Първи пост на Jukola 2013

През изминалия уикенд се състоя най-голямата щафета в света – Jukola. Грандиозно състезание, за което има невероятна подготовка – изгражда се едно малко градче с магазини, ресторанти, палатки, душове, сауна, осветление, цялостна инфраструктура, арена, видео стени, озвучаване, подиум и т.н. Отборите по ориентиране в Скандинавието определено имат това състезание за приоритет, след като на старт само в мъжката щафета застават 1634 (2013 г.) отбора.

За съжаление бях избран да бягам за 2-рия отбор на Стора Туна ОК, но пък на 1-ви пост – това, което исках. Напоследък имам голямо желание да бягам 1-ви пост в тези големи щафети, защото опитът, който набирам там е много по-стойностен. Както и на Тиомила, така и на Юкола, бях в челото на групата в някои етапи от състезанието, но отново направих грешка. Този път изгубих концентрация, поколебах се дали съм подминал точката и докато се върна в играта загубих много време. В последствие успях да изпреваря едва 60-70 отбора и да завърша на 76 място, на 4:18 от първите.

Jukola 2013, Start

Кой може да ме намери на снимката?

Стартирах с номер 116, от четвърта редица, но това не ми попречи, защото стартовата права към точка „Ка” беше много добра, а и отсечката към 1-ва точка предразполагаше за изпреварване. Имах контрол над картата и района и бях сигурен. Първа точка беше лесна – основно компас, с големи обекти по отсечката и много добър опорен-изходен ориентир. За 2-ра и 3-та разчитах основно на компаса си, с по-голяма прецизност за втората. Малко по-късно дойде и първата по-сериозна отсечка – към 6-та, където трябваше да преодолеем доста сериозен баир и после да намерим точката в спускане. 7-ма КТ беше лесна технически след като се качиш на върха, но началото на отсечката беше трудна за бягане. 8-ма беше една от отсечките, които според мен бяха трудни, затова внимавах повече и исках да бъда малко по-високо, за да „ударя” дерето. 9-та – 10-та беше дълга отсечка, за която доста се чудех дали да не бягам в страни по някой от пътеките, но в крайна сметка реших, че ще ползвам основно правата. За 11-та използвах основно компаса си и очаквах точката зад втория връх.

За фаталната 12-та тръгнах по правата, след което видях, че трябва да изляза на пътеката и го направих. Загубих няколко секунди и може би това ме разконцентрира. Видях първия разклон на пътеката, след което продължих, а пред мен имаше няколко човека. Малко по-късно те отбиха в гората, атакувайки точката, а аз ги последвах, но само няколко десетки метра по-късно осъзнах, че не знам точно къде съм. За миг в главата ми влязоха мисли, че съм подминал точката. Не реагирах адекватно, а именно – трябваше да продължа с другите. Не бях попаднал на друга точка-вилица, нито нищо, посоката беше същата, просто не знаех къде точно съм – единственото разумно в тази ситуация според мен, в момента, е да продължа с групата. Уви аз се спрях, реших, че трябва да се върна и да проверя дали не съм я подминал, после обратно напред, после осъзнах, че няма смисъл да се ровя и се върнах на пътеката, продължих напред с надеждата да видя втория разклон, или скалата до пътеката, но уви – видях само една паркирана каравана. Тогава предприех връщането до първия разклон, там където бях сигурен за последно. Отидох до там и след това изпълних нещата както трябва – просто е трябвало да продължа и съм щял да я намеря „на късмет”. За съжаление доста голяма загуба от 3 мин. Бях напълно сам към следващата и бях предпазлив, беше разлято и с ограничена видимост, но я заковах. За 14-та настигнах един състезател, но не бях прецизен в района на точката и отново не знаех къде точно съм – видях фенери в ляво и отидох натам – а там беше вилицата, след като веднага разбрах къде съм, обърнах се и намерих моята – още 1 мин загуба. Успях да проваля още едно хубаво бягане за нула време.

В последствие се върнах обратно в играта и се опитах да изпреваря колкото мога повече отбори, но беше доста трудно. Там където можеше да се бяга – всички бягаха бързо, а там където беше бавно бях принуден да стоя зад някой. Около 1-1,5 км преди финала усетих болки в задната част на дясното ми бедро и спрях да напъвам максимално. Финиширах на 76-та позиция, 4:18 мин след временния водач. Щафетата ни финишира на 79-то място в крайното класиране, след 7 поста. Първият отбор на Стора Туна зае престижното 20-то място.
КАРТА: Jukola 1st leg

Не успях да спя и бях доста изморен, а заедно с Кирил Николов и Иво Каменаров пътувахме за Йоенсу, където на следващия ден започнахме подготвителен лагер за Световното първенство. В петък и неделя ще вземем участие в контролните стартове на Финландския отбор, а през останалото време ще се постараем да съберем опит на специфичните райони, които ни очакват през юли.

Видео от Jukola 2013:
http://areena.yle.fi/tv/1548012 – Всички клипове от живото предаване на Jukola.
http://areena.yle.fi/tv/1951094 – А това е един от тях – стартът и почти целия 1-ви пост, където се появявам и аз.

Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *