вихрен, както и тренировка на Белоградчишките скали.

Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *